Историческото натрупване на данни и моделът от 2023 г.
За да стигнат до окончателната стойност от 10 927 метра, учените от SOKENDAI, Токийския университет и сътрудничещите институции не са разчитали просто на еднократно преминаване на кораба. Избраният модел за скорост на звука комбинира съвременните измервания на горните слоеве, направени от „Хакухо-мару“ през 2023 г., с архивните данни за пълната дълбочинна структура, събрани от същия плавателен съд още през 1992 г.
Това съпоставяне на исторически профили с нови сензорни отчитания е класически пример за това как работи фундаменталната наука, когато няма пряк визуален контакт с обекта. Западната, централната и източната депресия на падината показват съответно 10 926, 10 912 и 10 927 метра. Тези числа не означават, че дъното на Марианската падина е променило геометрията си от времето на легендарното спускане на батискафа „Триест“ през 1960 г. или от проучванията на американските екипи с техните сонари. Те означават единствено, че калибрацията на инструментите ни става по-взискателна към физическите параметри на медиума.
Всеки корабен ехолот носи своя специфична системна грешка. Влияние оказват люлеенето на плавателния съд върху океанското вълнение, ъгълът на акустичния лъч, микроскопичните отклонения в хидродинамичния профил на корпуса и дори методът, по който софтуерът филтрира шума от дънните утайки. Дъното на Чалънджър не е полиран мраморен под; то е покрито с фин слой тиня и органични отлагания, които абсорбират и разсейват част от акустичната енергия, правейки точната точка на "контакт" субективна за самия сензор.
Откровеността на японското изследване заслужава уважение най-вече заради факта, че авторите публикуваха публично пълните си сурови данни, алгоритми и координати. Това позволява на всеки бъдещ екип да преизчисли дълбочината наново, когато разполагаме с по-прецизни данни за свойствата на водата или подобрени глобални геоидни модели. Дотогава числото 10 927 метра просто представлява най-доброто съвместяване между хидроакустичната теория и реалния опит на терен.
Извън чисто батиметричните препирни остава суровият факт за геологичната изолация на този участък от тихоокеанската плоча. Тези 11 километра воден стълб остават зона, в която всяко измерване е просто хипотеза с ниска степен на системна грешка, а не окончателна присъда над океанската реалност.
