Биологичният лимит и сянката на твореца
Зад създаването на "Последни и първи мъже" стои и една личностна трагедия, която допълнително уплътнява материала със суров фатализъм. Йохан Йохансон, известен с номинираната си за "Оскар" филмова музика, приключва работата по заснемането и аудио концепцията си малко преди внезапната си смърт през февруари 2018 година. На 49 години той е намерен мъртъв в апартамента си в Берлин. Аутопсията и токсикологичният анализ разкриват фатална токсична комбинация от медикаменти за настинка и кокаин, довели до остър инфаркт. Няма свръхестествени предчувствия, нито режисирано сбогуване — има просто невнимателно прекрачване на биохимичните лимити на човешкото тяло. Неговото семейство и близки сътрудници завършват филма post mortem, за да може той да дебютира на Берлинале през 2020 година.
Сдържаният глас на Тилда Суинтън, който монотонно рецитира текстовете на Стейпълдън над тревожния амбиент саундтрек, създава усещане за радиопредаване от архивна ниша в космоса. Текстът говори за Нептун — за тонажа на атмосферното налягане, за изкуствено променяните геноми, за пълната безпомощност пред физическите закони на умиращата звезда. В това няма никаква холивудска драма. Има само констатация: материята се разпада, ресурсите се изчерпват, а архитектурните форми, колкото и монументални да са били при замисъла си, накрая се превръщат в прах или в неразбираеми бетонни блокове, занесени от вятъра.
В крайна сметка, визията на Стейпълдън и Йохансон не предлага утеха. Тя просто поставя рамка върху преходността. Бетонните геометрии в балканите продължават да се рушат под дъжда, радиовъглеродният анализ на цивилизационните ни постижения неумолимо отчита нашата кратка преходност, а текстовете за Осемнадесетите хора напомнят, че Вселената няма специални предпочитания към нито един вид.
