/Поглед.инфо/ Това е въпрос, който от дни е в дневния ред на Турция и е по първите страници на турските медии. Става въпрос за срещата на НАТО в Мадрид, на която една от основните теми бе вдигането на ветото на Анкара за членство на Швеция и Фонландия в Алианса. Е, ветото падна, но мненията в самата Турция са от „правителството на Ердоган се поклони след заплахи на САЩ” до „сделка, в резултата на която Турция вдига ветото и това е победа за Ердоган”. Един вид условията на Анкрла са приети и се очаква изпълнението им. Лидерът на партия „Ватан” в националния ТV-канал Way Out, Доу Перинчек, е привърженик на становищата, че „НАТО заплаши Турция, която САЩ искат да сломят”. В социалните мрежи се пише, че „НАТО е враждебно към Турция” и дори, че „разширяването на НАТО е срещу Турция”. Всъщност не ставало въпрос за подкрепата за кюрдите в Швеция и Финландия, които са вече граждани на тези страни и дори някои от тях /6 на брой/ са членове на парламентите на тези страни. За Анкара кюрдите с тяхната организация ПКК са терористи, а за Стокхолм и Хелзинки тези хора имат своите човешки права и се нуждаят от разбиране и подкрепа. Съвсем в унисон с т.н. европейски ценности. Мнения, че „турският народ изпреварва правителството”, че „правителството да не бърза да съгласува с американците” и „подкрепата за членството на Швеция и Финландия в НАТО не е твърда” не са единици в турското медийно пространство. Изводи като „Турция не спечели победа” и „не успява да устои на натиск” звучат на висок глас. За фалшива новина се определя тезата, че „Турция получи това, което искаше”. Има твърдения, че „те се страхуват от заплахите на САЩ” и внушенията, че Ердоган просто се е преструвал, че ще устои на американския натиск” взучат не особено обнадеждаващо за бъдещето на мислещите турски граждани. Като илюзия изглеждат искания за „Турция се нуждае от правителство, което не се страхува, което е с високо вдигната глава”. Безспорно всеки има право да мечтае. В геополитиката се следва принципа на политики на възможното.Явно Анкара на този етап повече не е имала възможности за различна сделка.

Всъщност в Анкара приемат за успех, че в съвместната декларация, подписана от Турция, Швеция и Финландия на срещата на върха на НАТО в Мадрид, се казва, че „двете страни няма да подкрепят терористични организации”. Каквото и да означава това. Британският „Икономист” в статия посветена на турското вето за Швеция и Финландия пише, че ген.секретар на НАТО, Столтенберг, подкрепя свършената работа за постигнатото споразумение, за което решаващ е бил „натиска от страна на САЩ”. Отправено е строго предупреждение, че „Турция рискува закупуването на модернизираните изтребители F- 16”. Няма и дума за F-35. Може да е имало и друго обещание в тази насока. Не само Гърция да има F-35. Зад кулоарите в Мадрид тази сделка се е обсъждала и то във връзка с упражнявания натиск. Той не е бил прикриван. „Икономист” пише и за „отклонението на Ердоган към автокрация и подход към определяне на всичките му опоненти за терористи”. Все пак Швеция и Финландия са приели, независимо от пристрастията за даване на убежище за политически опоненти и защита на човешки права, да увеличат сътрудничеството за предотвратяване действията на терористични организации като YPG/PYD / на сирийските кюрди/ и ПКК/ на турските кюрди//. Ветото на Турция падна, заплахите на Ердоган, че „няма да го вдигне, докато не се изпълнят нашите условия” остават в миналото, а изказвания на Столтенберг, че „разбираме притесненията и исканията на Турция” са само подхранващи самочувствието на Ердоган.Предложения, че членството на Швеция и Финландия в НАТО да бъде само политическо решение, а да не се дава зелена светлина за военно вече нямат смисъл.Въпреси изразявани опасения в Анкара от реакцията на Русия по темата. Пенсионираният адмирал д-р Дениз Кутлук, например, пише, че „Турция няма интереси в тези две страни, но има руска заплаха, ако те станат членки на НАТО”. Задава въпрос „защо се изправяме пред такива рискове”. Бригаден генерал доц.Еренел пък направо пише, че „САЩ размазват кръв по ръцете си в Украйна, за да попречат на Европа да се откъсне от влияние чрез стратегическа автономия”. Той обръща внимание на факта, че Русия е напред в усвояването на Арктика и т.н. северен път, който е новия търговски път и за Китай, а идеята на САЩ да се привлекат Швеция и Финландия в НАТО е заради „създаване на нова консолидация на мощността в Арктика”. Сега САЩ живеят с мисълта, че с един камък са улучили две птици, казва ген. Еренел, Защото хем разширяват НАТО, хем осигуряват пълно господство в Европа. А основната им цел била да увеличат продажбите на оръжия за Европа и да отворят нов фронт срещу Русия. Това се постига и с членството на Швеция и Финландия в НАТО.

