/Поглед.инфо/ Ще си позволя да изтъкна някои факти, позиции и мнения на световни лидери, политици и медии за Ирина Бокова. Защото за най-високия дипломатически пост в света, за който кандидатства, те са безспорен атестат. Дипломацията е сложна професия. Когато влезеш в нея, или я напускаш веднага, или оставаш завинаги в нея. Ирина е във висшата дипломация. И би било престъпление, ако тези, които сме нейни колеги не я подкрепим единодушно. Стратегията й, която тя изгради на международен ръководител е перфектна. Тя почива на умението й да балансира при търсене на решения и да убеждава в правота си и противниците, базирайки се на международното и човешко право. Познавайки нейния стил и отдаденост на каузата за мира и правдата, за свободата на личността, на борбата й против разрушенията на цивилизациите и за опазване на световните културни достижения, в нашето съвремие Ирина Бокова е шансът на Организацията на Обединените Народи.

Светът е в гърч през последните години от развилнелия се неконтролируем международен тероризъм. Борбата с него е трудна, застрашени са цивилизационните ценности, формирани през вековете. Застрашена е културата с нейните творения, плячкосват се антики, рушат се паметници – посяга се над паметта на човешката цивилизация през хилядолетната ни история. Извършва се престъпно културно прочистване за връщане на човешката цивилизация в първобитни теократични условия, отдавна забравени и неприемливи за обществото. Подкопава се мирът. Издигането в култ на насилието, масовите екзекуции и саморазправи с отделни етноси и религии поставят императивно въпроса за борбата срещу тероризма, която е борба за свобода, за истина и за справедливост - жизненоважна задача, която стои пред човечеството и пред ООН. В Новия световен ред и възраждането на ООН Суверените са изправени пред важен въпрос: „Кой да оглави Организацията на Обединените Народи?“ - ключов въпрос за бъдещото развитие на човечеството и физическото оцеляване на планетата.

Този въпрос си го задават всички страни-членки на ООН, защото генералният секретар ще трябва незабавно след като заеме високия пост, да поеме едно много тежко наследство в една сложна и взривоопасна среда, да докаже на света своето умение в международната дипломация, намесвайки се като арбитър в световната политика. В световните медии се спряга усилено и все по-ясно битува едно име - фаворит за висшия дипломатически пост и то е на българката Ирина Бокова, по настоящем втори мандат начело на ЮНЕСКО. Не случайно авторитетното издание „Форбс“ от 14 октомври 2015г. разпространи снимката на Ирина Бокова и заглавието „Тази жена вероятно е следващият Генерален секретар на ООН!“... „Безшумно и скромно, тя е на първо място (и с основание) сред фаворитите... Това е Ирина Бокова, която втори мандат е начело на ЮНЕСКО, бивш външен министър на България и бивш посланик на България във Франция. Тя заслужава да спечели, дори само заради непрекъснатия си стремеж да привлича вниманието на днешния объркан и разединен свят за ужасите на унищожение на световно културно наследство, а това не е малко постижение.“ Друго издание Дипломатическо diplomatmagazine.com в прегледа си за наследника на Бан Ки-Мун изтъква, че „Начело на колоната „The Front Runner“ е Ирина Бокова.“...“Бокова е с най-голям шанс да стане първата жена излъчена от Източна Европа в 70-годишната история на ООН, която да разчупи един от най-високите стъклени тавани на световната политика и дипломация.“

България официално с Решение на Министерски съвет № 404 от 19 юни 2014г. издига кандидатурата на Ирина Георгиева Бокова за поста Генерален секретар на Организацията на Обединените нации с мандат от 1 януари 2017г. до 31 декември 2021г. През януари 2015г. премиерът Бойко Борисовобяви официално, че категорично подкрепя Ирина Бокова за поста и че нейното избиране "ще бъде голяма радост за България". Българският парламент също застана зад Бокова след срещи с нея през юни 2015г.

