Това показват резултатите от редовното изследване на "Галъп интернешънъл", проведено от 28 ноември до 5 декември 2013 г., обхващащо 1012 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете.
Запазва се съотношението между електоралните нагласи по отношение на основните партии. Запазват се и шансовете за присъствие в следващия парламент на Реформаторския блок. Половината от респондентите в тази ниша спонтанно назовават Реформаторския блок. Останалите, обаче, продължават за назовават имената на съставните партии. Увеличават се шансовете и на новата формация на Николай Бареков. Движението на Бареков продължава да се утвърждава и мери ръст с "Атака" и НФСБ. Засега не се потвърждава хипотезата за видимо повишаване на електоралния потенциал на националистическите формации. Изследването, обаче, беше проведено преди последните скандали.
Студентските протести, ескалацията на напрежението, големите партийни митинги и синдикалният протест превърнаха първата половина на ноември в нов връх на протести – втори след лятото. Той обаче изглежда отминат, ако се съди по различните индикатори, които измерват протестната енергия – подкрепата за протестите, искането за оставка и т.н. не се задържаха на по-чувствителните нива от предходния месец и през декември са установяват на познатите от края на лятото и началото на есента дялове от около и над 40%, посочват от "Галъп".
Допълнителен фактор в това отношение е и усещането за отслабване на протеста – мнозинство от 62% са с впечатлението, че протестите отслабват, а 13% са с противоположно впечатление. Ако протестите продължат, те в крайна сметка ще успеят да постигнат оставка на кабинета и предсрочни избори, смятат 26%, но 47% са на обратното мнение. Преобладаваща е вярата в успеха на протеста сред привържениците на ГЕРБ и на партиите от Реформаторския блок.
Протестният потенциал, обаче, остава като цяло висок – 22% декларират готовност за участие в протест срещу правителството. Очевидно липсата на бърза оставка на кабинета довежда до известна умора и скептицизъм към протестите, но пък и несигурността пред управляващото формирование не е намаляла. Тя се подсилва и от регистрираното и в предишния месец общо раздразнение към политическата прослойка. То се проявява и в ниското доверие към правителство, президент и парламент. Но и при тях не е продължил спадът от миналия месец, който беше симптом на общото делегитимиране на целия политически елит. И правителство, и президент имат доверие от около 30%, а недоверие – около 60%. Парламентът пък завършва годината с доверие от 18%.
Обобщението от последните двайсет години на ежемесечни изследвания на "Галъп интернешънъл" сочи, че през отминаващата 2013 г. президентската институция е стигнала нива на недоверие, които за последно са установявани в края на мандата на президента Желев. Никога в толкова ранен етап от мандата си действащ президент не е бил в толкова неизгодна позиция като обществена подкрепа. Сходни са изводите и за правителството. Подобни нива на недоверие са регистрирани много пъти, но рядко в толкова ранен етап – с изключение на тройната коалиция.
Парламентът пък вече двайсет години на практика стои на същите нива на популярност – хронично зависими и от картината на партийните предпочитания. Нужно е, обаче, да се направи уточнението, че механичното сравняване на исторически периоди не е докрай коректно. То може да покаже само най-общи тенденции за това как обществото възприема политическия процес.
Традиционният въпрос накъде върви България показва, че около 70% от българите продължават да са песимистично настроени. Това са нивата, отчитани от началото на протестите през февруари досега, с различни колебания.
В миналия месец установихме, че хуманното измерение на въпроса за бежанците се сблъсква със социалната несигурност и страховете от неизвестностите. Само нарочно изследване по темата, обаче, би могло да достигне до обобщения в това отношение. И през този месец респондентите бяха поставени пред избор между крайни твърдения. Малко под една трета смятат, че България не трябва да приема бежанци от Сирия и трябва да изгони всички, които вече са влезли. 43% се съгласяват с мнението, че България като държава трябва да помага на бежанците, защото те се спасяват от военен конфликт.
Обществото като цяло е останало с положително впечатление от видяното и от двете непосредствени страни на протеста - протестиращи и полиция. Близо половината от запитаните оценяват като цяло действията на полицията като нормални и в рамките на закона. Над две пети от запитаните оценяват по този начин и действията на протестиращите. На противоположното мнение и в двата случая са около една четвърт. Както може да се очаква, електоратите на двете основни партии са на противоположни мнения.
