/Поглед.инфо/ На 29.08.2020-та имаше опит за свикване на заседание на Националния съвет на БСП, с цел да се обсъди както актуалната обществено-политическа ситуация, така и тази в партията. Отново заседанието не успя да вземе легитимни решения, тъй като 4-ма души не достигнаха за кворум.

Ако оставим настрана въпроса с морала на това да се закълнеш да изпълняваш Устава на партията, а после да го погазваш, изниква все пак и друга питанка. Как може временно действащият председател, посочен от лидерката с изтекъл мандат Нинова, публично едва ли не да "съветва" и заплашва членовете на Националния съвет да не присъстват на заседания на собствените си партия?

Подобно отношение "а ла" ГЕРБ е една от причините да се говори за "вътрешна опозиция" в БСП (въпреки че опозиция няма, има хора, които са критично настроени към ръководството и идеите му или липсата на такива).

Малко след събирането на хората от Националния съвет, дежурно обслужващите Нинова се появиха на пресконференция , за да налагат "единствената правилна линия на Партията" и да засвидетелстват верноподаничеството си.

И тук лъсна истината - БСП вече не е една партия! Не, на мястото на някога монолитната социалистическа партия, която беше не просто политорганизация, а своего рода институция, вече има две партии!

Едната е партията на Нинова - на хората, които прелитат от една на друга политическа страна, на тези, които не вярват в идеологиите, а само в технократичните и бюрократични решения. И уви, това е също така партия на страха, принудата и зависимостите. Партия, формирана от задкулисни договорки за издигането на удобен председател, макар и самите участници в тайните споразумения най-вероятно също да имат съмнения за качествата му.

Но не всичко е мрачно, има и нещо позитивно в цялата работа. Вижда се, че в БСП има съпротивителни сили и колективни инстинкти. Почти половината Национален съвет все пак се събра. И не защото всички от тях искат да махнат Нинова. Дори не защото всички са против идеята за нова конституция (най-вероятно). А защото това е традицията на социалистите още от времето на Благоев и Кирков.

При преобразуването на БКП в БСП се появяват най-различни идейно-политически крила в БСП. Едни са социалдемократи, други са социаллиберали, трети са комунисти, четвърти са националкомунисти, пети са демократични социалисти, шести са екосоциалисти и още много други. Няма никакво съмнение, че в съвременната история на България след 1989-та година БСП е партията с най-богата палитра от разнообразни идеи, възгледи и мнения.

Разбира се, за разлика от командно-авторитарните структури като ГЕРБ или ДПС, в БСП винаги е имало спорове, разногласия и дори конфликти. Но до 2016-та те винаги са за идеи и визия, за методика и тактика.

Именно това е втората и всъщност по-стара партия, за чието съществуване разбрахме на 29.08. Партията, която въпреки различията си, уважава Устава си, законноста, прозрачността и диалогичността. Тази организация, в която не всички са съгласни, но все пак решават да свикат заседание на Националния съвет и да присъстват на него, защото такъв е Уставът, това са и темелите на вътрешнопартийната демокрация.

Както вече бе казано, на другия полюс е новата партия - тази на Корнелия Нинова, където се признава само думата на "вожда", където няма място за дискусия и колективни начала, и където членове на Националния съвет пристъпват клетвата и дълга си, неприсъствайки на собствените си заседания, само защото някой им е звъннал по телефона и ги е заплашил, или пък им е предложил депутатска позиция (например).

Наистина е необяснимо как може на фона на световни и национални сътресения, вътрешнопартийният парламент на БСП да не бъде свикан в продължение на месеци, за да обсъди ситуацията и да се вземат нужните решения. Без да коментираме, че по Устав именно Националният съвет трябва да приеме дневния ред на предстоящия Конгрес, а това все още не е факт.

