“Гражданската война не е война, а болест. Врагът е вътре. Това е почти като да се бориш със самия себе си.” пише Антоан дьо Сент-Екзюпери, интербригадист в Испанската гражданска война.
Книгата “Битката за Испания” на британския военен историк Антъни Бийвър, издание на издателство “Изток-Запад”, София, е призната от испанските читатели и получава престижното отличие на в. “Ла Вангуардия“ за нехудожествена литература.
Когато колегата Вальо Радомирски се обади, за да ми каже, че за Испанската гражданска война е излязла нова книга, написана от английския историк Антъни Бийвър, с молба да дам мнението си като познавач на Испания, бях резервирана, заради “обичта“, която от векове съществува между Испания и Англия и очаквах да я усетя и в книгата.
Но бях приятно изненадана, когато започнах да прелиствам тази близо 500 страници обемиста книга. Предварително се бях запознала с биографията на автора, военен историк и анализатор, изключителен познавач на войните на ХХ век. През 1982г. А. Бийвър е издал в по-умален формат първата си книга за Испанската гражданска война. След това военният изследовател работи и по Втората световна война и си спечелва признанието, че е един от най-добрите безпристрастни анализатори и изследователи на двете войни - Испанската гражданска и Втората световна война. Военният историк получава достъп до съветските архивни документи за битката при Сталинград и Берлин във Втората световна война, удостоен е с три престижни награди за обективно пресъздаване на събитията през войната в книгите му за Битката при Нормандия. Той ползва архивите от Испанската гражданска война и допълва книгата си от 1982г., а през 2015г. - я преиздава с допълнения от немски, съветски и испански разсекретени архиви. Книгата “Битката за Испания”на Антъни Бийвър е издание на престижното испанско издателство “Планета” и е наградена от в. “Ла Вангуардия” като нехудожествено историческо произведение за Испанската гражданска война.
Гражданската война в Испания започва като бунт на армейски десни командири в Испанско Мароко срещу засилващите се социалистически и антиклерикални тенденции на републиканското правителство на президента Асаня. Начело на бунта са генералите Хосе Санхурхо, Емилио Мола и Франсиско Франко. След смъртта на Санхурхо вследствие на самолетна катастрофа, Франко поема ръководството на войските.
От 17 юли 1936 г. до 1 април 1939 г. трае Военният конфликт между Втората испанска република (на републиканците и Народният фронт) и опозиционната Бунтовническа фракция, начело с генерал Франсиско Франко, в резултат на което е ликвидирана Испанската република. Бунтовническият преврат е подкрепен от монархисти, фашисти, фалангисти, карлисти и алфонисти, група десни генерали под ръководството на Хосе Санхурхо. Президент на Втората испанска република е Мануел Асаня, а премиер е Ларго Кабальеро, “испанският Ленин”.
Гражданската война протича в четири основни етапа. По апел на републиканското правителство във войната се включват от цял свят интербиригадисти – доброволци, в това число и два български интернационални батальона – Батальон „Георги Димитров“и Батальон “Васил Коларов” , общо над 400 души. От тях в боевете загиват над 100 и са ранени около 200 българи. Над 100 българи заемат ръководни постове в армията, управлението и стопанството на Републиката.
След частичен успех нафашисткия бунт в началото на конфликта, Испания остава военно и политически разделена. Казармите, обаче, във важни градове като Мадрид, Барселона, Валенсия, Билбао, Малага не се присъединяват към бунта, както и испанско Мароко, Памплона, Бургос, Валядолид, Кадис, Кордоба и Севиля. Това принуждавагенерал Франкода започне продължителна война с републиканското правителство.Франкистките войски получават силна подкрепа от нацистка Германия, фашистка Италия, както и от съседна Португалия.Докато републиканското правителство получава ограничена подкрепа от Съветския съюз,Мексикоиот Франция в началото на войната.
Първото ми впечатление от “Битката за Испания” беше стройната композиция на книгата, разделението й по глави и по събития, военните подробни карти и съкращения, които изключително помагат за ориентация във военните действия, както и тази педантичност и точност на дати и имена на политици, генерали, интербригадисти, градове, събития, институции... В книгата заглавията са изключително точни, отговарящи на събития и военни действия. Книгата, държа да подчертая, не е развлекателно четиво. Четох я с подчертаване по нея и сравняване на събитията, връщах се сякаш във войната на двете непримирими воюващи Испании…
Много от книгите, излезли за 80-та годишнина от края на Испанската гражданска война обогатиха тази тъжна страница в желанието да стигнат до истината за войната, която дълги години бе премълчавана или се люшкаше от противоречивите политики и интерпретации.
Книгата на Бийвър наистина е забележителна и заслужава общественото внимание и прочит.
