Фидел Кастро в България (май 1972г.)

/Поглед.инфо/ “Истинският човек не търси къде се живее по-добре, а къде е неговият дълг; истинският човек е единствено този, чиято днешна мечта утре ще стане закон, защото този, който е погледнал в недрата на вселената и е видял как кипят народите, горящи и окървавени, в кладенеца на вековете, той знае, че бъдещето, без никакво изключение, е страната на оня, който знае своя дълг... Когато се умира в обятията на признателната родина, смъртта угасва, оковите се пречупват: започва, най-сетне, със смъртта, безсмъртието!”

Хосе Марти - Апостолът на Куба

На 17 май 1972 г. пристигна Фидел Кастро на първото официално посещение в България начело на Кубинска партийно-правителствена делегация. Бях ангажирана за един от преводачите от българска страна.

По това време Фидел Кастро носеше легендата на комунистически лидер с голям героизъм и обаяние, победил в една от горещите точки на света, каквато бе Куба, “островът на Свободата”. Кубинската революция се смяташе за по-нова революция, отчела жестокостите на сталинизма и култа на личността, властвуващи в социалистическите страни от Източна Европа. Международната общественост също допринесе за доизграждане ореола на младия и обаятелен адвокат Фидел, пламенен оратор, приятел на легендарния Че Гевара и на чилийския герой Салвадор Алиенде, извисил се до идеала за революционера. Кастро бе носител на новото, непознатото, строител на един нов тип социалистическа държава, наречена от Запада “държава на топлия социализъм”, за разлика от нашия “студен социализъм”. Кастро бе в славата си и бе ухажван от всички държавници, освен от САЩ. Дори красиви световно известни киноактриси го преследваха да се запознаят с него и фотографират “за спомен”. Прочутата Джина Лолобриджида замина специално за Куба, за да направи първия си фотоалбум при Кастро.

1972г. в кубинския календар бе “година на социалистическото съревнование”. През тази година Кастро осъществява официални визити в Алжир, България, СССР, ГДР и Унгария.

Трескава бе подготовката за това посещение у нас. Кубинският посланик в България Фаустино Перес уточняваше всеки детайл от програмата с Централния комитет и с Министерство на външните работи. Кастро бе посрещнат с овации от българския народ. Вестниците, списанията и телевизията поместваха обширни репортажи и материали за Куба в навечерието на това грандиозно посещение, за българските специалисти, които работят в далечната братска страна.

Писателят Орлин Орлинов, вдъхновен от Куба и от Фидел написва одата “Има Мургаш и Сиера Маестра”, обединявайки българските и кубински герои и природни красоти:

България замисляше смели перспективни проекти, плод на българо-кубинската дружба - завод за антибиотици, завод за електрокари и мотокари, ремонтен завод за тракторите “Болгар ТЛ-30 А”, хладилни складове и ледозаводи и други обекти. Стокообменът 1966-1970 възлизаше на 243,3 млн. долара, а за периода 1971-1975 се предвиждаше да достигне до 288,3 млн. долара.

Седмица преди официалното посещение в качество на авангард и личен пратеник на Кастро пристигна команданте Хосе Наранхо Моралес, министър на хранителната промишленост на Куба. “Пепин”, както го наричаше Фидел, се ползваше с авторитета и доверието на Кастро при пътуванията му извън Куба.

Самолетът на Кубинските аеролинии “Кубана” с Фидел Кастро Рус на борда кацна в София на 17 май 1972 г., сряда, точно в 15.00ч. Софийското летище бе задръстено от хора, цветя, портрети, лозунги и коли. Това огромно множество го съпътстваше навсякъде, където се покажеше Фидел, навсякъде, където минаваше имаше шпалир. Живи вериги от екзалтирани посрещачи често разкъсваха кордона на охраната и се втурваха да се приближат до Фидел и да го поздравят лично. Незапомнено въодушевление бе обхванало българския народ.

Сред официалните посрещачи бяха членове и кандидат-членовете на Политбюро, зам.председателите на Държавния съвет, Министерски съвет и Народно събрание, министри, председатели на обществени и масови организации, работници, селяни, студентската младеж, деца...

Тодор Живков, придружен от пионерчета с огромни букети цветя застана пред самолетната стълба в очакване на високия гост. Голямата фигура на Фидел Кастро, малко небрежно, облечена в обичайната си маслиненозелена военна униформа, слезе чевръсто от самолета, трудно прикривайки силното си вълнение.

Летището ехтеше: “Ура”, “Куба”, “Фидел”, ръкопляскания, светкавици, шум на фотоапарати и камери. Живков и Фидел Кастро успяха да се прегърнат братски и побързаха да представят двете делегации, които се бяха строили от преди час на силното майско слънце.

От специално повдигнатия подиум Тодор Живков приветства кубинските гости: “Добре дошли, скъпи кубински братя... Първото официално приятелско посещение на Кубинската партийно-правителствена делегация в Народна република България е прекрасен повод да изразим нашето възхищение от героичната борба на братския кубински народ, под ръководството на славната Кубинска комунистическа партия, начело с прославения герой от Монкада, радетел за истинска свобода и национална независимост, големият приятел на България, другаря Фидел Кастро Рус...”