Любопитно е, че в Анкара се дава гласност на изявления на френския президент Макрон в Мадрид, който единствен е „отправил посление”, че няма да прибегне до определения като „държава спонсор, който финансира тероризма” за Русия. Както се казва – чиста проба пукнатини по образа на Запада. И в противоречие с исканията на Зеленски да се определи Русия като” спонсор на тероризма”. „Няма нужда от това” казва Макрон. Усилията на Макрон за постигане на сделка между Зеленски и Путин за спиране на военните действия в Украйна безспорно са блокирани от Вашингтон и Лондон . Въпреки това думите му, че „не се нуждаем от никакво определение, за да изпълним приетите санкции” са знаци, че не всичко е по мед и масло в обединения Запад. Защото обещания, че Анкара ще получи зелена светлина на своята 5-та военна операция в Сирия и то при съдействие със САЩ, че Вашингтон може да лобира за ускоряване на присъединителния процес на Турция към ЕС /84 млн мюсюлмани в Европа?/, че ще получи исканите американски изтребители след отказ от закупуване на нова руска система С-400 /явно прието!/ и особено възможността да се получи изгоден заем, за да се стабилизира линеещата турска икономика и финанси е онзи морков, който нищо не пречи на Вашингтон да подаде, за да осигури дивиденти в свой интерес. А дали е обещано успех на изборите през 2023г за Ердоган? Е, това са договорки на тъмно и задкулисието може само да спекулира. Което и прави.

За Ердоган е важно, че повечето анализи в Анкара / разбира се в проправителствени медии/ дават оценка, че е постигнал успех в Мадрид и това е гаранция, че Анкара за пореден път доказва нивото на своите дипломатически похвати. Говори се едно, постига се друго, защото се поддържа т.н. „множествена и камуфлажна дипломация”. Дори и да се изявява като самостоятелен играч, Анкара играе многовариантно и изполва външната си политика във вътрешен план, защото изборите през 2023г не са безпроблемни за Ердоган. Каквото и да нашепват в тази връзка от Вашингтон. Разбира се на този етап. Прекалено променлива и неустойчива е в днешно време геополитиката, а и войната в Украйна не е свършила. Там Турция е с претенции за посредник, но продава оръжия на едната страна и се кълне, че няма да се присъедини към санкциите към Русия. Уж нормални отношения с Москва, уж приятелски уточнявания на политики с Путин /например за Сирия/, но сделките със САЩ като тези в Мадрид едва ли са по вкуса на Москва. Повод за нови размисли в Анкара.

На всичкото отгоре снимката със съюзниците в НАТО на официалната вечера в музея „Прадо” е направена /по ирония! / пред картината на Веласкес „Придворни дами”. Някой в Мадрид има забележително чувство за хумор. Въпреки класическата музика на Киевския симфоничен оркестър, който е осигурявал доброто настроение на присъстващите представители на държавите-членки на Алианса. Дали са успели?

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?