В моя образователен и професионален план съдбата ме пристрасти към Испания и Латинска Америка, а проблемите на тези държави станаха част от моя живот. Сравнително добре познавам тази тежка страница на Испания, освен това срещнах през дипломатическата си работа в Испания много участници в Гражданската война, тези същите републиканци – политици и интелектуалци със смъртни присъди от Франко, които след смъртта на каудильото се обединиха да изградят една нова демократична Испания. Прелистила съм с тяхна помощ много архиви и книги, за да подготвя дисертацията си за испанския преход и по-късно, за да напиша книгата си “По вълните на дипломацията”, 2000г. …
“Да си испанец е най-трудното нещо на този свят“, казва писателят Хосе Бергамин, професор в Университета в Саламанка и участник в Гражданската война като доброволец.
Всеки докоснал се до Испанската гражданска война търси отговор на един въпрос, останал без отговор, а именно: Можеше ли тази война в Испания да бъде спечелена от републиканците, от Народния фронт, от комунистите и социалистите, от Ла Пасионалия, генерал Енрике Листер, генерал Ел Кампесино, от Ларго Кабельеро - “испанският Ленин”, от последния премиер Негрин, свалил знамето на Републиката...подпомогнати от съветските съветници и комисари отКоминтерна, начело с Г.Димитров в Москва, от Сталин и Ворошилов вКремъл, от Червената Армия, но с ограничени ресурсии в навечерието на Втората световна война? Имаше ли Републиката на Асанямощната подкрепана Великобритания, Франция и Русия в действителност? Когато фашистките държави, Германия на Хитлер и Италия на Мусолини,решенида започнат новасветовна война, не се страхуваха да подкрепятпланирания фашистки преврат на Франко?
По мое мнение международната обстановка, в която се намираше Европа в периода между двете световни войни, не би допуснала под каквато и да е форма Испания да бъде с политическа система по подобие на Съветския съюз и то в западната част на Европейския континент.
“Гражданската война разкъсваИспания между 1936 и 1939 г. и привлича от цял свят хора с либерални и социалистически възгледи в подкрепа на каузата срещу Франко, един от най-мъчителните конфликти на XX век. Изпълнена с жестокости и политически геноцид, войната изиграва също ролята на военен изпитателен полигон преди Втората световна война за руснаци, италианци и германци, чийто легион „Кондор“ си спечелва мрачна слава с разрушаването на Герника.
Разказът на Антъни Бийвър проследява основните причини за Гражданската война и нейния ожесточен и драматичен ход: от държавния преврат през юли 1936г. през последвалите години на свирепи битки до катастрофалното поражение на републиканците през 1939г. Авторът майсторски разплита нишките на сложното взаимодействие между политическите и регионалните фактори, довели до избухването на войната и изиграли важна роля в историята на Испания.“, Сънди Таймс
Адът Герника.
“Имаше Герника… днес е само жарава и пепел…“ Така резюмира ситуацията очевидецът Телесфоро Монсон, съветник в Губернаторството на Страната на баските, след ужасната бомбардировка, която Герника преживява от фашисткия легион “Кондор”: “Германските и италиански бомбардировачи само за часове изравниха 75% от селището. Беше понеделник, пазарен ден и в четири и половина след обяд централната камбана на църквата в Герника предупреди хората за първите бомбардировки, за да се скрият или да напуснат града. Германците за първи път употребиха комбинация от възпламенителни бомби от 50 кг и експлозиви от 250 кг,, които разрушиха изцяло водоснабдяването и попречиха да ползваме вода за гасене на пожарите, избухнали след бомбите... Ужасът беше неописуем. Разрушенията, стенещи ранени, телата на убитите и пожарите бяха така впечатляващи, че бомбардировката превърна Герника в символ на борбата срещу фашизма - 1.645 мъртви и 889 ранени. Няма друг по-красноречив пример, който да говори как нацистка Германия използва Гражданската война като лаборатория за изпробване на оръжията и тактиките си, които позволиха на Луфтвафе, на германската авиация да изравнят Европа през Втората световна война. Малко след атаките на легиона “Кондор“ над Герника, четири земеделски общини на Маестразго бяха покосени от най-мощните бомби на самолетите “Щука”.
Трагедията на Испания
Авторът смята, че Испанската гражданска война е като въведение към Втората световна война и е по-жестока по мащабите си от нея. В Испанската гражданска война са заглушени дори нормалните човешки инстинкти от политическите. Поляризацията “червени” и “бели”, стига се дотам, че “братята стават “безлики-непознати” и класови врагове. А.Бийвър е против опростяването “братоубийствена война” и смята, че има две други оси на противопоставяне – държавен централизъм срещу регионална независимост и авторитаризъм срещу свободата на индивида.
