/Поглед.инфо/ Няколко относително несвързани помежду си събития от последната една година привлякоха вниманието ми не просто сами за себе си, но и като система. Система от действия, насочени към една цел, а именно - изграждането на обръч около Русия. Тези събития са: конфликтът в Украйна; засилването на Саудитска Арабия във военно отношение и нарастващата агресивност на тази държава, която никога не е криела амбициите си да оглави арабските държави; на последно място - възникването на Ислямска държава, както и променливото отношение на САЩ към нея. В следващото изложение ще разгледам тези събитие в тяхната взаимна връзка, която беше посочена по-горе.
Конфликтът в Украйна беше провокиран от опита на Запада да изтегли границата си на противопоставяне с Русия до непосредствената ѝ държавна граница. Западът даде красиви обещания на украинците. Част от тях повярваха, а други запазиха здравия си разум. Първите обаче бяха повече. Направиха държавен преврат, свалиха законно избрания президент и на власт дойдоха шайка от жадни за власт крайни националисти, които вече в много статии съм наричал и ще продължа да назовавам „киевската хунта”. Така Западът си помисли, че е успял да прокара линията на противопоставянето там, където беше желал. Крайният национализъм и олигархичните амбиции на бившите противници на президента Янукович изглеждаха като сигурна гаранция за успеха на САЩ и Европейския съюз (ЕС). Но националистическата киевска хунта показа, че не е просто националистическа, а отявлено фашистка. Тя реши да стъпче етническата идентичност на рускоговорящото население в Донбас и да го асимилира по пътя на репресиите. За да се защити това население, то се опълчи на хунтата. Така се стигна до гражданската война в Украйна. За тази война, която и до днес продължава, беше изписано много. Макар че беше сключено примирие в Минск, то нацгвардията и другите поделения, които са изпратени от киевската хунта, за да избиват мирни граждани, ежедневно го нарушават. И това не се твърди само от опълченците. Напротив. Констатира се и от международните наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), които понякога стават обект на посегателство от бойците на хунтата въпреки мирния характер на мисията им. След като Западът видя, че не може да отцепи в своята сфера на влияние цяла Украйна, той реши, че може да я раздели на части, така че да вземе колкото се може повече, а останалото да го даде на Русия или да го направи автономна област. За Запада важното беше да излезе от този конфликт като е изместил границата на противопоставянето с Русия възможно най на изток. Разбира се, това, че ежедневно в конфликта загиваха десетки, а понякога и стотици украинци, за геополитическата игра на САЩ и ЕС беше и все още е, а предполагам, че и за в бъдеще ще бъде, без никакво значение. Впрочем при разглеждането на Ислямска държава отново ще стане дума за пълния непукизъм на Запада по отношение на човешкия живот. За да засили противопоставянето Западът „видя” призрака на Русия зад собственото си творение, т.е. за конфликта, който сам беше провокирал, Западът набеди Русия. Наложи ѝ санкции. За да се защити, тя отвърна със същото. Но тук ни интересува самото противопоставяне. Виждайки „дългата ръка на Путин” зад конфликта, САЩ обосноваха необходимостта да се засили присъствието на НАТО по границата с Русия и приятелски настроените спрямо нея държави в Европа. Хвърляйки вината за собствените си действия върху Руската Федерация, САЩ успяха да накарат съюзниците си да поемат ангажименти за изграждане на командни щабове и разквартируване на войски на тяхна територия. От Прибалтика, през Полша, Румъния и България, както и с военни инструктори и наемници в контролираната от киевската хунта част от Украйна, НАТО плътно прокара линията на противопоставяне срещу Русия в Европа по най-опасния и глупав възможен начин – с военна сила. Турция не я споменавам, защото напоследък отношенията ѝ с Русия се изграждат на прагматична основа в сферата на икономиката, поради което тя изглежда по-скоро като слабо звено в политиката на САЩ в региона. Така силно насърчаваното от САЩ военно противопоставяне на Русия не се толерира от Турция. САЩ не обичат „непослушните”, така че е въпрос на време да санкционират Турция за нейното по-независимо поведение, освен ако имат някоя тайна договореност Турция да се възползва от добрите си отношения с Русия в икономическата област, но при нужда да се включи срещу нея в евентуален военен конфликт. Както и да е, Турция все пак си остава член на НАТО и според мен следва да приемем, че по нейната граница минава линията на противопоставяне между доминирания от САЩ агресивен военен съюз и Руската Федерация.