Залисала се по Фидел Кастро, бях забравила да огледам кубинската делегация, която бе трудно определима по численост, тъй като гостите продължаваха да слизат, бяха над 100 души, защото колите, които обслужваха кортежа, бяха трицифрени. Официалната делегация, обаче бе 15 видни политици и държавници, от които 12 бяха “командантес”, т.е. с най-високи военни чинове, началник гарнизони или командващи-губернатори на области в Куба.

Масленозеленият цвят преобладаваше в пъстротата на кубинската делегация. Всред официалните гости Рафаел Родригес, Флавио Браво, бе и прочутият Арналдо Очоа Санчес, тогава Главнокомандващ Хаванската армия и най-приближен приятел на Фидел. Съдбата му по-късно се оказа твърде злочеста - генерал Очоа, командващ кубинските войни в Африка в края на 80-те години бе обвинен в корупция и осъден на смърт...

Кубинската делегация бе настанена в двореца “Врана”. След обиколка из улиците на София в открита, отрупана в цветя лимузина, Фидел Кастро и кортежът му се прибраха в резиденцията. Царският дворец впечатли кубинския лидер и той каза на Живков: “Дворецът е разкошен всред този огромен парк и друг път като дойда в София, бих искал пак да бъда във “Враня”.

При настаняването на делегацията се наложи известно разместване в апартамента на Фидел Кастро, тъй като началникът на неговата лична охрана “Пепе” имал навика да спи пред вратата на Кастро и не ползвал отделна стая.

В кратката почивка след настаняването излязох в царската градина да се разходя. Неочаквано срещнах Фидел Кастро, който бе свалил мундира и небрежно излязъл да се разтъпче: “Чудно място за размисъл и почивка”, усмихна се той. Казах му от кога датира дворецът и как е получил името си. Фидел умееше да слуша: “От къде знаеш кастилски” (испанците говорят на “ти” с приятели и близки) . А в Куба била ли си?” Поклатих отрицателно глава. Кастро се изненада: “Не си била в Куба?” После погледна часовника си и продължи по програмата: “Сега ще облека парадния си мундир, защото отивам да се поклоня на големия интернационалист Георги Димитров...”

Точно в 19.30ч. кубинският вожд застана пред саркофага на Георги Димитров, развълнуван и изпънат. После сведе глава и стоя дълго, сякаш мисловно разговаряше с него...

В официалната зала за церемонии на Държавния съвет бяха строени Тодор Живков, членовете и кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП, облечени всички в строги черни костюми, наредени сякаш колония пингвини. Кастро и кубинската делегация влязоха с аплодисменти. На кубинския лидер бе присъдено най-високото българско отличие, орден “Георги Димитров”. Наред с него кубинските другари също получиха ордени, като тези “с мечове” бяха най-много. Журналистите също не бяха пропуснати, та дори и 11-те кубинци-отличници, които за награда бяха дошли в България. Време на награди и отличия...

Трогнат Фидел Кастро се обърна с благодарствени думи към Тодор Живков: “Бих искал да отбележа на първо място, че Живков е един истински приятел и брат на нашата революция, фигура, която се ползва с голяма популярност в международното революционно движение...” Фидел говореше бавно, ясно и отчетливо, без претрупани и сложни фрази. Речта му бе гъвкава, интересна, завладяваща, жива. Малко държавници притежават ораторската магия и обаянието на Фидел Кастро да усеща и вълнува масите...

Приемът в чест на Фидел бе в салоните на Централния комитет (Партийния дом) . Присъстваха писатели, журналисти, артисти, спортисти, офицери, селски труженици, бойци-ветерани, млади комсомолци, известни партийни функционери, с една дума - елитът на България. В словото си Живков говори за “дълбоките и непоклатими корени на българо-кубинската дружба”, за “нашата обща вярност към общите революционни идеали към марксизма-ленинизма и пролетарския интернационализъм, нашия общ идеал, стремеж и усилия за строителството на социализма и комунизма, царството на свободата на човечеството...” Фидел Кастро отговори с думите на кубинския поет Хосе Марти - символ на независимостта на Куба: “Има граница на плоча, над гробовете на умрелите и тя е безкрайната любов към родината и към славата, която никога не може да бъде изплашена, нито сломена, нито отслабена; защото телата на мъчениците са най-прекрасният олтар на честта.”