На 30.09.2015г. българският президент Р.Плевнелиев обяви от трибуната на ООН, че България има жена-кандидат за поста Генерален секретар на ООН, но не спомена името й. Тази постъпка на президента, според мен, е дипломатическа грешка, защото двама български премиери, Пламен Орешарски и Бойко Борисов, и Българското Народно събрание вече бяха обявили името на Ирина Бокова и дали подкрепата си за нея като официален български кандидат. Което даде повод за спекулации, интриги и разнобой между управленските институции в България. Това предизвика и другите двама бившите премиери Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев да изразят своята позиция по кандидатурата на Бокова.

Ирина Бокова получи уникален атестат за нейните качества от четирима премиери, управлявали България след 2001г.

- Премиерът Симеон Сакскобургготски /2001–2005/: на въпрос дали полага усилия сред европейския и световен елит за кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, отговаря: „Да, определено. Защото то е нещо, което може да се случи веднъж на 2-3 хилядолетия за България - да имаме една възможност българка, жена, да е генерален секретар на Обединените нации. За България това е нещо епохално!..Да се погледне по един обективен, спокоен начин – качествен ли е човекът, способен ли е…Два мандата начело на ЮНЕСКО малко ли е?... Дане цитирам имената на другите кандидати, с някои от тях се познавам. Намирам, че би било голяма грешка да не се използва подобен момент, който е уникален за България.“ А за комунистическото потекло на Бокова, бившият премиер отсича: "Понякога хората, които цитират това политическо или потомствено минало - ако се поогледаме, произходът на тия, които критикуват е същият". /в. “Труд“ 28.11. 2015г./

- Премиерът Сергей Станишев /2005-2009/, евродепутат и председател на ПЕС, по време на разговори в Пекин с китайското правителство изтъква: „В днешната ситуация ООН трябва да играе ключова роля за разрешаването на конфликтите в Сирия и в региона на Близкия изток, заедно с ЕС, САЩ и Русия. Предстои избор на нов генерален секретар на ООН. И в този момент опитът, диалогичността и отстояването на общочовешките ценности са от изключително значение. Смятам, че българката Ирина Бокова има нужните лидерски качества, опит и визия за бъдещето. Ирина Бокова е най-добрият кандидат за генерален секретар на ООН.“/ в. “24 часа“ 6.11. 2015г./

Напоследък, главно в сайтове с дясна ориентация се тиражира извън състезанието (The Outrider) Кристалина Георгиева, български еврокомисар, паралелно също кандидат за генерален секретар на ООН. Обезпокоителен сигнал сред дипломатическите среди е странното поведение на еврокомисар Кристалина Георгиева. Вместо като жена на висока длъжност да подкрепи официално българската кандидатура за този изцяло дипломатически пост, давайки правото на по-добрия, тя коментира, че е поласкана, че я издигат заедно с дурги българия, което според нея „е добре за България - за името и авторитета на страната ни.“ /30.11. 2015 в.“24 часа“/ Георгиева добре знае, че всяка страна-членка на ООН има право да излъчи една кандидатура, а не цял списък. Нека не принизява Организацията на Обединените Нации на ниво корпоративна структура или развлекателното предаване от типа „Бинго – милиони“, където всеки печели. - Това не е добре за България, нито за името, нито за авторитета на страната ни.

Известно е, че за този пост в 70-годишната история на световната организация условието е „кандидатът да е доказан висш дипломат“. За първи път България ще участва със свой собствен кандидат, но и в промените в резолюция69/321за избор на генерален секретар на ООН остава непроменено това условие.

Ще се опитам да направя един паралел между официалния кандидат на България И.Бокова и прокрадващата се паралелно кандидатура на К.Георгиева за поста.

Ирина Бокова е магистър по “Международни отношения”в МГИМО в Москва, а от 2010г. е почетен нейн доктор. Бокова специализира и работи в ООН, извървяла е дипломатическата стълбица от аташе до посланик, предимно в дирекциите “ООН и разоръжаване” и „Права на човека“ в МВнР. Акценти в политическата кариера - участник на Националната кръгла маса за прехода на България към демокрация, 1990г., депутат в Седмото Велико народно събрание - подписва новата Конституция на Република България, зам. външен министър и външен министър – с особени заслуги за присъединяването на България към ЕС, български посланик в Париж, а от 2009г. - втори мандат генерален директор наОрганизацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО изаместник генерален секретар на ООН - това последното често умишлено се премълчава.