Жестокостите във войната, жертвите от републиканската зона и жертвите от тази на националистите са събрани сякаш в две войнишки торбички заедно с героите и мъчениците в огромната гробница “Долината на падналите.“ Долината на падналите е катедрала на смъртта. Това е паметник, роден от мегаломанията на един диктатор. В криптата са положени останките на 33872 души, от които 12400 са неизвестни. Паметникът е най-големият общ гроб в Испания, в който са положени едновременно хора, сражавали се от различните страни на барикадата.
Реализмът на този безупречен в своята точност англичанин, ме връщаше постоянно в испанските архиви към истинността им. Това, което ми направи най-силно впечатление, че авторът подхожда към историческите събития без пристрастност. Веднага личи в даден анализ дали си пристрастен към републиканците или към фалангисти при коментиране на сраженията, дали си на страната на Франко или на тази на Ла Пасионария.
В книгата образът на генералисимус Франко е сложно преплетен от крайности, изграден като за един военен фанатик, силно религиозен, крайно жесток, който докато закусва сутрин и си пие кафето подписва смъртни присъди - указите за смърт на републиканците, от което дори германците се изумяват. Франко е раздиран ежедневно отедна единствена фикс идея - да бъде „първи“, мания за величие на диктатор. Победите на националистическа Испания Франко приписва за свои. “Франко няма голяма заслуга за това, че печели войната: губят я републиканските командири, които, при вече натрупани неблагоприятни обстоятелства пропиляват напразно храбростта и саможертвата на войниците си.“Връзката Франко -Хитлер не потръгва още от първата им среща, защото условията, които поставя Франко за участие във Втората световна война, са неприемливи за Хитлер.
“Интернационалните бригади и съветските съветници”- идеята за създаването им възниква с първите призиви за международна подкрепа за Испанската република – форма на солидарност. Първият разпределителен център на доброволци е в Париж под ръководството на комунистическия лидер Морис Торес – и във френските бригади заминават доброволно 8962 души. Те виждат във фашизма международна заплаха и бригадите се явяват като най-добрия начин за борба срещу него. Испания се възприема като бойно поле, на което трябва да се реши бъдещето на Европа. А именно, че победата на републиканците може да предотврати Втората световна война.
Войната в Испания е толкова объркана, че английският интелектуалец Оруел не крие, че е решил да се бие в Испания с идеята да “убива фашисти, защото някой трябва да го направи“... Оруел е разочарован от жестокостите на фронта. “Анархисти, комунисти и социалисти се бият срещу фашисти и роялисти, но това е само привидно. Същевременно анархистите не се дишат със социалистите, а социалистите обявяват работниците от POUM - Работническа партия за марксистко обединение за “троцкисти”, следователно предатели. В същото време въпросните “троцкисти” са на фронта и се бият срещу фашистите, без да знаят, че те самите са с набедения етикет “фашисти”...“Трагедията от кървавия експеримент за социална революция в една страстна страна като Испания, разказана през погледа на участник в събитията с талантливо перо за военните конфликти в книгата си “В почит към Каталуния”. Участието на Оруел в Испанската гражданска война жигосва завинаги неговия мироглед за света.
В “Битката за Мадрид” – известна като “Коридата” авторът изтъква натрапчивата мисъл на Франко за загубата на Мадрид. Републиканците не отстъпват въпреки, че чуждестранните журналисти и дипломати са уверени, че настъплението на Африканската армия на Франко с подкрепата на ескадрили от Луфтвафе и италианска авиация, не може да бъде спряно. Републиканската администрация изглежда парализирана. ”Мадрид е пуст. Останали са само няколко чужди кореспонденти. Вечер улиците са съвсем тъмни. Навсякъде патрули проверяват документите на хората и е станало опасно да шофираш невъоръжен. В тазакава обстановка писателят Луис Арагон пристигна изненадващо от Париж. Придружава го Елза Триоле”, съобщава Колцов в дневника си.
Генерал Листер ръководиХI интернационална бригада заедно с генерал Клебер, който е начело нарепубликанската армия на първата линия в отбраната на Мадрид.
Франко пред кореспондента на “Таймс” се заканва гневно след поражението си пред Мадрид : “По-скоро ще унищожа Мадрид, отколкото да го оставя на марксистите”...
В битката за Мадрид предполагаемото количество бомби, които са хвърлени над столицата само за един ден, 4 декември, от самолетите “Юнкерс 52” са 36 тона.
Чилиецът поет-интербригадист Пабло Неруда, който загубва къщата си, “онази с цветята”, написва френетичния стих:
“Елате и вижте кръвта по улиците,
елате и вижте
кръвта по улиците,
елате и вижте кръвта
по улиците”.
На републиканскияфронт е и писателят Ърнест Хемингуей заедно самериканската кореспондентка Марта Гелхорн, по-късно негова съпруга, известна срепортажа “Между Хемингуей и войната”. Сред интелектуалците от самото начало на войната ефренският писателАндре Малро, който се отличава като военен пилот.