След приема Живков покани Кастро на вечерна среща с “културни дейци” също в една от залите на Партийния дом. В сумрак и задушевна обстановка млади хубавици посрещнаха с песни и аплодисменти легендарния кубинец. В полуосветения салон "златното момиче” на българската художествена гимнастика тогава Мария Гигова водеше хорото, което започна да се вие с участието и на Тодор Живков. Веселите актриси задърпаха Фидел да се хване на хорото, но той сякаш се смути и отказа без всякаква дипломатичност. След хорото последва танго. Гигова побърза и покани Живков, а една наша естрадна певица изпревари и покани Кастро, но той отказа. Предизвикателно облечената дама в тъмен тоалет седна до Фидел на мястото на Тодор Живков на официалното канапе, определено само за двамата държавни мъже. Опита се нещо да каже на испански, но Фидел, чешейки нервно брадата си и отговори механично и се обърна към седналия на стол зад канапето до мен министър-председател Станко Тодоров. Станко Тодоров се смути и ме помоли деликатно да кажа на дамата да стане от канапето. Прошепнах й да стане. Но тя ме погледна високомерно и ме простреля с фразата, ставайки от канапето: “А бе, я си ....” Танцът свърши. Живков се върна. Фидел Кастро изчака тактически малко и попита: “Тодоре, кои са известните тук културни дейци, които участват на срещата...” После допълни: “Виждал съм много красавици, известни актриси, които ме преследваха, за да се снимат с мен. Ако вървях така от политически лидер щях да се превърна в модна личност на списанията за развлечение и жълтата преса... Филмовата италианска звезда Джина Лолобриджида гостува специално в Куба, за да направи фотоалбум, посветен на мен.” Живков се помъчи да отговори, че на вечерята са били басът Никола Гюзелев, театралните актьори Ружа Делчева, Любомир Кабакчиев, композитори и т.н. Тук са актрисите Гинка Станчева, Ванча Дойчева, говорителката Ани Цонева, певицата Йорданска Христова и други... Настроението на Живков се развали. Започна да барабани по масата, което означаваше “край” на вечерта. На излизане Живков не пропусна да смъмри полковник Иван Трайков, който тогава отговаряше в УБО за подбора на културните дейци.

Енергията, обаче, на Фидел Кастро бе неизчерпаема. Пушеше своите прочути пури “Коиба” и енергията му сякаш се удвояваше. Въпреки късния час, той реши, че може да открие Хранително-вкусовата изложба в околностите на София.

Изложбата бе дело на Министерство на земеделието. Министър тогава бе Вълкан Шопов. Така, както ни бе предупредил авангардният пратеник Пепин Наранхо, така и стана - Кастро записваше в тефтер и задаваше въпроси. На откриването бяха дошли генералните директори в различните отрасли, предмет на настоящата изложба. Фидел се загледа в пластмасовите опаковки на прясното мляко, след това огледа някои други асортименти и влезе в директорския кабинет, където по “български” да се почерпим с разхладителни напитки и бонбони. Нервен Кастро, разглеждаше отрупаната маса. Живков го покани да си вземе бонбон. Кастро придърпа огромната кутия шоколадови бонбони и започна да я разглежда: “Такива кутии шоколадови бонбони продавате ли на пазара?” За да отклони темата, Живков побърза да отговори:”Ама, разбира се!” Кастро се подразни: “Толкова големи?” “Ами, да” потвърди Живков. “Не може да бъде, такива кутии имаме и ние, но са специална поръчка за представителни нужди на разни ведомства и предприятия, защото никой обикновен човек не купува такива огромни кутии шоколадови бонбони...Колко шоколад отива за бонбони в България?”, стряскащо попита Фидел. Този път Тодор Живков реши да бъде по-предпазлив в отговора си и се обърна към министъра на земеделието Вълкан Шопов, който седеше до Живков. “Колко ли... другарю Живков, не зная, тя Катя Маринова е зам.министър по хранителната промишленост, сигурно тя знае...” Маринова, която също седеше на близо запъна, натъртвайки на “р”: “Не мога да кажа, другарю Живков, аз съм отскоро на този пост, но ще повикам генералния директор на “Българска захар”, другарят...”

Живков отсече: “Веднага да дойде!” Дойде директорът, човек на средна възраст и добре охранен и Кастро повтори въпроса си пред него: “Колко какао отива в производството на шоколадовите изделия?” Директорът водеше със себе си главния специалист, който не предвидил и “не си носел данните”. Живков явно вбесен, се въздържа пред кубинския си гост и реши да даде отговор “в общи линии”: “Другарю Кастро, ние купуваме какао главно от Бразилия и от..., ние внасяме този артикул. Годишно внасяме ... тона какао (Живков знаеше точното количество на вноса на какао) , да предположим, че половината от това количество отива за шоколадови бонбони...” Изпотени, уморени приключихме първия ден от посещението на Фидел Кастро с един горчив привкус в устата.

Фидел Кастро се оказа, че спи интензивно, т.е. спи нощем много малко и беше от тази група хора, които много бързо се възстановяват. Бодърствуваше и излъчването му бе на красив едър мъж, който като се раздразнеше, имаше навика или нервен тик да си чеше силно брадата. Погледът му бе на голямо смъмрено дете. Много негови реакции бяха бързи и младежки.