Еврокомисар Кристалина Георгиева е икономист, технократ, завършила Политикономия във Висщия икономически институт „Карл Маркс“ и дълги години работи в Световната банка до избирането й за български еврокомисар през 2010г. Поради проблеми с кандидатурата на Румяна Желева, българското правителство сменя своя кандидат и предлага Кристалина Георгиева за еврокомисар в комисията Барозу II на мястото на Желева, бивш външен министър. Георгиева скача направо от Вашингтон и Световната банка в Брюксел и Европейската комисия и поема ресора вече определен съобразно квалификацията на Р.Желева на България, а именно „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи”. През 2014г. българското правителство отново предложи Кристалина Георгиева за еврокомисар иот 1 ноември 2014г. в Комисията Юнкер тя е комисар по „Бюджет и човешки ресурси“ и заместник-председател на ЕК. Държа да подчертая, че еврокомисар Кристалина Георгиева не е била нито политик, нито дипломат, а е икономист с тесен специализиран профил. Известно е, че е свързана с кръговете на американския финансист и милиардер Джордж Сорос, прочул се с валутни спекулации и дейности на филантроп, основател на фондация „Отворено общество“ в няколко страни от Източна Европа и в България в това число. През октомври 2014г.Джордж Сорос лично връчи на еврокомисар Кристалина Герогиева наградата "Отворено общество", като отличник и изтъкната личност на фондацията. През юни 2015г. Сорос посети Георгиева в ЕК в Брюксел и след тази среща “на четири очи” някои европейски и американски медии започнаха да коментират, че Кристалина Георгиева ще бъде кандидат за поста генерален секретар на ООН, въпреки че България вече бе заявила официално с Решение на Министерски съвет кандидатурата наИрина Бокова. „Кампанията в САЩ за Георгиева предимно сред дипломатическите среди в ООН я води бившият ръководител на фондацията на Сорос в София „Отворено общество“, посланик Стефан Тафров, който в момента е български постоянен представител в ООН“, съобщава дипломатическото изданиеdiplomatmagazine.com.

Комисар Кристалина Георгиева самоопределя своята житейска философия: “Моята философия в живота винаги е била да си върша работата, която ми е възложена...Аз си имам работа за вършене. И тази работа става все повече и все по-трудна. Настоящето ми е толкова напрегнато, че въобще не ми е до планове за бъдещето.“ /в.“24 часа“, 30.11.2015./ След това нейно изказване аз се питам как Георгиева ще ръководи по технократски най-голямата и авторитетна световна организация, чиято основна дейност е дипломатическа и винаги излиза извън границите на технократите?

Подкрепям оценка на моя колега-дипломат Георги Готев в изданието EurActiv в Брюксел, който познава дипломатическата кухня и смята, че „кандидатурата на Кристалина Георгиева е шумът в системата, а не официална позиция“.

Скандално би било Европейският съюз да предлага и да определя кандидати за генерален секретар на Световна организация със 70-годишна история. Затова Жан Клод Юнкер се въздържа от подкрепа и мнение по кандидатурите по избор на генерален секретар на ООН.

Европейският съюз не може и няма право да кадрува в Организацията на обединените нации.Европейският съюз има статут на постоянен наблюдател в Общото събрание (ОС) на ООН от 1974г. С такъв статут са няколко международни организации. Всяка една от 28-те държави-членки в Евросъюза е отделен член в ООН и с отделен глас и с право да гласува в ОС на ООН, за разлика от международната организация Европейски съюз, който е наблюдател.