Битката за Мадрид републиканците определят за “гробът на фашизма” с надеждата, че ще спечелят войната. Битката за Мадрид бележи промяната в тактиката на войната. Отпорът, даден на националистите там, превръща опита за държавен преврат в гражданска война в пълния смисъл на думата, при това с международни разклонения – нещо като мини световна война чрез посредници. Това означава, че е необходима още по-голяма помощ от чужбина. На 2 декември1936г. Фон Рихтхофен записва в дневника си “Саламанка иска германски наземни войски – поне две дивизии”. Предпазливият Хитлер обаче решава да ограничи помощта си за Франко с легиона “Кондор”. ..
Повечето републиканци нямат специална военна подготовка. Но генерал Енрике Листер / 1907-1994/ е един от войните, които са добре образовани във военното дело. Комунист, живял в Куба и после в Москва. Завършва Академията Ленин – военна политика, както и Военната академия “Фрунзе“. Участва като командир в Гражданската война, ръководи I смесена бригада, 11 дивизия, V корпус на армията. Със суров характер той е строг военен и върл противник на анархистите, които също са сред републиканските войници. След Испания Листер влиза в Червената армия като генерал и участва при обсадата на Ленинград. Завръща се в Испания след смъртта на Франко и напуска Комунистическата партия на Сантиаго Карильо. Издава две книги за Гражданската война “Нашата война”, 1966 и “Спомените на един боец”, 1977. Другите двама “агресивни млади мъже“, служили като подофицери в Испанско Мароко, са също командири-генерали, Ел Кампесино и Модесто. До всеки лидер има съветски съветник.“ пише Бийвър. “Това, което тегне на атмосферата сред републиканците, е че има висши военни, водени от сталинистката параноя, съветниците от СССР и испанските комунистически ръководители, които приписват всички несполучливи троцкистки измислици на “петата колона”. Скалъпват се абсурдни теории, невинни офицери и войници се арестуват и разстрелват на място, а в Москва се изпращат доклади със заблуда, излизащи извън действителността...“
В републиканската войска петте интернационални бригади са с най-известните комунистически формации и получават ключова роли, затова до всеки важен офицер има съветски съветник. Главнокомандващият генерал Хосе Миаха е героят на отбраната на Мадрид и остава до края на войната на първите републикански редици. След войната емигрира в Мексико.Адругият командир “Ел Кампесино” еВалентин Гонсалес Гонсалес /1904-1983/ военен, комунист. В Републиканската армия по време на Гражданската война той екомандир на 10-таСмесена Бригада, 1936-37 и на елитната 46-та Дивизия, 1937-38. След войната заминава за Москва и влиза в Червената армия, получава орден за храброст за Сталинградската битка.След смъртта на Франко се връща в Испания и става социалист.Издава две книги - “Живот и смърт в СССР, 1939-49“, и “Комунист в Испания и антисталинист в СССР”, 1952г.
Непосилните условия за голяма част от интербригадиститеги карат да искат да се завърнат обратно в страните си, тъй като са приели за 6 месеца доброволно военно участие във войната.. След отказа им, Интернационалните бригади организират свой собствен “концентрационен лагер”, наречен “Лагер Лукач”. В рамките на три месеца през него минават повече от 4000 души.
Тежката гражданска война в Испания тегне на историята в Европа – един милион убити, петстотин хиляди прогонени испанци, два милиона затворници, петстотин хиляди разрушени домове, сто петдесет и три опустошени градове...
Когато приключва гражданската война през април 1939г. хиляди испански републиканци напускат страната в изгнание, бягайки от репресиите на франкисткия режим, главно през бежанските лагери в Южна Франция.
Това, с което Испанската гражданска война остава най-трайно в паметта е чисто човешката й страна: сблъсък на убеждения, жестокостта, благородството и себеотрицанието, лицемерието на дипломати и министри, предателството към идеалите и политическите машинации, и преди всичко – храбростта и саможертвата на онези, които се сражават от двете страни, двете Испании.
Паметни са словата на великия Мигел де Унамуно към франкиста Милян Астрай, който се провиква: „Смърт на интелигенцията! Да живее смъртта!“ в аулата на университета в Саламанка. В отговор на този вопъл старият професор Унамуно произнася своята паметната реч, останала в аналите на университета и историята: „Това е храмът на интелигенцията и аз съм неговият първосвещеник. Осквернявате свещения му образ. Ще победите, защото имате в излишък грубата сила. Но няма да можете да убедите. За да убедите, трябва да можете да увещавате, но за да увещавате, се нуждаете от нещо, което ви липсва: мотивация и правото на борба. Струва ми се излишно да ви моля да мислите за Испания!“
