/Поглед.инфо/ Евронюз, на турски, информира, че президентът Ердоган е обявил, че „в петък ще има радостна вест”, която бързо бе разкрита от турските медии. Става въпрос за откриване на газ в Черно море, където от дълго време се правят проучвания от турски кораби. Близо е до наши и румънски териториални води, но е в турски участъци. Получава се нещо като компенсация за битките за новооткритите газови находища в Източното Средиземноморие, където де-що има играчи на международната сцена са вперили поглед в суматохата за проучвания и разработки на въглеводородните запаси.

В същото време гръцкият премиер Мицотакис на видеозаседанието преди ден на лидерите на държавите-членки на ЕС е засегнал политиката на Анкара като е посочил, че „подходът на ЕС по въпроса за спазване на човешките права не може да бъде различен за Турция от този към Беларус”, а говорителката на МВнР на Азербайджан, Лейла Абдулаева, в писмено изявление е съобщила, че „Турция играе много важна роля в Източното Средиземноморие и Баку подкрепя решително всички стъпки на братска Турция, основани на международното право, мира и суверенитета”. Това трябва да е отговор на изявление на МВнР на Армения, в което има „безпочвени обвинения” към Турция, определени от Баку като „тесни политически интереси”. На практика Турция се оказва в центъра на битки на много фронтове, което на места я изолира, на места я принуждава да възстановява стари разрушени през годините връзки.

Събитията в Източното Средиземноморие и ескалацията на напрежение в тази връзка между Анкара и Атина е само част от битките, които води Турция в международен план. Другите са на територията на Сирия, Либия, Ирак, а там раздвижването на терен не оставя съмнение, че събитията тепърва предстоят. В района на Идлиб, Сирия, преди седмица бе убит лидера на радикалната ислямистка групировка „Хураедин” Ебу Яхия Ел-Йозбели, което е засилило нападенията на ислямистките организации, включетелно върху смесените конвои на руско-турските сили по магистрали М 4 и М 5, договорени в Сочи между Путин и Ердаган. Убит е руски генерал и то със самоделно устройство, а един турски БТР е унищожен. В отговор многобройни руски самолети, пишат в Анкара, са започнали тежки бомбардировки над околностите на Идлиб върху терористите там, а сирийската армия с артилерийски удари е действала на юг по магистрала М 4. От Турция през границата със Сирия са придвижени доставки на над 100 военни машини. Въпросът е дали в тази ситуация политически решения и дипломатически усилия ще успеят да осигурят път за край на войната в страната на Асад.

