Абатът от Дубровник и достъпът до частните библиотеки
Роденият през 1563 г. в Рагуза (днешен Дубровник) Мавро Орбини израства в среда на интензивен адриатически търговски обмен и дипломатически совалки между Османската империя, Венецианската република и Папската държава. Като бенедиктински монах от манастира „Света Мария“ на остров Млет, той получава достъп до стриктно пазени манастирски скриптории. Издигането му до абат му осигурява финансовата и логистична подкрепа на дубровнишкия благородник Бобан Радич, който финансира неколкогодишните му изследвания в Италия.
Орбини не работи по догадки. В продължение на години той обикаля библиотеките във Флоренция, Венеция и най-вече известната библиотека на херцозите на Урбино в Пезаро. Там се съхраняват стотици оригинални пергаменти, византийски хроники и латински преписи. Методът му е зашеметяващо систематичен за онова време: той изписва списък от над триста автори, сред които Прокопий Кесарийски, Йорданес, Константин Багренородни, но също така и съвременни за него северноевропейски хуманисти. Когато през 1601 г. печатницата на Джироламо Конкордия в Пезаро изкарва от пресите си "Il Regno degli Slavi" („Славянското царство“), книгата представлява масивен корпус от над 500 страници, оформен според най-високите полиграфически стандарти на Късния ренесанс.
Аргументацията в "Il Regno degli Slavi": Факти, хроники и филиации
Текстът на Орбини стъпва върху три основни документални стълба. Първият е античната и късноантичната историография. Използвайки съчинението „Getica“ на Йорданес от VI век, Орбини извлича тезата за общия корен на вендите и готите, определяйки ги като генетично и езиково свързани общности, излезли от Скандинавския регион. От гледна точка на съвременната лингвистика и археология подобна приемственост между германските и славянските езикови клонове е напълно несъстоятелна, но за затворената научна парадигма на XVII век цитирането на Йорданес е било считано за непоклатимо доказателство.
Вторият стълб са византийските военни анали. Орбини привежда обширни цитати от Прокопий Кесарийски отново от VI век, описващи тактиката, въоръжението и числеността на склавините при преминаването на Дунавския лимес по времето на Юстиниан I. Привлечени са свидетелства за обсадите на Солун и Константинопол, както и откъси от военния трактат „Стратегикон“, приписван на император Маврикий. Целта е да се покаже, че става дума за организирана военна сила, притежаваща собствена инженерна структура за форсиране на водни препятствия и изграждане на укрепени лагери.
Третият стълб обхваща средновековните родови и държавни хроники. Орбини проследява историята на Българското царство, Сръбското кралство, държавите в Босна, Хърватия, Чехия и Полша, като пригажда наличните данни за владетелските династии, събирането на данъци и границите на владенията. В стремежа си да състави пълна енциклопедия, дубровничанинът често размива границите между отделните етноси, приписвайки славянски произход на вандали, алани и гепиди – методическа грешка, която обаче по онова време е била широко разпространена сред европейските хронографи.
