Парадоксът на първите датировки и палеолитната реалност
Първоначалните доклади за пещерата Лианг Буа определяха възрастта на последните останки от Homo floresiensis на едва 13 000 години. Това мигновено отвори вратата за спектър от хипотези – от идеи за паралелно съжителство със съвременния човек до теории за микроцефалия и ендемичен кретинизъм сред локална група Homo sapiens. Подробните геохронологични ревизии, публикувани в последните години, обаче срутиха тези построения. Препресмятането на седиментните слоеве и тефрохронологията показаха, че слоевете са били погрешно интерпретирани поради ерозионни процеси.
Костите на т.нар. „хобити“ в Лианг Буа всъщност датират отпреди 80 000 до 50 000 години. Чак след този период – някъде преди около 50 000 години – в стратиграфския профил появяват първите категорични следи от Homo sapiens, съвпадащи по време с пълното изчезване на дребния вид. Дали това е директно изтребление, или просто конкурентен натиск върху оскъдните протеинови източници, архивните материали не казват. Фактите обаче са категорични: двата вида не са делили идилично един и същ ресурс за десетки хилядолетия.
Логистичната загадка на водните проливи
Големият препъникамък в историята на Флорес не е самото присъствие на архаични хора, а начинът, по който те са стигнали дотам. За разлика от сундаландския шелф, който по време на ледниковите максимуми свързва континентална Азия с Ява, Суматра и Борнео, Флорес винаги е бил изолиран от дълбоки морски падини. Линията на Уолъс представлява непреодолима биогеографска бариера за повечето сухоземни бозайници.
Все пак, каменни инструменти на възраст над 1 милион години, открити в басейна Соа на острова, показва наличие на ранни хоминини. Според документите и теренните измервания, разстоянието между най-близките сухоземни точки е изисквало пресичането на поне няколко пролива с изключително силни океански движения. Твърдението, че Homo erectus е построил корабостроителни съоръжения или салове преди милион години, не разполага с нито едно археологическо доказателство. По-вероятното, макар и трудно за възприемане обяснение, опира до случаен пренос върху плаващи растителни острови след опустошителни цунами – събитие с изключително ниска вероятност, но статистически възможно в рамките на стотици хиляди години.
