/Поглед.инфо/ Случващото се в Газа след като Хамас проведе своята акция „Потопът ал-Акса” на израелска територия, наречена от Запада терористична, един от основните въпроси бе ще се намеси ли Иран и неговите проксита във военните действия в защита на палестинците. За убийствата на хиляди палестинци в Газа светът извън Запада вече даде своята оценка. Тел Авив ще спечели тази война, както определи случващото се Нетаняху, но в стратегически план последствията за Израел едва ли ще са толкова благоприятни, колкото си го представят управляващите и обществото в Обетованата земя. Още повече, че се съобщава за 250 хил евреи, които са напуснали Израел през последните дни. В същото време от една страна излизат наяве усилия за въвличане на Иран и Хизбула в този конфликт, а от друга страна Блинкен, държавен секретар на САЩ, прави опити да предотврати нови фронтове срещу Израел от територията на Ливан и Сирия, за да не се получи война на три фронта. А това, че арабският и мюсюлмански свят, макар и колебливо, постигна единство, обяви твърда подкрепа за палестинската кауза и обвини Израел за фактически геноцид в Газа е отделен въпрос. Както се казва, да му мислят в Тел Авив.
Всъщност каква е дълбочината на отношенията между Иран и Халас, организация, която някои наричат терористична, а други-съпротивително движение, част от съпротивителна ос на народи извън Израел? Ако Хизбула е прокси на Техеран, какви са бригадите „Зайнабиюн” и „Фатимиюн” в Сирия, „Хашид аш Щааби в Ирак, „Ансарула” в Йемен? Иран отрича каквато и да била намеса в операцията на Хамас на 7 ноември, но никой не обяснява що за позиция има Техеран по т.н. палестински въпрос. Ислямска привързаност ли стои в дъното на подкрепата или отричането на държавата Израел? Още от 1979г Иран е прекъснал дипломатическите отношения с Израел и е издигнал палестинското знаме във вече бившето посолство на Израел. Именно тогава е обявено, че не се признава държавата Израел и че Тел Авив е „ционистки режим в палестинските територии”. Така е и до днес. Любопитното е, че дипломатическите отношения са били прекъснати и с Южна Африка и то заради апартейда. Революционни похвати в сложните времена на революционни промени в Иран. Явно не само Израел е сочен като държава-агресор и насилник.
Известно е, че първият гост в посолството на Палестина в Техеран, бивше посолство на Тел Авив, е бил Ясер Арафат. Той се е срещал с Хомейни и са подчертавани топлите отношения между двете страни. Казват, че по време на ирано-иракската война привържениците на Ясер Арафат са взели страната на Саддам. А днес посланика на Палестина в Техеран е назначен от администрацията на Фатах. Не е тайна, че години вече Иран развива сътрудничество с палестинските организации, които се борят срещу Израел. Особено с тези в Ливан. Целта е организиране на антиизраелски организации т.е. създаване на шиитски общности в Ливан. При положение, че там живеят повече християни и сунити. Редица коментатори казват, че дори по време на войната на Иран с Ирак Техеран изпраща бригади от революционната си гвардия в Сирия и Ливан, за да обучават антиизраелски организации.Още тогава е имало добро взаимодействие с Хафес ал-Асад и още от онези години Иран е в подкрепа и сътрудничество със Сирия. Трудно е да се отрича сътрудничество с Хамас, защото още от 2011 г Хаменей заявява, че „ние участваме във всички войни срещу Израел и ще застанем зад всяка нация и организация, която се противопоставя на ционисткия режим навсякъде по света”. През 2018г пък казва, че „подкрепяме Палестина, помагаме на палестинците, това не е тайна и настояваме целият ислямски свят да застане зад Палестина”. Явно Иран възприема тази кауза като свой дълг. Но днес да воюва с Израел в полза на Хамас? При толкова западни военни сили и морски съдове с хиляди войници в Източното Средиземноморие, Червено море и край Йемен? Все пак лидерите на политическото крило на Хамас пред „Ал Джазира” не крият, че „отношенията ни с Иран никога не са били прекъсвани, Иран никога не е спирал да ни подкрепя, дори в трудните моменти за него”. Но продължението е, че „отношенията винаги са били независими и в съответствие на националните интереси на палестинския народ”.
