Шершел и Александрийският модел на брега на Атлантика
Новосъздадената двойка установи своята столица в древния финикийски търговски пункт Иола, който Юба бързо преименува на Кесария (днешен Шершел в Алжир) в чест на Август. Анализът на археологическите разкопки в Шершел разкрива мащабен градоустройствен план, който изцяло копира елинския модел на Александрия:
- Изграждане на масивен акведукт с дължина над 45 километра за осигуряване на чиста вода за града.
- Проектиране на пристанищен комплекс с каменни вълноломи, пригоден за интензивен износ на зърно, пурпур, мрамор и диви животни за римските амфитеатри.
- Строителство на театър, амфитеатър и разкошен кралски дворец, украсен с мраморни статуи, внесени директно от Гърция и Египет.
Клеопатра Селена не беше simplemente съпруга на краля. Запазените нумизматични артефакти разкриват уникален статус: монетният двор в Кесария сече сребърни денари с нения лик и титлата BASILISSA KLEOPATRA (Кралица Клеопатра) на обратната страна, без да споменава името на Юба II. Това е ясен знак за съвластие, невиждано в традиционните римски васални държави. Селена пренесе в Северна Африка култа към Изида, египетската дворцова архитектура и Александрийската библиотека, превръщайки дивата африканска провинция в мощен интелектуален и търговски център.
Юба II, от своя страна, се доказа като един от най-значимите учени на своето време. Неговите писмени трудове по география, естествена история, театър и арабска ботаника са цитирани масирано от Плиний Стари в неговата Naturalis Historia. Юба организира експедиции до Канарските острови и изследва изворите на река Нил, като се опитва да докаже, че тя извира от Атласките планини – хипотеза, която показва тогавашните технологични лимити на картографията.
Тих край в мазолея и ликвидацията на линията
Клеопатра Селена II умира около 5 г. сл. Хр. на възраст около 35 години. Нейната смърт е отбелязана с елегия от гръцкия поет Брут от Соли, който описва залязването на "луната" (Селена), съвпаднало с лунно помрачение. Юба II я надживява с близо две десетилетия и умира през 23 г. сл. Хр. Двамата са положени в масивен кръгъл монумент, известен днес като Кралския мавритански мавзолей край Типаза. Архитектурата на сградата представлява каменен барабан с диаметър 60 метра, декориран с 60 йонийски колони и пирамидален покрив, изграден от циклопски каменни блокове.
Съдбата на техния син – Птолемей от Мавритания – затваря окончателно архивното гробище на тази династия. Наследил трона през 23 г. сл. Хр., той управлява съвместно с Рим и дори помага за потушаването на берберското въстание на Такфаринат, за което получава триумфални отличия от Римския сенат. Но през 40 г. сл. Хр. той е извикан в Рим от братовчед си – император Калигула.
Според Светоний, когато Птолемей влязъл в амфитеатъра, облечен в разкошен пурпурен плащ, тълпата го посрещнала с прекалено големи овации. Калигула, който не понасял никой да засенчва императорския му блясък и същевременно виждал в богатата Мавританска хазна идеален източник за попълване на опразнения си бюджет, заповядал незабавната му екзекуция. С това последната капка кръв на Клеопатра VII и Марк Антоний бе заличена, а Мавритания бе окончателно разделена на две римски провинции: Mauretania Tingitana и Mauretania Caesariensis.
Проследяването на тези събития през материали, монети и архитектурни руини показва как сблъсъкът на великите личности всъщност бе управляван от студените закони на държавния интерес, логистиката и финансите. В историята няма място за сантименти; има само баланси, тонажи зърно и императори, които не търпят конкуренция.