На Кастро не му се спеше, когато се върнахме в двореца “Врана”. Живков също остана на разговор и кафе в предверието на покоите на Кастро. Фидел подхвана темата за посещението си в Чили, където преди дни бе приключило. Разказа за своя личен приятел д-р Салвадор Алиенде, с когото се познавали от дълги години. Впечатленията му бяха пресни и от първа ръка за това епохално по рода си посещение в Сантиаго. Тогава Кастро подари на всички нас присъстващи албумна книга, която и до днес пазя. Живков беше конкретен: “Ще успее ли демокрацията в Чили и ще остане ли Алиенде на власт?” Отговорът на Фидел бе категоричен: “Не. Проведох много и подробни разговори с моя приятел Салвадор - приятелството ни е от студентските години. Национализирал е медните мини - голяма грешка, стачки, безработица... Сподели ми, че военните били против него и правили няколко неуспешни опита да го свалят... Така, както виждам Алиенде ще издържи не повече от месец. Ще го свалят и ще го убият. И той самият го знае и го предвижда. Говорихме много, посъветвах го да бъде твърд, по-остър, в това време Чили няма нужда от неговата демократичност, времето е друго, за да оцелее трябва... Но той не може да стане друг, защото мисли по друг начин. Медалът има само две страни - избор няма. Когато се сбогувах с него, почувствах сякаш, че се разделям завинаги... Разбира се, разговорът остава между нас. Утре на пресконференцията това няма да кажа на журналистите. Сигурно някой ще ме пита какво мисля за Чили. Ще кажа, че демокрацията в Чили ще победи, но истината, Тодоре, е печална и страшна...”, замисли се Фидел.

На пресконференцията един американски журналист, акредитиран от Стокхолм попита специално за посещението на Кастро в Чили и за бъдещето на президента Алиенде. Кастро отговори спокойно и уверено, че демокрацията в Чили ще възтържествува. За политиката на президента Алиенде и за съдбата на Чили кубинският лидер се оказа вълшебен порок...

На другия ден сутринта в 9ч. кортежът спря пред Партийния дом, където предстояха разговорите между двете делегации. От ранни зори почитателите на Фидел Кастро бяха се подредили пред кордона на охраната. Появата му скъса кордона и тълпите хора се втурнаха да се ръкуват с Фидел. На кубинеца му бе приятно, че хората го обичат в България.

Разговорите се проточиха без почивка чак до вечерта. Преговорите бяха един вид сваляне на картите, т.е. на пълно откровение. Преводачите се сменяхме през час, поради умора от напрегнатите, интензивни и разгорещени разговори. По това време Фидел Кастро се бе обърнал с по-добро око към Китай. Това дразнеше Москва и в отношенията между Куба и Съветския съюз имаше голяма сянка. Разговорът, на който присъствах засягаше “мирното съвместно съществуване на различните страни и народи”. Според Тодор Живков за нашата цивилизация, за нашата планета, за доброто настояще и бъдеще трябва да живеем в мир и сътрудничество. Според Живков “мирното съвместно съществуване” има кардинално значение за България. “Проблемът днес стои така: или ще живеем съвместно заедно в мир, или ще се самоунищожим взаимно... Мирното съвместно съществуване е съвместното живеене и сътрудничество между държавите на двете различни политически системи. Но това мирно съжителство не решава проблемите на тези народи, които се борят за освобождение от чуждо иго, нито проблемите на отношенията между класите в една страна. Ние се обявяваме решително против износът на революции и не се посвещаваме на това дело... Но ние сме решително противници на износ на контрареволюцията в страни и региони, които са поели пътя към обществените промени...”

Кастро слушаше изключително внимателно позицията на Тодор Живков. Фидел винаги и навсякъде ходеше с големи тефтери и записваше постоянно. Затова, когато ораторства не означава, че говори наизуст. Фидел работи ежедневно и това допълва неговия облик. Това, което записваше, след това го преглеждаше, подчертаваше и когато говореше, цитираше данни, които смайваха слушателите за неговата изключителна памет. Да, имиджът му за човекът-феномен е заслужен. То е резултат от дългогодишна работа, дарование от Бога на обаятелен трибун и оратор. Колко жалко, че Фидел Кастро не бе роден в Рим по времето на Римската империя. Със сигурност името му щеше да остане наред с големите оратори и трибуни...

Живков продължи експозето си: “БКП е против сектано-догматичната маоистка позиция, против антисъветската политика и хегемонизма на маоистите, против това да се разделя международното комунистическо движение... Естествено, че ние ще приветстваме всяка положителна промяна в Китай...” Живков говори много за Китай, Румъния, СССР и голямото семейство на социалистическите страни. Кастро слушаше внимателно, не прекъсваше и пишеше. Живков поде и темата “за политиката на хегемония на левичарската теза”. Обвинението на КПСС, че Китай е поел пътя на десен ревизионизъм, отхвърляйки линията на конференциите в Москва през 1957г. и 1960г., противопоставяйки своята собствена платформа, с цел да бъдат привлечени болшинството от партиите и постигнато разцепление в международното комунистическо движение. Живков беше против Пекинските идеолози, които поставяли движението за национално освобождение за движеща сила в световния революционен процес, а не световната социалистическа система. “Маоистите твърдят, че комунистите в капиталистическите страни са дегенерати в буржоазен смисъл...” Излязох от преговорите като от сауна. Упоритите привърженици на Фидел стояха пред Партийния дом и чакаха края на разговорите...