Слизайки на юг по картата, стигаме до непосредствения съсед на Турция – Сирия. Правителството на Башар Асад със сигурност не се ползва с любовта на американците. Все пак липсата на любов е взаимна, тъй като последните финансираха и въоръжиха голям брой от опонентите на Асад, за да го свалят от власт. Вярно е, че някои от тях (групировките срещу Асад) бяха членове на Ал Кайда, вярно е, че други бяха членове на други терористични организации, но САЩ, изхождайки от принципа, че целта оправдава средствата, наливаха пари и оръжие в тези организации. В един момент, обаче същите тези организации решиха, че са достатъчно силни и добре въоръжени, за да спрат да се бият с редовната и добре подготвена сирийска армия и да пренасочат усилията си към създаване на собствена държава на място, където няма да срещнат съпротива. Северен Ирак се оказа много подходящ. Небоеспособната иракска армия, оттеглящите се американци, които преди десетилетие бяха разрушили стабилността на тази държава и я бяха направили своя марионетка, чудесно способстваха тази цел. Новото начинание беше наименувано „Ислямска държава” (ИД). За постигането му се присъединиха доброволци от цял свят, за които беше важно да участват в създаването на ИД. А и не за първи път в историята на човечеството след Втората световна война щеше да се създаде държава на религиозен принцип. Но докато Израел беше създаден със санкцията на т. нар. „международна общност”, то ИД щеше да бъде създадена силово и въпреки противопоставянето на суверенните държави, чиято територия стана обект на агресията на ислямските фундаменталисти.
За САЩ обаче това беше проблем. Не защото ислямистите екзекутираха всеки ден западни кореспонденти и други чужди граждани, не защото извършваха терористични актове в западни държави. Не! Това, което САЩ не могат да преглътнат е, че изгражданият от тях обръч около Русия се пропуква. Изтегляйки се от Ирак и Афганистан, американците оставиха след себе си политически вакуум, неработещи институции, които самите те изградиха, но местното население не припозна като свои, зле обучени администрация, полиция и армия. Накратко САЩ разградиха държавността в тези две държави, след което ги зарязаха, с което създадоха отлични условия въоръжените от самите тях крайни ислямисти да ги превземат и да си направят собствена държава. Вярно е, че ИД не цели да обхване Афганистан, тъй като съществува значителна пространствена отдалеченост – територията на Иран е между тях – но също така не е тайна, че много от добре подготвените доброволци в редиците на ИД идват именно от Афганистан, който с годините се превърна в база за подготовка на терористи и опитни ислямски бойци. ИД продължава да събира доброволци и днес и редиците на бойците ѝ не оредяват. САЩ разбират каква грешка са допуснали и че губят контрола над региона. Но вместо да потърсят дипломатическо решение или сътрудничество с Русия, те решават да направят най-глупавото възможно нещо – да подпомогнат ИД! Логиката им е следната: не можем да се справим с ИД, тъй като нейните бойци са навсякъде и не са организирана армия в традиционния смисъл на това понятие; не искаме да ни спретват атентати на наша територия; искаме да запазим контрола си в региона; следователно, ще подкрепим ИД и ще ги направим наши съюзници; естествено, няма да го правим открито, за да запазим поне малко достойнство в очите на наивниците, които още смятат, че ни е грижа за човешките права. Днес (19-ти април) началникът на генералния щаб на военните сили на Иран, генерал-майор Хасан Фирузабади, заяви, че САЩ доставят оръжие, пари и продоволствия за ИД.
„САЩ не бива да доставят оръжие и финанси на ИД, а после да се извиняват и да говорят, че са го направили по грешка. Надяваме се, че американското и британското правителства ще се сражават срещу ИД поне заради доброто на собствените си граждани” – заявява Фирузабади, допълвайки, че в противен случай Западът ще бъде залят от вълна от тероризъм.
Според Фирузабади именно тези доставки на оръжие и пари са превърнали бойците на ИД в най-добре въоръжената и платена бойна сила в света. Иран се опасява както от ИД, така също и от Запада. Днес аятолах Али Хаменей в разговор с военното ръководство на страната заяви:
„САЩ по най-безсрамен начин заплашват да нанесат военен удар по Иран.”
