/Поглед.инфо/ Ще използвам някои примери от света на киното, защото добрите филми, както и добрите романи, ни дават отговори на въпроси, които в живота не можем да получим. Както е в случая с прекрасния филм „Мълчанието на агнетата“- имаше епизод в който главната героиня си спомня за детството си, когато се опитала да освободи блеещите агнета , които са обречени на заколение, а те само я гледали глупаво и продължавали да блеят в кошарата. Това е само метафора, разбира се.
От два дена политолозите и анализаторите се опитват да обяснят какво трябва да кажат или направят политиците. А те през това време мълчат както се казва оглушително. Защо? Въпрос за един милион.
Има групи от експерти ,които се профилират да отговарят вместо различните партии или групи политици. Едни отговарят за десните, други за левите, а трети правят свободни анализи на тези, които не са нито едните, нито другите. В крайна сметка никой не може да каже какво казват политиците, защото те мълчат, както казахме оглушително. Въпросът за това защо мълчат е по-важен от това ,което казват. Тъй като от два дена те нищо не казват. А тези които говорят, използват трибуните за да се надпреварват в неприлично говорене.
И така- защо мълчат политиците. Тези политици в това правителство и всички, които го подкрепят трябваше да отговорят на три основни въпроса. И тъй като разбираемите и честни отговори никак няма да са добри за тях, те не искат да говорят. Ще се опитам да ги поставя така, както те самите ги представят вече девет месеца.
Въпрос номер едно: Защо не влязохме в Шенген?
За всички българи е ясно, че ние не сме в Шенгенското пространство. Колко сме вътре, колко сме вън и доколко сме там, където искаме да бъдем вече беше обсъдено по всички начини от всички и политици, и зевзеци с всичките определения на това положение. Аз само ще допълня, че това което политиците от правителството не поискаха да кажат е, че ние не влязохме в Шенген защото не искаха да ни приемат. Това, че Австрия се била запънала е само опит за извинение. Не ни искат, защото ние вече две години разиграваме един театър, който се опитваме да представим като изборна демокрация. Зад който стоят съмнения (използвам най-меката дума!) в чистотата на прокурорската дейност, в честността на съдебната власт и в дейността на вътрешното министерство. Повече няма какво да се каже, особено в светлината на полуразкритията около убийството на Нотариуса. Чието убийство, между другото, сякаш никой няма желание да разследва и може би затова още в самото начало обявиха, че е дело на професионалист. В смисъл, че не е някой съсед който ядосан от дейността на Нотариуса на минавана към гаража го е гръмнал (не че това не се случва у нас!). Ами е човек, който специално се е подготвил и специално го е гръмнал. А защо го е направил- това явно нашите следователи нямат силите да разберат.
Въпрос номер две: Какво става с еврозоната?
Не разбирам защо политиците не отговорят така, както обясняват някои експерти, че България може да влезе в еврозоната едва когато е изпълнила всички условия и те не са само нивото на инфлацията. Ние трябва да достигнем поне средните нива на развитие на икономиката в ЕС, за да можем да се чувстваме спокойно в еврозоната, която както знаем се ръководи от икономиките на Германия и Франция. Вече трийсет години икономиката на Източна Германия (която беше ГДР) не може да настигне другата част на Германия. Представете си какво ще стане, ако ние бъдем придадени като една подобна, още по-бедна провинция към Германия. Ще бъдем непрекъснато в тежко положение и когато икономиката на развитите европейски държави започне да страда (както е в момента) ние ще страдаме със страшна сила- както е отношението между малкото и голямото зъбно колело в един механизъм. Обяснението, което някои романтично настроени политици ни дават, като казват че най-после ще седнем на масата на богатите държави, не е утешително. От техния пример се вижда, че на масата на богатите държави ние ще събираме трохите или ще сервираме . Нищо друго! Затова, след като се запознаят с възможностите на нашата икономика честните политици би трябвало да кажат: Уважаеми братя българи, много искахме да влезем в еврозоната, но за съжаление ще ни трябват няколко години. Не можем да кажем точно колко и на кой 1-ви януари ще влезем, защото никой не може да каже кога българската икономика ще стигне средното европейско ниво. Ето това трябваше да кажат- и всички щяхме да ги разберем. Защо не го казаха? Казахме какви трябва да бъдат политиците, за да отговорят по този начин.
Въпрос номер три: Докъде я докарахме с корупцията?
Всички си спомняме как през 2105г същите тези политици (или с малки изключения) обещаваха че като направят специалните съдилища и специалната прокуратура корупцията ще побегне вън от нашата държава като попарена. Спомням си, че на въпроса: Откъде ще вземете хора за тези специализирани органи? една от най-ревностните защитнички на тезата отговори: Ние ще подберем най-почтените и най-умните хора. Защо не ги подбраха – така и не разбрахме. Но сега, затънали в сагата „Нощите на Нотариуса и Пепи Еврото“ (казвам нощите, защото разбрахме че комисията на НС понякога заседава до полунощ) нашите политици се успокоиха и разбраха, че битката с корупцията отново се отлага. Защо ли? Ами защото те имат три месеца да събират доказателства, след това да ги предадат на прокуратурата, след което прокуратурата ще има още дълго да ги проверява, да събира още доказателства… А през това време сигурно ще има други национални скандали, ще има нови избори, ще има пак ротация или някакво друго стилистично танцово движение и народът ще забрави за корупцията. До следващото народно събрание, до следващото правителство и до следващите политици (може би същите) които ще ни обещаят, че ще се борят с корупцията.
По този повод си спомням следния случай от миналото. Великият шведски тенисист Бьорн Борг след като достигна високите си постижения и започна да трупа пари от реклами се премести да живее в Швейцария. На въпроса: Защо? той отговори , че в Швеция данъците върху високите доходи са убийствени. Всички се отнесоха с разбиране към неговото обяснение. Обаче само няколко години по-късно, явно затъжил се за своята родина, той отново се върна в Швеция. Но резонния въпрос: Защо? той отговори: В Швеция данъците са високи, но аз мога да видя къде отива всяко йоре от моите данъци. Споделям този спомен, защото много често политиците загрижени за развитие на българската икономика се чудят защо проклетите чужди инвеститори не идват в България, след като нашите данъци са толкова ниски, че по-ниски няма никъде в света.
Накрая няколко думи за реформата в съдебната система, защото и тя се въртеше дълго в разговорите на политиците през последните девет месеца. Давам отново пример от света на киното, няма да обсъждам реформата тъй като не съм експерт. Примерът е от филма „Недосегаемите“. В съдебната зала съдят Ал Капоне. Той се чувства недосегаем, защото знае че всички са подкупени. Обаче в един момент детективът, който го разследва се приближава до съдията и му прошепва нещо на ухото. Съдията се колебае известно време какво решение да вземе, след това удря с чукчето, извиква пристава и му нарежда да отиде до съседната зала, където има подобно заседание, да вземе техните дванайсет съдебни заседатели и да ги размени с тези, които седят в неговата зала. Ал Капоне разбира, че новите заседатели не са подкупени и работата му е спукана, както впрочем и става накрая. На въпрос: Какво му каза? детективът прошепва на своя помощник: Казах му, че в тефтерчето на мафията, което съм намерил стои и неговото име. В случая не ме интересува какво е казано на съдията, а как той е решил въпроса със съдебните заседатели. Просто давам една опция ,която може би някой ще реши да опита.
Колкото до отговорите на нашите политици, които те дължат на суверена (както често обичат да наричат българския народ)- аз мисля че скоро няма да ги чуем. Без значение ще има ли ротация или няма да има. Все пак, защото съм оптимист ще кажа: Още има време, господа политици, ако искате да говорите. Не оставяйте тези ценни спомени за биографиите си когато се пенсионирате!
Отговорите ни трябва сега!