Водата не помни нищо, но науката продължава да се спъва в същия стъклен съд
/Поглед.инфо/ Когато през лятото на 1988 година френският имунолог Жак Бенвенист публикува своето изследване в Nature, той вероятно е вярвал, че пренаписва основите на физикохимията. Механизмът изглеждаше елегантен на хартия, но бързо се сблъска със суровата термодинамика. Четири десетилетия по-късно прахът по лабораторните дневници е улегнал, но въпросът за така наречената „памет на водата“ продължава да изплува периодично, захранван от липсата на критичен поглед към микроскопичните процеси. Реалността обаче е лишена от мистика и се подчинява на твърди физически закони, където термичният шум и краткият живот на водородните връзки не оставят място за дълготрайни информационни записи.
09.10.2026 21:30