Ако за Сирия Ердоган не крие причините за намеса в чужда територия и отстоява твърдо позиции срещу действия на сирийските кюрди, то за Либия използва израза „затруднявам се да разбера Египет”. Защото Египет е един от играчите на либийски терен, където интересите на Анкара и Кайро се сблъскват като противоположни. Да не говорим за подписаното споразумание между Гърция и Египет относно териториалните води в Средиземноморието, което е трън в очите на управляващите в Турция. Без значение, че Анкара подписа аналогично споразумение с правителството в Триполи, Либия, което не се подкрепя от Кайро. Напрежението и сложните игри в региона е причина едно интервю в „Карар” с египетския бивш зам.министър по външни работи, Ракха Ахмед Хасан, да се посреща не само с повишен интерес в Анкара, но и да има незабавни отговори и коментари от несподелящи позициите мув Турция. Защото всички се питат какво иска Египет от Турция и как ще се развият събитията в Либия, където има турски сили. Разбира се, че макар и бивш, зам.министър Хасан няма как да не повтаря официалната позиция на Кайро относно подписаното споразумение с Атина и да твърди, че Турция няма правно основание да е срещу него. То е изготвено въз основа на търговското право на ООН от 1982г. Още повече, че още по времето на президента Мубарак са се водили предварителни преговори за такова споразумение. Основно изискване на Кайро е Турция да спре изявления насочени към вътрешните дела на Египет. Но информации, че представители на разузнавателните служби на двете стграна са в непрекъснат контакт дават основание за постигане на съгласувани действия в Либия, например. Защото „военното положение там е трагично”, ксазва Хасан. Смята, че „съседните страни и САЩ подкрепят политическо решение за Либия”. На въпрос какво разбира Кайро под „политическо решение” отговорът е, че Екила Салeх /председател на Камарата на представителите в Тобрук, Либия т.е. либийския парламент, който е на страната на генХафтар, воюващ срещу правителството в Триполи, подкрепяно от Анкара/ полагал усилия за провеждане на избори в двата основни региона на Либия, Кирeнайка и Триполитания, за да се формира правителство с премиер, министри и заместници, което е нова структура изискваща нови лица. По въпроса работели Египет, САЩ, Алжир, Мароко и някои страни от ЕС. Според Хасан политически решения за ключовите Сирт и Джуфра, където има не само тръбопроводи, но и военни бази, е разполагането там на сили на Африком, контролиран от САЩ, или сили на ЕС. Има преговори, без крайни резултати на този етап.. Но и военните действия са почти спрели. Трудно може обаче да се очаква в Либия процес като Астана, защото Либия е разделена, докато в Сирия държавните структури все още работят. Русия, разбира се, играе решаваща роля в Либия, смята Хасан, но САЩ действат енергично да предотвратят руското влияние. Влияние, което по времето на Кадафи е било повече от мащабно, но и днес Москва има амбиции не само за важна роля, но и за сериозно участие във възстановяването на страната. Целта на САЩ обаче е да изгради свой баланс в региона, включетелно в Либия. Затова са дали зелена светлина за намесата на Турция на терен в страната. Но с Египет Турция има „развалени отношения още от 2013г”, въпреки че продължават двустранните търговко-икономически отношения. Идващите всяка година турски търговци в Кайро все обещавали, че ще се „смекчи отношението на правителството в Анкара”, но 7 години напрежението си остава. Освен спиране на вмешателството във вътрешните работи на Египет, от Анкара се очаква да спре подкрепата на онези медийни органи, които извършват пропаганда срещу Египет. Другото е известно от години – да се спре подкрепата за мюсюлманските братя и като начало да се изгонят някои от лидерите на това движение от Турция. Което едва ли ще се случи на този етап. Но все пак трябва да се има предвид, че сближаването между Атина и Кайро се приема болезнено от Анкара и е възможно да се положат усилия за нормализиране на отношенията с Египет. Чрез компромиси, разбира се. Макар и трудно преглъщащи се. Някои анализатори като д-р Мехмет Перинчек обаче са на мнение, че предложението за роля на Африком в Либия е погрешно. Турция и Египет трябва да се помирят, но „това не трябва да е атлантически мир, а евразийски” . Други считат, че преговори в Либия с участие на САЩ, които принципно настояват за разоръжаване на Сирт и Джуфра ще доведе до „настаняване на Вашингтон в Либия”, което ще обрече региона на разделение и безперспективност. Верни на стара практика САЩ ще използват стратегията за противопоставяне на Турция на Египет, а това е начин за установяване на американски баланс, от който полза нямат нито Турция, нито Египет. Двете страни могат сами, без посредници да водят разговори и да се разберат без чужда помощ за Либия и Източното Средиземноморие. Което се вписва и в политиката за суверенитет и независимост, която отстоява Ердоган. Необходима е дипломатичност и желание, за да се намери начин за намаляване на напражението между двете страни. Въпросът е дали Анкара не е закъсняла с тези предложения и анализи? Но в политиката, особено международната, становищата и настроенията се променят с часове и няма да е изненада, ако Ердоган успее. Зависи как ще реагират глобалните играчи и кой какви конци ще дърпа. Защото интересите към терени с газови находища неизменно са водещи в политиката и ситуациите на ескалиращо напрежение. Като в случая.