/Поглед.инфо/ Изненадващо е как малки и на пръв поглед несъществени детайли, които ни заобикалят в ежедневието ни и които дори не забелязваме, тъй като не привличат вниманието ни, могат да се превърнат в причина за трагедия. И чак тогава вече им отдаваме дължимото. Слава Богу, в моя случай не се стигна до нищо фатално...
Пътувах с градския транспорт. По-точно с тролейбус № 1 в посока Софийския университет „Св. Климент Охридски” от Руски паметник. Нямаше много хора. Все пак 14.30 ч. не е времето на най-големите навалици в работен ден. Возех се по средата на тролейбуса – мястото, където се намира „колелото” на този вид транспортно средство – тук се свързват двете му части и вместо стъкла и ламарина, това кръгло пространство е оградено с нагънато гумено покритие. Извинявам се за непрофесионалния език, но все пак съм просто пътник, а не разбирач от транспорта. От моята страна на „колелото” се бяха хванали две момичета – ученички, съдейки по раниците им и по разговора им (нещо за някаква учителка по химия, за някаква двойка по същия предмет на едната от двете госпожици, както и негативни асоциации, предизвикани от причинно-следствената връзка между учителката и слабата оценка). От другата страна – никой. Тролеят си вървеше съвсем спокойно по маршрута, спазвайки правилата за движение по пътищата. Минахме „Патриарх Евтимий”, спряхме на светофара на ул. Гурко, а след това и на спирката на Спортната палата. Нищо необичайно. Около мен не се наблюдаваше промяна в обстановката – същите две ученички и никой друг. Продължихме към Софийския университет и попаднахме в задръстване. Като се замисля, на кръстовището на бул. Цар Освободител и бул. Васил Левски почти винаги има задръстване. Или поне аз имам дяволския късмет, когато минавам оттам да се образува такова специално в моя чест. Накрая светофарът благоволи да ни пропусне и вече се движехме успоредно с красивото здание на Университета, когато от лявата лента някакъв ненормалник реши внезапно да се престрои в нашата лента и почти засече тролейбуса. Шофьорът ни наби спирачки, за да избегне сблъсъка. От инерцията няколко души паднаха на пода. Едното от двете момичета обаче си удари главата в перфоратора. Разплака се. Хората наоколо ми започнаха да псуват първо нашия шофьор. След това поразсъдиха трезво и пренасочиха народната си любов към този, който беше предизвикал инцидента. Някои от по-изобретателните граждани предложиха прилагането спрямо него на такива членовредителни наказания, които биха накарали хан Крум да се усмихне щастливо, че тези хора са негови потомци. И все пак момичето се беше ударило лошо... Аз се бях изтеглил към вратата още от предишната спирка, та други я бяха обкръжили много преди аз да се добера и да видя какво точно ѝ се е случило. Най-страшните последици изглежда ѝ се бяха разминали, а през хлипанията ѝ се долавяше:
„Добре съм, добре съм, ще се оправя... Благодаря Ви!“
Добре, ситуацията се поуспокои. Злосторникът не попадна в ръцете на гордите потомци на хан Крум. Но нещо продължаваше да ме притеснява. Като попремислих, си дадох сметка, че това са именно перфораторите. Всички перфоратори са обърнати навътре – към пътниците. А долната част на перфоратора (тази, която се натиска нагоре, за да се продупчи билетът) е удължена и почти заострена. Ако човек си удари главата на тази част с достатъчна сила, като нищо може да си разбие черепа. Ужасяваща мисъл наистина! И така, перфораторите са или обърнати навътре към пътниците, или са обърнати настрани, но отново към пътниците, които се държат до тях. И в двата случая разположението им представлява потенциална опасност. А имайки предвид колко често шофьорите на градския транспорт са принудени да спират рязко от разни типове, които са получили свидетелство за управление на моторно превозно средство по неведоми пътища, свързани с няколко банкноти с лика на Алеко Константинов, то тази опасност става съвсем реална. И как никой не се е сетил да обърни перфораторите с лице към прозореца или към гуменото уплътнение по средата на тролейбуса?! Или ако се е сетил, защо не го е направил? На пътниците не би им било по-неудобно да си перфорират билета, ако перфораторът е обърнат в тази посока. На тях честно казано им е безразлично – това не би изисквало от тях по-голямо усилие. Но обръщането на перфораторите може да спаси някого от сериозно нараняване, а може би дори и човешки живот... Като се замисля това се отнася и до автобусите, и до някои трамваи...
Ако не обръщаме внимание на малките и на пръв поглед незначителни детайли, как ще предотвратяваме големите трагедии, до които те могат да доведат?
