/Поглед.инфо/ „Турция е вече световен актьор и всеки ще се научи да изпитва уважение към това положение”, казва преди ден в Меджлиса /парламента/ Чавушоолу, външен министър на Турция. Допълва с „ние не очакваме всеки да ни харесва, но очакваме уважение към правата на Турция”. Пословично е генетично заложеното чувство на турците да изпитват страхопочитаиие и гордост от внушаваното им векове величие на Османската империя, макар и да понасят тегобите на икономически кризи и недоимък, включително и днес. Именно затова темата за наложените от страна на Вашингтон санкции на Анкара заради закупуването и инсталирането на руските системи С-400 се възприема от управляващи и опозиция в страната като посягане върху честта и достойнството на държавата. Въпреки че всички са наясно, че тези санкции не са нищо друго освен „ограничена форма” на размахване на пръст. Или както пишат във „Файненшъл таймс” „ санкциите са специално подготвени да не нанасят щета на САЩ и турската армия и са леки”. Не се връзват изводи за „може да изиграят роля за загуби на турската военна промишленост” , защото се отнасят само до замразяване на авоари и забрана за получаване на визи на министъра на отбраната Исмаил Демир и още 3-ма висши служители от отбранителната промишланост. Както се казва, бълха ги ухапала. Реакции за „недопустими действия към верен съюзник в НАТО като Турция” са поредна брънка от политически игри, на които светът са нагледа достатъчно в сложните времена на пандемия и геополитически схватки. Не случайно и турските медии цитират изявление на Пентагона в тази връзка, където се казва, че „Турция е ценен и важен съюзник в НАТО, а санкциите са бариера за двустранните отношения”. Но на този етап не е много ясна ситуацията в самия Вашингтон поради непознатото доскоро разделение в общество и елит, между институции или сред представителите на различните етноси и религии. Посланията, въпреки старанието, не винаги издават единомислие. Призивите на Джо Байдън за единение след вече окончателното му официално признаване за президент, без това на президента Тръмп и поддръжниците му, едва ли скоро ще бъдат реализирани на практика. Но надеждите са, че поне традиционните съюзници в западния блок ще стабилизират отношения и ще съгласуват политики. Либерална Европа, разбира се, живее с тази мисъл след 3 ноември.

В Анкара обаче смятат, че каквато и да е оценката за наложените американски санкции, не може да се отрече, че те са сигнал за напрежение между Турция и западните й партньори, най-вече САЩ. Същият извод, макар и не така емоционален и дълго обсъждан, бе направен и при оповестените от ЕС меки санкции към страната на Ердоган. Държави като Германия, България, Унгария успяха да наложат мнение, че въпросът търпи отлагане, допълване в бъдеще на списъка на лицата / в момента само 2-ма/, които подлежат на същите като при Вашингтон санкции, че след специален доклад на ЕК, който да се разглежда през март 2021г ще се вземе решение, което да акцентира по-конкретно върху неприемливите агресивни действия на Анкара в Източното Средиземноморие. И прибраният за момента в пристанището на Анталия проучвателен турски кораб „Оруч рейс” отново бе насочен към районите около Кипър, където се намират новооткритите находища на въглеводороди. За които е целият този шум и трясък сред големите играчи. За Турция, казва Чавушоолу, това е национален въпрос и всички ще покажем чест и ще стоим изправени. Факт е , че всички, включително опозиция, подкрепят такава политика.Или както обяснява Чавушоолу, „ако днес без Анкара и въпреки Анкара не могат да се придвижат теми като Сирия, Либия, Източното Средиземноморие, Кавказ, Афганистан и Ирак, то това е резултат от активната външна политика на Турция”. И на професионално добре подготвената дипломация,, може да се допълни.

Друг въпрос е защо България има такава позиция по темата и защо на конференцията на ДПС президентът Ердоган в онлайн изявление счете за нужно да благодари специално на своя скъп приятел българския премиер като го спомена с топли думи. А ден по-късно, след оглушителното мълчание на целокупния политически елит на България, казват, че това изявление на Ердоган е било свалено от сайта на ДПС. Намесата във вътрешни дела няма как да се прикрие, колкото и добронамерено да звучат думи, че електоратът на ДПС е в сърцето Ердоганово. То в това сърце е и Сараево, и Скопие, и Прищина, и Санджак в Сърбия, и Тирана, ама да му мисли Европа. Защото все набляга, че Балканите са „нейн регион” и там нямат място Русия и Китай, а за Анкара нито дума.То и само посланикът на Азербайджан поздрави конференцията, но заемането на позиция в полза на Баку не остана тайна в София Позиция, която е различна от официалната за запазване на неутралитет т.е. България на една ръка разстояние и от Ереван, и от Баку в конфликта им за Нагорни Карабах. Защото и двете страни са приятелски и еднакво ценени. То и за РСМ България най-после има единна позиция и се издигна в очите на собствения си народ, ама в Брюксел доста по-различно звучи изказване на депутат от ДПС, който отговарял от името на ЕС за Скопие. На конференцията пък точно той прочете словото на Доган. Дано словото са го разбрали и извън ДПС. Защото ако е важно, че Анкара признава вече ДПС за единствения представител на българските граждани, които Ердоган нарича свои братя, българите биха искали да продължат да си живеят като братя с всички свои съграждани в собствената им държава. Заедно са теглели хомота в трудни времена, заедно са воювали, заедно търпят тегобите на пандемията и заедно ще дочакат по-добри дни. Собствената им държава да ги крепи и да се грижи за тях, а не чужда. Другото явно ще има продължение. Защото всеки брани свои интереси. Дано София вече е избистрила своите и да не се налага само да мълчи или да подкрепя чужди претенции. Това българите вече няма как да приемат.