И допълва, че Иран ще бъде готов да отвърне на всеки удар. За никого не е тайна, че САЩ отдавна са вдигнали мерника на Иран, във връзка с чиято ядрена програма постоянно твърдят, че тя е насочена към създаването на собствено ядрено оръжие и каква голяма заплаха за мира било това. Често съм повдигал въпроса откъде накъде САЩ имат правото да решават кой да има и кой да няма ядрено оръжие след като самите те имат такова и защо агресор като САЩ да има ядрено оръжие на свое разположение и това да е безопасно за световния мир, а Иран да бъде заплаха, ако се сдобие с такова. Някак си Виетнам, Куба, Никарагуа, Доминиканската република, Афганистан, Ирак и др. не ми говорят за миролюбивите намерения на САЩ, още по-малко в контекста на въоръжаването на Източна Европа срещу Русия. Факт е обаче, че обръчът около Русия има огромни пробойни в Централна, Южна и Югоизточна Азия, а за стратегията на САЩ това е много неприятно обстоятелство. Ирак, Иран и Афганистан са извън контрола на американците, а това потенциално според тях означава, че могат да минат на страната на Русия. Искам само да отбележа за пореден път, че този възглед на американците за Русия като враг, който трябва да бъде победен, въпреки че глобалните проблеми не могат да бъдат разрешени без сътрудничество с нея, а само могат да бъдат задълбочени от противопоставянето, напомня неврастеничното поведение на дете в детската градина, на което друго дете му е взело играчката, и се опитва да насъска останалите деца, за да си разчисти сметките с детето, завоевател на спорната играчка. Разликата тук е, че Русия не е взимала нищо чуждо и че тя не е дете.
За да закрепи влиянието си в Близкия Изток САЩ не смята да си цапа ръцете лично. Не е и необходимо. Саудитска Арабия от дълго време желае да се превърне в единствен и безспорен лидер на арабските държави. И сега с благословията на САЩ има възможността да осъществи тази своя мечта. За начало на нейната изгряваща мощ беше поставено изпитанието „Йемен”. САЩ прецениха, че конфликтът е подходящ, за да се провери силата на Саудитска Арабия. Разбира се, от гледна точка на Международното право, намесата на Саудитска Арабия и бомбардировките над територията на суверенна държава са напълно противоправни, но кога ли пък САЩ или съюзниците им са спазвали Международното право, а и тук ще се спрем основно на политическите аспекти на военната мощ на Саудитска Арабия. Йемен за Саудитска Арабия е това, което Испания е по време на гражданската война (1936 – 1939 г.) за Хитлер и Мусолини – място, където да проверят дали и доколко са подготвени да започнат война (Втората световна война). Твърди се, че в Йемен има бойци на ИД, твърди се, че там има терористи. Може да е вярно, може и да не е. Безспорни доказателства няма. Но пък тези твърдения са добър претекст за военна кампания срещу тази страна и нейния народ. Саудитска Арабия ще утвърди авторитета си на военна сила. САЩ ще проверят капацитета ѝ за военни действия и след като ѝ дадат задоволителна оценка, ще я използват срещу ИД в Ирак, а защо не и срещу Иран, Сирия и срещу останалите държави, които трябва да влязат в обръча около Русия. Това е дълбокият смисъл на изгряващата военна мощ на Саудитска Арабия – да се превърне последната в деен американски сателит в Близкия Изток, чрез който САЩ да може да реализира и силово военните си цели без обаче да изпрати и един американски войник, тъй като споменът за Виетнам не е напълно изличен, а затъването в Афганистан го опреснява. Изобщо САЩ са намерили кой да вади кестените от огъня за тях в Близкия Изток.
Що се отнася до Далечния Изток, то Япония и Южна Корея си остават американски сателити във военно отношение. САЩ поддържат базите си там. В Югоизточна Азия такива бази има на немалко места: Шри Ланка, Тайланд, Сингапур (4), Филипините, Тайван. 1 И все пак страни като Монголия, Виетнам, Китай, Камбоджа, Лаос и др. остават извън обхвата им, което не позволява обръчът около Русия да се затвори плътно. Вярно е, че САЩ търсят начини да породят противоречия и конфликти между Русия и непосредствените ѝ съседи, но поне засега в Азия не им се получава.
За нас лошото е, че късогледият ни и добре платен с щатски долари политически елит ни прави част от обръча около Русия, част от агресорите. И то не просто някаква част, а предна линия. Това, разбира се, вреди на икономическите, политическите и всичките ни други национални интереси, но външнополитическата ни ориентация не се променя. Сляпо продължаваме да подкрепяме геноцида в Украйна, да си затваряме очите пред ставащото в Йемен, да не осъждаме агресията на Саудитска Арабия, която наскоро заяви и намерението си да се сдобие с ядрено оръжие (да видим сега дали САЩ не са лицемери като вземем за пример поведението им спрямо Иран), да не правим опити за мирно уреждане на конфликтите, които наблюдаваме в Близкия Изток. Изобщо външнополитическото поведение на Република България е срамно. Показва пълна липса на собствена позиция и на поемане на отговорности. Докога така?!
1 http://www.infokart.ru/wp-content/uploads/2010/07/usamap.jpeg