Но обяснението е точно в това, че БСП вече не функционира като единна партия, а като две отделни. Едната е все още социалистическа и макар да си има кусурите, се води според демократичните социалистически традиции и концепцията за върховенството на закона и правилата. На моменти изглежда, че уви, тя е по-слабата, но, от друга страна, фактът, че почти половината Национален съвет все пак дава заявка за принадлежност към нея е обнадеждаващ!

Другата "партия" в БСП е технократично-конюктурна, неидеологическа, центристка и ситуационна. Тя не е партия на идеолози или хора, които въобще вярват, че в политиката трябва да има идеи. Това е организацията на чиновници, които приемат центристко-ситуационен подход и се опитват да се ориентират според моментните събития, а не някакъв идеологически и морален компас.

Някой би казал, че вождисткият принцип работи добре за ГЕРБ и би могъл да работи за БСП, но това е заблуда. Първо, защото, както виждаме от почти два месеца протести, една голяма част от гражданите не искат "ГЕРБ-2", водена от женски вариант на Бойко Борисов (но без неговия политически нюх и народняшко-хумористичен популизъм). Хората очевидно искат завръщане към нормалността и демокрацията, които е имало преди Борисов. Да, тази демокрация не е била перфектна, имало е корупция, задкулисие, договорки, разграбване на националните богатства и т.н.. Но е имало и надежда, шанс за подобрение, диалог и дискусия, каквито днес няма. Тъй че няма причина да смятаме, че вождизмът в БСП ще привлече гласоподавателите, така както привлича някои към ГЕРБ.

Второ, БСП никога не е била лидерска партия. Дори в епохата на БКП, тримата партийни и държавни лидери са държали сметка за настроенията в партията, различните мнения и оценки, лавирайки умело между тях. Това е валидно в още по-голяма степен за периода след 1989-та. Преди всичко БСП е била винаги идеологическа партия. Ако хората гласуват за нея, то е защото вярват в левите идеологически течения, които БСП обединява - социалдемократични, социалистически или дори комунистически. Разбира се, има сериозен елемент на електорално допълване от хора, които гласуват на принципа, че БСП е по-малкото зло от ГЕРБ, но това в никакъв случай не е водещото.

Поддръжниците на новото "БСП", водено от Нинова, което отрича идеологията, идеите и всичко ляво, трябва да си зададат въпроса каква беше съдбата на неидеологически партии като НДСВ, и то не само у нас, но и в цяла Европа. Да си припомнят как повечето европейски леви загубиха позиции, когато престанаха да защитават наемния труд и започнаха да провеждат центристка политика в колаборация с християндемократичната десница.

Така или иначе, при така създалите се обстоятелства пред БСП има три пътя:

Първи: Корнелия Нинова и хората й все пак ще получат катарзис и просветление, и ще разберат, че Партията не може да съществува без идеи, посока и най-важното, без вътрешнопартиен диалог. Говори се за ново заседание на Националния съвет на 4-ти септември. Дотогава има малко време, но ако наистина на това "ново БСП" им пука за партията, ще приемат, че партийният парламент трябва да се събере, за да оцени ситуацията в България, да отхвърли опитите за смяна на Конституцията и разбира се, да извърши редица действия от вътрешнопартиен характер като приемането на АКТУАЛЕН дневен ред за Конгреса, защото настоящият е пригоден и приет за политическите и обществени условия към февруари 2020-та. Ниновистите могат да протегнат ръка на социалистите и все пак да закърпят поне малко от малко раните, раздиращи партийния организъм.

Не е много вероятно това да се случи, ако съдим по досегашното развитие на обстоятелствата, но кой знае?

Втори: „Опортюонисткото крило“, което сега доминира ръководството, да бъде свалено и да се появят други фигури, които да обединят отново БСП и да заложат на лявата визия, левите послания и идеи. Разбира се, предвид това, че опортюнистко-ниновистката клика е обслужвана от всички медии в България, в т.ч. и свързаните с управляващите, това ще бъде много трудно, особено при едни преки вътрешнопартийни избори, където ще се приложат и всички познати ни тактики за изборна манипулация, които от ГЕРБ ни демонстрират години наред. Вече има сериозни индикации за тези манипулации, ето само няколко от тях:

- Неяснотата около актуалния брой членове на БСП. Това произтича от факта, че Нинова няма интерес партията да има твърде много регистрирани членове, защото така ще трябва да има и по-голяма изборна активност, за да бъдат легитимни изборите. И тук се видяха многократни опити на някои хора да изкарат, че БСП има доста по-малко членове, отколкото по принцип се очаква или смята. От всички районни структури из цяла България се получава информация, че хора биват заличавани от списъците с членове на партията, в т.ч. дори и изявени социалисти или техните роднини. До пленума от 13.06 имаше и сериозни съмнения в обективността и безпристрастността на ЦИК. Тези притеснения най-вероятно ще останат и сега.

На фона на всичко това, особено важно е сега Националният съвет да успее да се събере, за да може да постави редица важни въпроси пред Нинова, преди тя да се сдобие с неограничена и абсолютна власт. Нека припомним, че ако тя бъде избрана с пряк избор, дори той да е манипулиран, Нинова няма да отговаря никога повече пред каквито и да било вътрешнопартийни органи, и никой няма да може да я свали от власт, освен ако самата тя не си подаде оставка. Буквално сега или никога, Националният съвет трябва да иска обяснения от нея. Не става въпрос дори за партийни дрязги и конкуренция, а за адекватни обяснения по ред въпроси, като например финансовото положение на партията, след като изглежда, че Нинова е изхарчила 35 милиона лева субсидия неясно къде!

Трети: Нищо не се променя и процесите на разложение и разслояване продължават. Това най-вероятно ще се случи, ако г-жа Нинова бъде преизбрана за лидер и продължи с досегашния си курс, разбира се. По никакъв начин тя няма да може да обедини двете "партии" в БСП, бидейки сама по себе си една от причините за разделението. Или по-точно не причина, а личност, предизвикала самото разделение, защото много пъти за последните 30 години лидерите на БСП не са били харесвани от мнозина в партията, но все пак не е имало разцепване и такива конфликти.
При сценария, при който всичко продължава, както през последните 4 години, може да очакваме, че първо, електоралната подкрепа за БСП ще се замрази перманентно в диапазона 8-12 %, т.е. възможно най-твърдото ядро от хора, които са лоялни на партията и по рефлекс не приемат критика срещу лидера. Това, от своя страна, ще доведе до отлив на редица професионалисти и кадри в БСП, защото уви, тъжната истина е, че когато една голяма партия дълго време не е на власт, членската й маса, особено тези, които имат административен и управленчески потенциал, се стопява.

Естествено подобен ход на развитие ще направи БСП само още по-неспособна да управлява, въпреки гръмките претенции на г-жа Нинова. Няма да може да се разчита и на коалиционни формати, въпреки че опортюнисткото крило е готово да работи с всяка партия, стига да има възможност за консумация на власт. За няколко години Нинова успя да разтури коалиция "БСП Лява България" и да разгони по-малките политически субекти, което отново фрагментира лявото пространство. Ако добавим вътрешнопартийното разделение, което тя активно насърчава, дори когато няма повод (справка с опитите й да свали лидера на БСП-София К. Паргов, който никога не се е стремял да заеме поста й, да я заплашва или да й пречи), може дори да се появят нови леви политически субекти, който да се превърнат в сериозни конкуренти на БСП.

Всичко това лека-полека ще доведе до залеза на БСП, която по електорален и властови потенциал ще се нареди до бившите съратници на г-жа Нинова от СДС и ДСБ.......

Но както вече бе посочено, надежда може би има! Очевидно все пак не цялата партия се е изродила. Все още има БСП на идеите, което уважава Устава, правилата, демокрацията, законите, традициите и ценностите на лявото! А това значи, че все още България има шанс за по-справедливо, социално, отговорно и национално развитие!