/Поглед.инфо/ Данните са от експресно проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 2–4 юни 2020 г. сред 1000 респондента. Изследването е реализирано на база на случайна извадка от телефонни номера по метода на стандартизирано телефонно интервю сред пълнолетното население на страната, с квота по пол и възраст.

1. Според Вас, консолидирана ли е днес Българската социалистическа партия?

Процент

Да, БСП е единна

6,3

Не, има прекалено много скандали

36,4

Не мога да преценя

57,3

2. Според Вас, следването на коя политическа линия от БСП би било по-полезно за страната?

Процент

На пълно отрицание на политиката на ГЕРБ

23,2

На намирането на общи позиции по важни въпроси

43,0

Не мога да преценя

33,8

3. Според Вас, към кой политически модел трябва да се придържа ръководството на БСП?

Процент

Да следва по-либерални позиции, близки до ПЕС, ЕК, НАТО и западно-европейските социалдемократи

18,3

Да следва по-консервативни позиции, близки до някои водещи десни политици в Южни и Източноевропейски страни

26,7

Не мога да преценя

55,0

4. Според Вас, начело с кой лидер БСП би могла да постигне по-високи резултати на следващите парламентарни избори?

Процент

Корнелия Нинова

5,6

Кирил Добрев

3,6

Красимир Янков

2,9

Друг

2,3

Не мога да преценя

85,6

Структурата на разпределението на гласовете при парламентарни избори в България е подвластна на две тенденции. Взаимовръзката между ГЕРБ и БСП е като на скачени съдове. Когато и двете водещи политически партии са вътрешно сплотени и мобилизирани, тогава има прилив на гласове и към двете централи. Когато някоя от тях има организационни проблеми, тогава се наблюдава спад на подкрепата и за двата субекта и отлив на гласове към други политически проекти. Например, парламентарните избори през 2013 г.: двете централи привлякоха гласовете към себе си, вследствие на което се оформи парламент с присъствието на 4 политически партии. Подобна беше ситуацията и през 2017 г. – тогава бариерата за Парламента прескочиха 5 политически субекта. На парламентарните избори през 2014 г. обаче социалистите бяха след провалил се управленски мандат и със сериозни организационни проблеми. Подкрепата и за двете водещи политически сили спадна и в Парламента влязоха 8 политически субекта.

Сега, година преди редовните парламентарни избори, си задаваме въпроса коя тенденция ще надделее. Първоначалната прогноза е, че вероятно двубоят на върха няма да се състои. БСП има твърде малко време до своя конгрес през септември да се консолидира, да излъчи лидер-обединител и да излезе с платформа, която да бъде приета като алтернатива на управлението в момента. Засега всички тези компоненти не са налице. Данните от проведеното проучване показват, че гласоподавателите, които считат, че днес Социалистическата партия не е консолидирана и в нея има прекалено много скандали, са 6 пъти повече от тези, които смятат, че партията е единна (36% към 6%). Дори сред симпатизантите на БСП първото мнение е преобладаващо.

Следването на политическа линия на крайно отрицание на сегашното управление също е проблематично. Тази визия се разминава с представата на здравия разум на мнозинството избиратели. Стъпването върху изграденото досега, намирането на общи позиции по важни въпроси е предпочитаната позиция за 43% от гласоподавателите; почти на половина - 23% - са привържениците на крайното отрицание на политиката на ГЕРБ. Тук можем да прибавим и изолирането от другите политически субекти в лявото пространство.

Данните от изследването потвърждават, че консервативният политически модел е на мода не само в обществото като цяло, но и сред симпатизантите на левицата. 27% от избирателите предпочитат ръководството на БСП да се придържа към по-консервативни позиции, докато 18% са за по-либерален модел. Тази разлика е още по-голяма сред привържениците на лявото. Не можем да не отбележим, че и тук балансът е доста деликатен, а традициите и значението на добрите отношения с Европейската социалдемокрация са от фундаментално естество.

Към момента въпросът за лидерството в БСП не е в центъра на вниманието на широката общественост. 86% се затрудняват да определят конкретен вариант. Проблемът обаче е от изключителна важност във вътрешно партиен план. Традицията в тази партия е такава, че действащият лидер винаги се е ползвал с голям авторитет. Това дава естествена преднина на лидера и в сегашната ситуация. Изпъква името на организационния секретар на партията Кирил Добрев, макар че засега все още не е обявил официално своята кандидатура. Забележим за обществеността е и единственият заявил се претендент Красимир Янков.

В рамките на последния управленски мандат под лидерството на Корнелия Нинова БСП изгуби всички възможни национални партийни избори: парламентарни, Европейски, местни. При това не просто й беше ред да управлява според естествения демократичен ротационен принцип. Веднъж управляващите от ГЕРБ сами си бяха подали оставката, друг път бяха влезли в тежък конфликт с общественото мнение по повод апартамент-гейт и т.н. Очевидно кадрите от по-високите етажи в структурите на левицата преценяват, че сегашната платформа не може да ги изведе до изборна победа, не виждат перспективи в нея. Същевременно редовите симпатизанти подкрепят твърдата по-консервативна линия, провеждана по категоричен лидерски модел. Преодоляването на това тежко разминаване е сложна задача, която трябва да реши следващият лидер на социалистите. Силовото налагане на което и да е от двете крила ще бъде пореден подарък за основния им политически опонент.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели