/Поглед.инфо/ Бързам да кажа, че съм привърженик на референдумите по всякакви въпроси, включително и по въпросите, предложени от президента Плевнелиев. Моята принципна бележка към президента е, че неговата инициатива дойде в момент, когато половингодишна широка дискусия беше приключила и продуктът на тази дискусия - законът, вече бе приет на първо четене и течеше процедура по приемане на предложения за редакция преди второто четене.

Доколкото идеите на президента съвпаднаха изцяло с отхвърлените идеи на ГЕРБ, нямаше как да не възникне подозрението, че президентът прави услуга на съпартийците си - онези, които преди две години отхвърлиха същите тези идеи в закона, който сами наложиха, въпреки протестите на тогавашната парламентарна и извънпарламентарна опозиция. Това не е честно.

Преди да се хвърлим на този по същество политически дебат за избирателната система, чийто подтекст е "за" или "против" правителството, ние би трябвало като общество да се обединим около една важна задача на избирателната система. По-точно би трябвало да си изясним какво искаме да постигнем - справедливо широко представителство или стабилно парламентарно мнозинство. На практика, ако се произнесем с "да" или "не" по въпросите на президента, ние ще разрешим тази дилема. Защото, ако има задължително гласуване в съчетание с дистанционно гласуване по интернет и при пряк мажоритарен избор, политическото представителство силно ще се ограничи, но за сметка на това ще се формират стабилни парламентарни мнозинства и ще се отървем от "кошмара" на коалиционните кабинети. И обратно.

Някой трябва на висок глас да съобщи, че нито една партия в настоящия момент, освен БСП, ГЕРБ и ДПС, няма да има шанс да попадне в парламента и над 4,5 млн. български граждани (ако задължително са гласували всичките 6,9 млн. души) ще останат непредставени във властта.

При близо 7 млн. български граждани с избирателни права, за да влезеш в парламента, ще са ти необходими около 270-280 хил. гласа. От 1990 г. досега това са постигали БСП, СДС, ДПС, НДСВ и ГЕРБ. Никой друг. Доколкото днес не говорим, че СДС и НДСВ имат този шанс, остават три партии и огромна маса разпилени гласове, подадени за останалите около 200 партии, нито една от които не може да се доближи до високата бариера. При приблизително 3,5-4 млн. души, които традиционно гласуват на парламентарни избори, бариерата от около 140-160 хил. гласа е по силите на още между 8 и 10 партии. На практика задължителното гласуване ще даде предимство на големите партии, тъй като никой не иска гласът му да отиде в нищото.

Президентът правилно е предположил, че в днешния ден повече от гласовете за малките партии ще наклонят везните в полза на ГЕРБ и правилно прави предложението сега, а не в началото на миналата година, когато тези гласове щяха да отидат в полза на БСП. Оттук нататък ще печели онази от двете големи партии, която е в опозиция.

Привържениците на задължителното гласуване боравят с два аргумента: първо, че това ще ограничи купения вот и, второ, че ще разруши балансиращия монопол на ДПС. ДПС по никакъв начин няма да пострада от задължителното гласуване, защото резултатът на тази партия винаги е бил над бариерата, за която говорих преди това. Позволявам си да твърдя, че и купеният вот няма да изчезне, а ще набъбне и ще обслужва вече само големите партии.

Огнян Минчев твърди, че задължителното гласуване ще намали тежестта на купения вот сред "периферните социално уязвими общности", както се е изразил. За по-ясно е уточнил какво разбиране влага в това определение: етническите малцинства, възрастните хора, жителите на малките населени места. Твърди още, че за тези общности "10 ноември още не е настъпил". Иначе казано, не са се отървали от любовта си към БКП и Тодор Живков. Идеята на задължителното гласуване била да ги претопи и да намали тежестта им, а не да премахне причините и факторите, които ги правят "социално уязвими".

Това не само е крайно нечестно. Това е откровен дискриминационен подход: няма да се борим с бедността и неграмотността, а ще я заобиколим с референдум и ще я узаконим с Изборен кодекс.

В дискусията по този въпрос се игнорира напълно фактът, че във всички европейски държави, в които се прилагаше или продължава да се прилага задължително гласуване - Гърция, Белгия, Малта, две от провинциите в Австрия и пет от кантоните в Швейцария - се премахнаха санкциите за негласуване. След което избирателната активност в тези държави се доближи до средните нива във всички останали европейски държави. В целия свят остана само една държава, в която се запазиха санкциите за негласуване - Австралия. И там обаче непрекъснато се правят корекции. Без законови санкции за негласуване задължителното гласуване е голяма глупост. А само по себе си - абсолютна глупост.

Колкото до електронното гласуване, следва да се подчертае, че в новия Изборен кодекс за първи път се въвежда такова и още на предстоящите евроизбори ще се приложи експериментално в ограничен брой избирателни секции. Това не е дистанционно гласуване по интернет. Повечето европейски държави и САЩ се отказаха от него, а в Германия даже го забраниха със закон.

Огнян Минчев казва, че дистанционното гласуване ще мобилизира българската диаспора в чужбина, но премълчава факта, че в демократичните държави, в които такова гласуване се допуска, е забранено да се гласува извън територията на съответната държава. Защото контролът върху комуникационните точки на интернет извън пределите на държавата не позволява идентификация на избирателните права - дали гласува правоимащият гражданин или някой от негово име. Колко му да си платиш за няколко хиляди виртуални айпи адреса и да набуташ в сървъра на ЦИК гласове за дадена партия? Струва по-евтино от тава с кебапчета.

Ако целта е да превърнем свинското кебапче в електронно, дистанционното гласуване е вярното решение.

Дайте да правим референдуми по въпроси, които наистина вълнуват българските граждани! Референдумът не е инструмент за уреждане на междупартийни отношения и сметки, а оръжие в ръцете на гражданите за натиск към властта. Ако трябва да започнем отнякъде, нека направим референдум за регламента на референдумите в България и, щом се налага, да отнемем правото на институциите да го предизвикват. Нека дадем поне това право само на гражданите!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели