/Поглед.инфо/ Клавирни пиеси
Сонати за цигулка и клавир
Концерт за 2 клавира и оркестър (версия за струнен квинтет)

18 януари 2017 /сряда/, 19.00 часа, камерна зала "България"

Зефира Вълова, барокова цигулка

Василий Илисавский, хамерклавир

Галина Драганова, хамерклавир

Кристина Хинова, цигулка,

Евгения Бауер, виола

Кристиана Генова, виолончело

Лена Карни, контрабас

"Прекалено много ноти, скъпи Моцарт..." (Йозеф II)

Основният проблем в интерпретацията на Моцарт е как да направим музикалния му език актуален за съвремения слушател. Всички ние сме слушали многократно моцартовата музика, но дали тя винаги апелира към нас толкова директно, колкото явно е засягала сетивата на съвремениците на автора? Да, най-известните му минорни творби (като ре минорният концерт или ла минорната соната) въздействат почти винаги и почти на всички. Но важи ли това и за останалото му творчество, което от две столетия е прието за еталон на композицията?

Моцарт е важен фактор в съвременната икономика: за него се снимат филми, с неговото име се продават бонбони, музиката му е разпространена в психотерапевтични и операционни зали по препоръка на учените и медици. Но дали всичко това означава, че я разбираме? Както и говорът на нашите предци, музикалният език на Моцартовата епоха никога не е чуван от нас.

При Моцарт ние не можем дори да се опитаме, както например при Шопен, да напипаме минимални, но директни връзки с историческата изпълнителска истина. Неговите музикални внуци и правнуци са си отишли много преди ерата на звукозаписа. Още повече: през изминалите 200 години интерпретационните традиции са натрупали «наслоявания» върху текста му, учудващо прост и икономичен от към обозначенията. Нищо чудно, че Святосляв Рихтер го намира за най-трудния композитор — кристално чиста вода, дъното се вижда, но опитай се да стигнеш до него.

Връщането към моцартовите инструменти за съмняващи се музиканти веднага дава опора и отправна точка в търсенето. Именно музиката на Моцарт вдъхнови съвременното течение за автентичния хамерклавир, тъй като този инструмент решава най-големите изпълнителски проблеми, срещани в моцартовата музика: прекалената масивност и сила на звука на съвременния роял и недостатъчната му артикулираност (т.е. началото и спирането на тона). Така, при изпълнението на днешното пиано, пианистът е принуден да игнорира някои съществени правила от времето на класиците.

Използваните от Моцарт инструменти са били повече от скромни със своите възможности. Достатъчно е да се отбележи, че притежаваното от композитора пиано на Антон Валтер е имало само ръчни лостове за задействане на това, което се познава днес като педалите и е било преработено за «колянната версия» след смъртта на Моцарт. Това означава, че изпълнителят на този инструмент е трябвало да откъсне ръката от клавиатурата, за да задейства съответния ефект. Това обстоятелство автоматично определя този ефект като «изключителна» мярка. Използваното в концерта пиано е копие по модел на Антон Валтер е от по-късния период (1790-те г.) и вече има колянни педали.

Но преминавайки покрай техническите детайли, ние все повече се интересуваме от философията на хамерклавира. На инструмента, който определя границите на телесните възможности, но не и на духовните. За който силата парадоксално е в неговата слабост. За който ограничаване означава освобождаване. Както и за музиката на Моцарт.
И днес — с малките клавишчета на моцартовото пиано — ние се опитваме да възродим духа на тази говореща музика, написана във времената, когато хората все още са знаели значението на думата «Ах..».

Присъединете се към страницата на концерта във Фейсбук

БИЛЕТИ
в мрежата на http://www.eventim.bg/bg/bileti/bolfgang-amadeus-mocart-sofi-bulgaria-hall-kamerna-zala-447693/event.html и на касата на зала България, ул. „Аксаков 1“

Билетна каса:
Работно време с клиенти:
в делнични дни от 09:30 до 14:30 ч. и от 15:00 до 19:30 ч.
в събота: от 09:30 до 14:30 ч.