Вечерта имаше Гала-спектакъл в чест на Фидел Кастро и кубинската делегация. След концерта, на интимната вечеря в двореца Врана Фидел Кастро продължи разговорите. Той беше превъзбуден и доволен от деня. Живков бе успял да му върне доверието. Живков умееше да разговаря, беше тактик и знаеше как да убеди събеседника си. Една вродена интелигентност му помагаше и той печелеше. Да, Живков печелеше. Така бе спечелил и Чаушеску, и Леонид Брежнев, така печелеше и сега пред Кастро. От Живков лъхаше една особена доброта и откровеност, които му носеха успех, но и епохата и времето бяха на негова страна...

На следващия ден в Института по почвознание “Пушкаров” отново обяснения, тефтери. В събота се предвиждаше разходка до Витоша. Когато се качи на Витоша, Фидел се изненада от контраста - в София слънце, а на Витоша - сняг. На “Щастливеца” Кастро гледаше скиорите, които уморени от спускания, събираха слънчеви лъчи, отпуснати на шезлонги. Изведнъж Кастро реши да се качи на Черни връх направо по пътя на въжената линия. “Ще дойдеш ли”, ме попита кавалерски. Аз му показах обувките си с ток. Двама военни от охраната тръгнаха след него по стръмната височина. Трудно се издържа на темпото на Фидел. И двамата младежи сякаш изоставаха. Кубинецът контактуваше с хората, които се спускаха и спираха, за да го поздравят. Триеше лицето си със сняг, викаше “ехо”, играеше като малко дете с този чужд за кубинеца дар на природата, снегът. Фидел Кастро се завърна от Витоша бодър и доволен, а ние - уморени...

След като разбра, че Фидел Кастро е очарован от Витоша, Тодор Живков го покани да гостува и в един друг планински курорт - “Боровец”, където вечеряхме в двореца “Царска Бистрица”. Живков обичаше и често ходеше в този край, където е прекарал най-хубавите си години. Той разказа на Кастро, че съпругата му е била лекар в селата на Самоковска околия. Няколко години Живков е живял в с. Говедарци, на десетина километра от Самоков. Живков знаеше, че аз съм самоковка. “За Самоков думата има Жоржета, това е неин роден град.” В двореца “Бистрица” беше дошъл партийният самоковски лидер Петър Виденов, за да поздрави Фидел Кастро. Лично не се познавах с Виденов, но знаех, че ми е съсед в Самоков. Живков представи, както му е редът Петър Виденов на кубинския лидер Фидел Кастро и изтъкна, че градът на Самоковската комуна е един град с будна общественост и богато историческо минало. По време на Българското възраждане тук се създава прочутата Самоковска иконописна школа. Иконописците Зограф и Доспевски и техните ученици са увековечили своето дело с иконите по църкви и манастири. Самоков е прочут със смели възрожденци, комунари, септемврийци, доблестни войни-отечественофронтовци, партизани и т.н. Живков изведнъж се обърна към Виденов: “А ти познаваш ли я Жоржета? Стори ми се, че не я забеляза...” “Да, другарю Живков, знам я, но, но тя..е много малка и нали не е член на партията...”, тихо отговори самоковецът. Тодор Живков се ядоса: “Не така бе, Виденов... На България вече трябват личности, а не партийни догматици”, отсече Тодор Живков. Фидел Кастро сякаш разбра и не попита защо самоковецът не остана на вечерята в “Бистрица”. След седмица научих, че Самоков има нов първи секретар на партията.

Фидел разпитваше за двореца “Бистрица”, любимият дворец на цар Борис ІІІ. От дума на дума разговорът се завъртя за Испания. Кастро каза, че е испански потомък, че дядо му бил от Галисия, където и досега живеят негови роднини. Преди да дойде на власт Кастро се срещнал в Испания с генерал Франко, с когото разговарял дълго време. “Говорихме откровено и запознанството ни изигра важна роля в бъдещите ни отношения с Испания. Генералът бе първият, който се обяви в подкрепа на младата карибска държава след идването ни на власт. Първите три кораба с помощи, които акостираха в кубинските пристанища бяха испанските, изпратени лично от генерал Франко. Дипломатическите ни отношения също са приятелски и бих казал родствени... Много деликатно Кастро попита Живков за сина на цар Борис ІІІ, Симеон, който живее в Мадрид. Живков сякаш очакваше този въпрос: “Не съм се срещал с него, но от публикациите и изявленията му зная, че живее достойно, труди се и се счита за българин... Лоша дума не е казал, нито за България, нито за мен...”

Приборите с царските монограми, царските трофеи и царския уют в планинския дворец навяваха на размисъл и бяха единствените свидетели на преценка на Тодор Живков...