От своя страна Иран не смята, че тези антиизраелски организации са напълно свързани с него. Да, те са заедно, имат общи цел, но политическото крило на Хамас в Сирия зае позиции против Асад в Дамаск. А Техеран е на страната на Асад. Въпреки тези различия, Иран не прекъсна отношения с Хамас. За тази позиция да не се прекъсват отношенията с Хамас заради подкрепата му на силите срещу Асад в Сирия, роля е изиграла Хизбула. Самата Хизбула воюва на страната на Асад и в подкрепа на политиките на Иран в Сирия. В такава ситуация едва ли е възможно да се твърди със сигурност, че Иран ръководи Хамас в борбата му срещу Израел. Твърди се, че Иран е много чувствителен по този въпрос. В Ирак Техеран е с еднаква цел заедно с „Хажд аш Шааби” и то заради борбата срещу американското военно присъствие в Ирак. А общата цел в организациите в Палестина и Ливан е съпротивата срещу израелската окупация.
Едно от доказателствата, че Хамас не е под контрол на Техеран е съществуването на дълбоки отношения на тази организация със страните от \Персийския залив. А те не са в блестящи отношения с Техеран. Даже често отношенията са били и враждебни. Още повече, че по време на т.н. Арабска пролет Хамас има блестящи отношения с Турция. А Иран и Турция на територията на Сирия са в конфронтация. Въпреки процеса Астана. Няма как да се приеме, че Хамас е задкулисие на друга държава. Определено настоява сам да определя и прилага своята политика и отношения с другите страни. За Хизбула например има също изказвания от страна на Иран, че „те сами знаят какво да правят, а нашата задача е да подкрепяме решенията им”. Както и за Хамас.
Подкрепата обаче е налице, финансова и технологична. Твърди се, че всеки месец Техеран захранва Хамас с 6 до 30 млн дол. Но официално никой не е потвърдил такива суми. Подкрепата с оръжия е още по-трудно да се осъществи. Затова се преполага, че е предоставяно само технологии и части, които са се сглобявали на място. С технологии на световно ниво. Един вид Хамас произвежда собствени оръжия, особено ракети. Твърди се и че млади палестинци са завършили инженерство в Иран и сега са в състояние сами да сглобяват даже ракети. Факт, Газа е в обсада или блокада от Израел от години и почти всеки ден изстрелва хиляди ракети към израелски градове.
Стига се до парадокса, че днес Хамас ще загуби, ще бъде ликвидиран, но това ще стане при съпротива, с вдигната глава, без отстъпки и битки до последно, което ще осигури победа в бъдеще и създаване на две държави. Когато и да е. В това те вярват. За арабите явно е важно да се покаже, че не си свел глава и това се приема за победа. А следващите поколения ще възстановят броя на населението и палестинците отново ще са на бойното поле, ако въпросът им не бъде решен сега. Другият парадокс е, че Катар подкрепя безусловно Хамас, особено финансово, участва тези дни като посредник в преговорите между Тел Авив, Блинкен и палестинците, а на своя територия има най-голямата в региона американска военна база. Китай има сериозни търговско-икономически и инвестиционни връзки с Израел, а тази война на Хамас прекъсва на практика отношенията между Саудитска Арабия и Тел Авив, в дъното на които казват, че стои не само Вашингтон. Има твърдения, че се пречи и на стратегии на Пекин в този толкова объркан Близък изток. Като се има предвид колко е объркан светът, в който живеем днес, с колко тревоги е зареден, не остава нищо друго освен надежда, че след объркването може и да се наредят други карти. Карти за нов ред, който може и да е по-добър.
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
