Вместо да се търсят романтични прародини под пет метра торф и морени, физическата реалност на Арктика изисква първо да се разгледа транспортът, климатичният максимум и механиката на скалите. Когато Александър Барченко пристига край Сейдозеро през лятото на 1922 година, носейки мандат от Института за изучаване на мозъка и личното покровителство на чекиста Глеб Бокий, той не разполага с георадар, нито със съвременна сеизмология. Разполага с ограничен порцион сухари, няколко термометра и инструкции да изследва т.нар. „меречене“ — специфично състояние на психоза, засягащо местното население саами при рязко падане на атмосферното налягане.
Вместо медицински рапорти обаче, експедицията произвежда доклади за просеки в тайгата, павирани пътища и изсечени скални стени. Подтекстът на това бързане е изцяло оперативен. В ранносъветската държава ресурсите за наука се отпускат с прагматична цел — търсят се редки метали, минерали и какъвто и да е лост за контрол върху човешкото съзнание в екстремни климатични условия. Хипотезата за изгубена северна цивилизация, заимствана до голяма степен от трудовете на Бал Гангадхар Тилак за ведийската астрономия, служи за идеологическа опаковка. Тилак прави своите изчисления въз основа на текстови астрономически маркери в Ригведа — слънчеви цикли, продължаващи по шест месеца, което насочва към околополярните ширини. Това звучи логично на хартия, но климатологичните сондажи от Гренландия и дънните отлагания от Северния ледовит океан показват, че по време на последния глациален максимум преди 20 000 години Колският полуостров е бил смазан под неколкометров леден щит, абсолютно несъвместим с каквато и да е занаятчийска или земеделска инфраструктура.
Когато през 1997 г. филологът Валери Демин организира новите разкопки и обследвания под егидата на проекта „Хиперборея“, той стъпва на терен, който вече е пострадал от десетилетия естествена ерозия и туризъм. Намерената от екипа му „обсерватория“ с 15-метров ров в скалите всъщност представлява класически тектоничен разлом. Планинският масив Нинчурт се състои от нефелинови сиенити — скали с ясно изразена напречна напуканост. При замръзване на водата в пукнатините, скалните блокове се разцепват под прав ъгъл, създавайки илюзията за дялани щерни, стъпала и фундаментални плочи. Инструментален анализ на повърхността на тези „плочи“ не показва следи от метални секачи, термична обработка или изкуствени свързващи разтвори.