В неделя, 21 май, излетяхме в зори за град Ямбол. Очертаваше се също голям маратон. На военното летище “Безмер” в 8.00ч. сутринта след военни почести, се упътихме към бойното поле на “военните маневри”, под личното ръководство на министъра на отбраната армейския генерал Добри Джуров, който се бе постарал в организацията на тези маневри да покаже най-високите постижения на България във военното дело. Преди “атаката” един голобрад войник довършваше портрет на Фидел Кастро. Това силно зарадва кубинския водач. Войниците в окопите и на бойните мишени искаха да ни покажат тактическо учение на поделение от Българската народна армия.

Беше издигната полева трибуна, от която се разкриваше бойното поле: бомбомятания, летяха противотанкови управляеми снаряди. На няколко стотинметра от трибуната цялата земя гореше. С прецизна точност реактивната артилерия и самолетите водеха огън по предната част на “противниковата отбрана”. Стреляха танкове, минохвъргачки, артилерия, бронетранспортьори. Бордовите оръдия на самолетите бяха замрежили небето от огнени линии. Просто се чудиш накъде да погледнеш - цялата българска мощ сякаш бе излязла пред полевата трибуна. Очевидно доволен, Фидел Кастро поздрави войниците:“В учението има сигурност и за участниците, и за нас. Когато авиацията и мотострелковото поделение стреляха, ние не влязохме в укритията, а останахме тук на трибуната. Това говори, че е постигната висока подготовка. И ние сме уверени, че във военно време, когато ще отпаднат условностите и предпазните мерки, вашите войни ще могат да изпълнят още по-блестящо задачите си...”

Тодор Живков и Фидел Кастро, придружени от генерал Джуров, поздравиха участниците. Преминахме през местата, където още земята димеше и се носеше мирис на барут. Фидел Кастро говореше:“Има голяма действеност във всички родове оръжия. Голяма точност на всички движения. Голяма координация между родовете войски. Голяма точност в стрелбите... Родината на Димитров е добре защитена...”

Мощно “Ура” разтърси местността. Живков също поздрави войните:“Радостни сме, че можахме да покажем на нашите скъпи кубински приятели и братя и лично на другаря Фидел Кастро малък епизод от дейността и бойната подготовка на нашата народна армия. Вие чухте оценката на другаря Фидел Кастро за това ваше тактическо учение. Имайте предвид, че това е високата оценка на главнокомандващия Кубинската армия!”

Отговорът бе възторженото войнишко “Ура”.

След маневрите имаше открит лагерен обяд с участниците в учението. Във военната шатра, в която седяха Кастро, Живков, Джуров и генерали разговорът беше свободен и непринуден. Джуров препоръча горещо българското вино “Мавруд” на Фидел Кастро и веднага пристигна една “дамаджана”. Армейският генерал обясни шеговито, че преди години, когато се запознал с неговия брат Раул му предложил прочутото Мелнишко вино. Обяснил му, че винопийците на този елексир имат само мъжки рожби. Тогава Раул му казал, че има дъщери и не би отказал, ако генерал Джуров му изпрати от виното на силните македонци. Специална пратка от това вино заминала наистина за Куба. След време Вилма Еспин, съпругата на кубинския министър на отбраната, родила син, когото нарекли Александър, на името на великия Александър Македонски...

На връщане Фидел Кастро подремваше в колата. Живков забеляза и направи знак да престана да превеждам. Пък малко отдих и за мен, но Фидел се обади: “Продължавай, аз слушам”.

По пътя посетихме “Тракторния завод” в Карлово и розоберачките. България е красива толкова много, че понякога си мисля, че няма друга така красива страна... Цялата Карловска долина ухаеше на рози. Млади девойки ни украсиха с розови гирлянди. Българската роза, това деликатно растение, се къса само сутрин рано, за да ухае благовонно...

Вечерта пристигнахме във Варна. Военните почести бяха от морските войски. Делегацията беше настанена в двореца Евксиноград. На интимната вечеря Живков и Кастро говореха отново по международните въпроси на фона на хубава музика и прочути оперни изпълнения. Тогава пя специално “арията на Филип” басът Николай Гяуров. След изпълнението му Кастро ръкопляска и стана прав: “Дълбок поклон пред Вас, Маестро. Не мога да не Ви се поклоня, когато светът Ви се покланя вече десетилетия...”

На другата заран посетихме Толбухин (днес Добрич) . В празнично украсения град с почести, хляб и сол, влязохме в сградата на Окръжния комитет на партията. Първият секретар Ганчо Кръстев поздрави кубинските гости в заседателната зала. В киносалона направи подробно експозе за постиженията в Добруджа - житницата на България и илюстрира нагледно с филмови кадри и диапозитиви. Толбухински окръг през това време имаше с какво да се похвали - продукцията му изхранваше и Варненски окръг, и летовниците по нашето Черноморие.

През цялото време Фидел Кастро слушаше внимателно и записваше в тефтера. След като Кръстев свърши да говори, попита за въпроси. Тогава Кастро започна своя водопад от въпроси свързани с тази област. Първият окръжен секретар отговаряше точно и ясно. На въпрос за механизацията, той си призна: “От механизация не разбирам, но разбирам от земеделие” и отклони въпроса. Фидел бе доволен от професионализма му и без да иска се изпусна: “Ако имам този човек в Куба, щеше да е министър...” и пред Живков покани лично Ганчо Кръстев да бъде негов почетен гост на кубинската вечеря в София.