Ноемврийските совалки

Докато Кристалина Георгиева в началото на ноември обикаля САЩ в търсене подкрепа от тинк-танкове и лобистки групи за издигането й като кандидат за генерален секретар на ООН, Ирина Бокова провежда юбилейната 38 сесия на ЮНЕСКО в Париж и Лидерския форум за 70-годишнината на организацията.Ирина Бокова открива юбилейната сесия пред 195 държави-членки на 3 ноември с думите:“Светът преживява бурни времена. Виждаме, престъпления срещу човечеството, извършени в името на екстремни идеологии. Виждаме преследвани малцинства и замлъкнали журналисти. Виждаме разрушено и ограбено културно наследство в Сирия и Ирак. Виждаме културно прочистване за отслабване на обществата и подкопаване на мира. Виждаме нарастващи хуманитарна и бежански кризи и оказване на натиск върху обществата. В тази картина има една червена нишка - радикалният екстремизъм и насилието. Няма само една причина за възникване на тази картина. Нито пък има една-единствена траектория, която да води една млада жена или мъж към екстремистко насилие. Това, което знаем е, че не е достатъчна само твърда власт, за да се ограничи тази заплаха. Трябва мека сила...И тази мека сила срещу радикалния екстремизъм и насилието е образованието.”

Пророчески прозвучаха тези нейни думи след „кървавия петък-13 ноември“, когато сякаш цял Париж сведе глаба в почит към жертвите от терористичния акт пред най-стария университет Сорбоната - символ на човешкото развитие и образование, основан в далечната 1257г. от Роберт дьо Сорбон.

За Ирина Бокова дейността й е дълг към поколенията, отговорност, призвание, кауза към човечеството и мира, а не просто работа с фиксирано работно време.Бокова пое ЮНЕСКО в една изключително тежка ситуация и успя да спаси организацията от разпад и фалит, поради липсата на финансиране. Тя се справи със ситуацията, без да обиди никого и запази доброто отношение към всички засегнати страни, вкл. със САЩ. Тяживее с проблемите на ЮНЕСКО, твори идеи, намесва се в най-невралгичните и опасни райони за опазване на световните културни ценности, тя се бори с всички средства на дипломацията против продажба на оцелелите от разрушенията антики от терористите, от „Ислямска държава“. Под нейно настояване и доклади до СС на ООН Русия внесе и бе приета резолюция 2199 /януари 2015/, съгласно която страните-членки на ООН следва да прекратят вноса на незаконно придобити културни ценности от Ирак и Сирия, за да бъде пресечен основният източник на финансиране на “Ислямска държава” в Ирак и Сирия, Фронта Ал Нусра и други свързани с Ал Кайда организации, както и да се проверява законността на античните предмети внасяни от Египет, Либия, Ливан и Турция. Ирина Бокова беше тази, която като генерален директор на ЮНЕСКО заклейми незаконната търговия с културни предмети и най-вече с откраднати антики, с чиято продажба се финансират терористични дейности в Близкия изток, обявявайки го за престъпление спрямо човечеството. Ирина Бокова е сред първите изтъкнати личности, които от най-високите световни трибуни и на срещи с държавни глави осъди деянията на ислямистите за “военни престъпления”. Ирина посети “in situ“ (на място) разрушенията в Палмира в Сирия, Багдад и музеите му, Мали и Тимбукту и без да парадира се бори с всички дипломатически лостове за опазване на най-ценното наследство, което човечеството има от хилядолетната си история, неоспоримо свидетелство за развитието му – културните паметници. Ирина Бокова осъди разрушенията на античния храм на Бел в Палмира, разрушенията на Триумфалната арка на Палмира от „ИД“, както и разрушенията в гр. Тимбукту в Мали. Генералният директор на ЮНЕСКО сезира Международния наказателен съд за разрушенията на мавзолеи в Тимбукту от джихадистите, по времето, когато те бяха окупирали Северно Мали /2012-2013 г./, заставайки на твърдата позиция: “Разрушаването на културното наследство се смята за военно престъпление според Конвенцията от Хага.” През юли т.г. Бокова отново пристигна в Мали и посети Тимбукту, за да се увери, че мавзолеите са възстановени:“Ние виждаме в Тимбукту възстановени мавзолеи благодарение на помощта на ЮНЕСКО. Осем мавзолея бяха възстановени и още други ще бъдат възстановени преди края на годината”, каза Бокова.

