Няколко думи по т.нар. бетониране на ГЕРБ във властта.
В люлката на демокрацията - Елада, на атиняните се е плащало, за да участват в обществената дейност на Агората.
В съвременна Великобритания и досега парламентарната опозиция се назовава „опозицията на нейно Величество”.
В социалистическа България Народното събрание се свикваше на няколко сесии като между тях депутатите работеха по своите си професии.
Ако този принцип сега се въведе, парите които ще икономисат от държавния бюджет, ще бъдат за стотици милиони лева. И ще бъде за добро. А финансирането им ще може да продължи, защото партия от членски внос не е възможно да функционира нормално. Нея или държавата ще я подкрепя, или бизнесът ще я купи, или пък нейните активисти ще обират банки.
Историческите примери на трите възможности са в изобилие. Що се отнася до закупуването на изтребителите и кретенизма в политиката за национална сигурност, той изразява най-вече слабата подготовка и липсата на знания по този проблем.
Положението в България днес е неимоверно тежко. Въпреки неблагоприятната обществена и социална обстановка обаче възможен изход има и той е в ръцете на народа. Изходът сочи Алекс Рабинович, университетски професор от щата Илиноис, САЩ. Необходими са три компонента, за да бъде осигурен:
Първо: Наличието на партия-авангард, начело с харизматичен и образован лидер;
Второ: Решимост на партийния актив заедно с актива на „лявата” опозиция съзнателно да рискува;
Трето: Непосредствено обръщение към най-пасионарната част от обществото.
Парадоксът е, че дори в рамките на парламентарни и легални методи, тази съвкупност от трите компонента, може да доведе до победа. След това, както обичал да казва Наполеон, „Ще видим, първо да влезем в сражението“.
Време е да се направи опит българският народ и българската държава, от обекти на природно-историческия процес, да бъдат превърнати в негови субекти. Това изисква разумно съобразяване с реалностите около нас, голяма доза жертвеност и готовност да се защитават идеи и принципи, каквото и да струва това.
Гаранции за успех няма, но е налице успокоението, че всичко необходимо е извършено, когато трябва и за каквото трябва.
Не трябва да се заблуждаваме. Един от най-красивите митове, че народът е безсмъртен, не намери през вековете своето историческо потвърждение. Няма ги шумерите, няма ги древните египтяни, няма ги траките, маите и ацтеките, елините, римляните, финикийците, няма ги и старите българи. Народът като цяло е силно консервативен и, според думите на Ноам Чомски – „без водачи е като стадо вървящо на заколение, защото е буквално зомбиран от състоянието на своето примитивно битие“. Още се помни докладът на генерал-фелдмаршал Пашкевич до Екатерина Велика, че българите - подобно на негрите, са свикнали с робството си!
Трябваше да дойдат отец Паисий, нашите възрожденци, нашите будители, нашите национал-революционери - Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, за да посеят в закърнялото народно съзнание великата идея за самоосъзнаване в политически и социален смисъл. Не е нормално да искаме от народа да разбира тънкостите на природно-историческия процес, да се ориентира в геополитиката или във финансовите машинации на световната плутокрация, и едновременно с това, да се самоосъзнава като единствен суверен на Историята. Необходимо е, дори принудително, тази висока материя, да се вкара в народното съзнание. И в това е ролята на партията-авангард.
На 18.07.1944 г., в реч по радио ВВС, Чърчил се нахвърля не върху българските управници, а върху българския народ: „Те, (българите) са грешен народ, който заслужава да му бъде преподаден строг урок... Народите трябва да бъдат съдени с оглед на ролята, която те играят... Бълргарският народ трябва да бъде сурово наказан, не само защото е германски съюзник, но и защото не е в състояние да предложи на световната история нищо друго, освен посредствени политици, които при всяка нова генерация го водят към нови и нови провали”.
Отвратителни думи на един злопаметен грешник! Но те, за съжаление, са потресаващо актуални.
В древна Елада, в Атина, през месец боедромион (септември) от първата година на ефебията (задължителна военна служба за свободните граждани), младите атиняни, в пълно въоръжение, се отправяли към храма на Аглавра, за да положат гражданската клетва: “Няма да посрамя свещеното оръжие и няма да напускам мястото си в бойния строй. Ще защитавам отечеството си един и заедно с всички. И ще го оставя след себе си по-могъщо и по-голямо. Ще спазвам съществуващите закони и тези, които ще приеме свободният народ. Ще се сражавам за тях един и заедно с всички. И ще почитам бащините светини”!
Първите две десетилетия на новия 21-и век вече се изнизват. Българската политическа врата обаче е здраво залостена за истински патриоти, докато Отечеството загива. Има ли български политици и държавници, които могат да произнесат клетвата на древните атиняни и да я защитят с делата си? Ако се намерят такива, те ще са тези, които ще отворят за България вратите към бъдещето!