В гр.Русе също имаше среща в Русенския конгресен дом, но тя бе бледа пред Толбухинската. Първият секретар на Русе разказваше монотонно за постиженията на окръга, а когато дойде времето на въпросите на Фидел, горкият не можа да отговори на нито един. Живков изпитваше неудобство и срам. Когато се сбогувахме с русенския водач, Живков каза: “Ако тази среща беше станала преди месец само, нямаше да те направя “Герой на социалистическия труд”, за съжаление вече подписах указа...”

След обиколката из България Кастро обобщи в София: “Тодоре, запознах се с някои окръжни ръководители. Най-подготвеният от всички си остава добруджанецът Ганчо. Той е за министър на земеделието, а не...”

Живков се замисли.

Чак след кубинската вечеря той отговори на Фидел Кастро: “Слушай, Фидел, утре ще предложа на Политбюро за министър на земеделието да бъде издигнат Ганчо Кръстев. Ти имаше право...” Това бе част от доверието на Живков към Фидел...

На следващия ден посетихме родното място на Тодор Живков село Правец, станало неотдавна град. Пристигнахме на обяд. Отново военни почести, отново тълпи от хора по улиците. Кастро беше щастлив, защото за Правец Тодор Живков трябваше да отговаря на въпросите му. Като млад град и родно място на Първия, Правец беше изключително добре снабден със стоки. В родната му къща лично сестрата на Живков ги посрещна и разведе. В Правец ни чакаше нова кола Мерцедес 600, която шофьорът за първи път караше и се наложи поради много “електроника” да спре и да се прехвърляме в стария “Зил”. В заградения двор на Живковата къща имаше три къщи - старата-реставрирана, една нова-музей паметник и третата къща, в която живееше сестра му. Най-напред посетихме старата, за да усети Кастро семейната среда и условията, в които е израснал българският водач. Спря се пред портретите, разгледа чекръка на майката на Живков, на който е предяла шарените прежди... В къщата имаше фотоси, книгите на Живков, където разказва за нелегалната дейност и партизанския живот на Янко.

Доброто настроение бе помрачено от един инцидент. При Фидел дотича офицерът Пепе и му докладва нещо на ухото на Кастро, което го разтревожи. Каза на Живков, че командантът Очоа, командващият Хаванската армия и втори по важност член в кубинската делегация е припаднал и трябва спешно да получи кръвопреливане. Живков разпореди веднага и докато някои други се суетяха, младият и строен командващ замина с хеликоптера за София. Фидел, Арналдо Очоа Санчес и офицерът от охраната Пепе носеха еднакво шарени големи часовници и това ми бе направило силно впечатление още с пристигането им. Когато се убеди, че всичко е наред, Кастро разказа следната история: “През 1956 г. при десанта на яхтата “Гранма” в провинция Ориенте един швейцарски търговец носеше за продан часовници, които бяха конфискувани. След сражението на “Гранма” аз ги подарих на най-верните ми другари. Часовниците бяха 7 на броя. Само трима останахме с часовници, останалите загинаха...” Фидел обичаше братски този красив генерал. След време научих, че същият генерал Очоа, командващ кубинските войни в Африка е осъден на смърт. Разказаха ми, че до последния си дъх е повтарял: “Аз съм невинен!...”

На обяда в Правец сервираха прочутата Правешка баница. На нея винаги Живков отделяше внимание, но гостът не влезе в тон.

Вечерта на паметника на партизанския отряд “Чавдар” се състоя военна проверка и заря. Кастро положи венец, а после посетихме скромния музей в съседство, където се бяха събрали старите ветерани. И Живков, и Джуров разказваха спомени за партизанския отряд. Вечерта беше паднала, когато излязохме от музея и облечени във военни шуби, с военни джипове пресякохме планината до местността Жерково.

На поляната, където е бил бивакът на партизанския отряд, по-късно прераснал в бригада, изведнъж се светна в тъмнината и под хилядите крушки видяхме бившите партизани, вече на години, събрали се да посрещнат легендарния Фидел. Живков бе чавдарец и чавдарци управляваха България дълги години: генерал Джуров, Йордан Йотов - член на Политбюро и главен редактор на в. “Работническо дело”, Димитър Станишев - секретар по международните въпроси на ЦК на БКП , министри и окръжни ръководители. Тук беше и генерал Русков, известен с прякора си “заешки генерал”, защото беше председател на Ловно-рибарския съюз, Митка Гръбчева, съпруга на покойния генерал Гръбчев, бивш началник на охраната на Живков, писателят Веселин Андреев, който минаваше по това време за малко недолюбен от Живков.

С песента “Жив е той, жив е” ветераните посрещнаха кубинските си другари под навеси от войнишки платнища. Обстановката беше впечатляваща и заразяваща. Събитието от книгите и филмите се изживяваше напълно, само младите партизани и герои, бяха вече посивели и остарели... Фидел преживяваше събитието. “Ние, които се сражавахме в Сиера Маестра...”, Живков - също, “Ние, които се сражавахме в Средногорието...”