Така е, когато имаш кауза, ти живееш в нея, тя е твоята радост и твоята болка. Да ръководиш и да управляваш тежката машина на най-голямата агенция на ООН, е огромна отговорност. Седем трудни години за световната организация, които Ирина посвети изцяло на нея. От там е и друг висок атестат, световното признание, което Бокова получава.

Образно казано вратите са отворени за нея навсякъде по света - и Елисейският дворец в Париж, и Кралският дворец в Мадрид, и Кремъл в Москва, а и Белият дом във Вашингтон.Тя е приемана от световните лидери, тя е ценена от международните медии, които поместват обилно снимки и положителни оценки от всяка нейна среща.

Ирина Бокова е носител на едни от най-престижните университетски и държавни отличия в света.

Само ще припомня, че президентът на Франция, Франсоа Оланд, връчи в Елисейския дворец на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова най-високото отличие на френската държава - Орденът Командор на почетния легион, с думите: “Вашата доктрина за установяване на нов хуманизъм на 21 век е в действие още от първия ден на Вашия мандат; Вие бяхте в Хаити след катастрофалното земетресение, в Пакистан след унищожителните наводнения, заедно с мен в Мали след изгарянето на ценни ръкописи на ислямското наследство, в бежанските лагери в Йордания и на два пъти в Багдад заради опазването и съхранението на културното наследство. Вие сте пример за всички жени по света, които имат смелостта да поемат отговорност”./17 юли 2015г. /.

Ирина Бокова е и почетен член на Руската академия на науките (РАН), както и на УНСС.

Руският президент Владимир Путин, който се е срещал и разговарял няколко пъти с Ирина Бокова показно изрази оценката си за дейността на Ирина Бокова като генерален директор на ЮНЕСКО на четвъртия Международен културен форум в Санкт Петербург /14.12.2015г./. В присъствието на 36 министри на културата и образованието от цял свят, гости на форума, президентът Путин изказа благодарност от трибуната към директор Ирина Бокова, изтъквайки: ”Ние всячески поддържаме и искаме да поддържаме Вашата работа... Очакваме с нетърпение вашата подкрепа и помощ и за в бъдеще“Според Путин "ЮНЕСКО не само успя да извоюва признание за ролята на културния фактор в социалната, икономическата и други сфери на живота на международната общност, но и допринесе за включването на културата в 9 от 17-те цели на устойчивото развитие до 2030г."

Държавният секретар на САЩ Джон Кери посети за първи път ЮНЕСКО на 18 октомври т.г. Медиите го оцениха като „знаково“ за развитието на отношенията между САЩ и Организацията. Джон Кери се срещна с Ирина Бокова и подчерта значението на ЮНЕСКО за укрепването на мира и сигурността, изтъквайки, че Ирина Бокова бе единствена поканена от ръководителите на организации на ООН да говори на форума в ООН, председателстван от американския президент Б.Обама, за борбата срещу екстремизма и радикализацията на младите хора.

Руският външен министър Сергей Лавров, на 6 ноември 2015г. Сергей Лавров говори от трибуната на ЮНЕСКО и поздрави Бокова по случай 70-годишнината на ЮНЕСКО с думите: “Организацията е хуманитарна опора на системата за световното развитие.“ … „Решаваща е ролята на ЮНЕСКО за поддържане на междурелигиозния и междуцивилизационния диалог. Днес, когато се правят опити да се разрушат устоите на Близкоизточния регион, където са се зародили трите основни световни религии, е много важно на този въпрос да се обръща особено внимание, културното наследство, което се разрушава от варварите - Алепо, Палмира и други райони на Сирия, Афганистан, Ирак“...“Ние много ценим това, че генералният директор на ЮНЕСКО притежава този талант в пълна мяра и активно насърчава именно такива конструктивни подходи.“

Френският президент Франсоа Оланд при закриването на Лидерския форум на 17 ноември благодари лично на генералния директор Ирина Бокова за нейната роля за опазването на световното културно наследство и заключи: “ЮНЕСКО е днес моралната съвест на човечеството!”