След вечерята Фидел Кастро с чаша вино говори с всеки един от ветераните. Охраната му ме предупреди да покривам чашата му с ръка. Погледнах Пепе изненадана - та това са “верни хора”, но Пепе не се съгласи: “И при още по-сигурни хора са се опитвали да го тровят, вече 7 пъти...” Захлупих чашата с виното на Фидел и тръгнахме сред участниците. Една от първите приближили се до Фидел беше партизанката Митка Гръбчева, която винаги и навсякъде ходеше с револвера си. Разказа му, че е написала книгата “В името на народа” и скоро ще бъде екранизирана. Фидел я изслуша внимателно, после Гръбчева го дръпна да се снима с нея. Представих на Фидел Кастро писателя Веселин Андреев, интелектуалец с голяма чувствителност и талант. Кастро полюбопитства върху какво работи в момента. Писателят скромно му отговори, че участва в една сборна антология, която е пред печат. Като командир на отряда “Чавдар” Добри Джуров го обграждаха и с радост старите бойци разговаряха с него. Фидел Кастро забеляза този детайл и каза на Джуров: “Гордея се, Добри, че те познавам лично...”

На 24 май Кубинската делегация взе участие в манифестацията по повод Деня на славянската писменост и на двамата братя Кирил и Методий, създатели на нашата азбука. На 25 май Фидел Кастро, придружен от Тодор Живков, откри в зала “Универсиада” конгреса на Комсомола. На този конгрес Кастро произнесе дълга и прочувствена реч, приветствайки младите комунисти.

Прощалната вечеря на кубинския вожд бе на 25 май в салоните на гранд хотел “София”. На тази вечеря Живков изтъкна “титаническото дело на апостола на свободата Хосе Марти” и цитира мисълта на кубинския поет “Бъди културен, за да бъдеш свободен!” А после добави: “Цяла Куба е едно огромно училище, превръщайки заветите на Хосе Марти в държавна политика на Куба...”

В речта си Живков говори за младата островна социалистическа държава. На Фидел Кастро му допаднаха думите: “...Североамериканският империализъм активизира своята агресия в различните части на света, грубо се намесва във вътрешните работи на другите страни, разпалва локални войни, изостря международното напрежение и създава реална заплаха за световния мир...”

Кубинският лидер топло благодари за радушния прием на българския народ и неговите ръководители. Виртуозният оратор знаеше на какво да наблегне, за да възбуди интереса на присъстващите. Изтъкна интернационализма и че “за Виетнам сме готови да дадем и последната си капка кръв...” Не забрави темата за глада и мизерията и изтъкна, че “половината човечество днес е зле изхранвано...” Извиси ролята на страните на Централна и Латинска Америка: “След 30 години Латиноамериканският свят ще има два пъти повече население от това на САЩ...” После говори за Куба: “В нашата страна всички сме учащи, всички сме трудещи се, всички сме войници...” Завърши с думите: “Между народите и между хората съществуват човешки отношения - не протоколни, които имат много по-висока стойност...”

Месеци преди посещението на Фидел Кастро в България “по инструкция” бе разработен сценарии за посещението, съгласуван с кубинската страна. Пет речи, тостове, приветствия от двете страни трябваше да отразяват “един цялостен разговор между двете делегации по една комплексна проблематика, обхващаща три големи групи от въпроси:

• двустранните отношения, дружбата и сътрудничеството между България и Куба;

• актуалните проблеми на външната политика на двете страни и съвременното международно положение;

• някои основни въпроси на международното работническо и комунистическо движение.

За речите бяха определени акцентите и паралелите на исторически личности, дати, места, паметници на България и Куба, с цел емоционалното въздействие и познаваемост, дипломатически трик, който се използва за сближаване:

България                            Куба

Кораб “Радецки”             кораб “Гранма”

Балкана, връх Мургаш    Сиера Маестра

поетът Христо Ботев      поетът Хосе Марти

Георги Димитров           Ернесто Че Гевара

Димитър Благоев           Хулио Антонио Масео

Георги Кирков               Карлос Балиньо

Историческото по своя характер посещение в България на Фидел Кастро и делегацията му даде тласък на държавните, правителствени, политически, икономически и културни двустранни отношения. България в търговски план изнасяше в Куба машини, съоръжения, хранителни и промишлени стоки за широко потребление, а внасяше от Куба захар и меласа. България бе отпуснала на Куба кредити в размер на десетки милиона долари. С техническото съдействие на България в Куба бяха пуснати в действие много заводи, хладилни инсталации, ремонтни работилници за селскостопански машини, сушилни, складове, рибозамразителен център и т.н. Хиляди български специалисти работеха и живееха в Куба.

Десетдневното посещение на Фидел Кастро завърши, но остана в паметта на българския народ като “историческо”. Чрез протокола на Външно министерство получих с визитката на Фидел Кастро благодарност, заедно с три бутилки кубински ром и кутия със 100 къса хавански пури.

* От книгата „По вълните на дипломацията“, 2000г.