В медицинските архиви от края на XIX век случаите на полимелия и паразитно близначество се записват със суха, сурова лаконичност, която често прикрива неизбежната трагедия на пациентите. Франческо Лентини се ражда като дванадесетото дете в семейството, но с анатомия, която парализира местната акушерка и предизвиква смущение в цялата провинция Сиракуза. Допълнителният му крайник, излизащ от дясната страна на таза, не е просто мъртво тъканно натрупване. Той съдържа самостоятелна костна структура, нервни окончания и мускулни групи, макар и с намалена дължина спрямо основните два крака. Отделен рудиментарен израстък с непълно развито стъпало се намира точно на коляното на този трети крайник. Заедно с това анатомичната картина се допълва от два напълно оформени и функциониращи комплекта мъжки репродуктивни органи.
В края на XIX век хирургията все още се бори с фундаментални проблеми като сепсиса, кръвозагубата и липсата на прецизна съдова образна диагностика. Когато родителите завеждат малкото момче при специалисти в Неапол, медицинският консилиум бързо установява, че третият крайник е съдово и нервно свързан с гръбначния мозък и тазовия сплит. Разделянето му в тогавашните операционни условия почти със сигурност би довело до доживотна парализа от кръста надолу или смърт от неуправляем хиповолемичен шок. Медицината отстъпва пред физическото ограничение, оставяйки момчето да живее с тяло, което изисква непрекъснати двигателни адаптации.
Ранните години на Лентини преминават през естественото отхвърляне и срам, съпътстващи всяка видима физическа разлика в изолираните аграрни общества. Промяната в нагласата му обаче не идва от романтично себеприемане, а от прагматичния престой в сиропиталище за деца с увреждания в Елче. Там момчето вижда деца, пълноценно лишени от възможност за самостоятелно придвижване, което радикално променя оценката му за собствените физически ресурси. Неговият трети крак, макар и по-къс с няколко сантиметра, може да реагира на нервни импулси и да служи като точка на подпора. Придвижването изисква специфично компенсиране на центъра на тежестта – техника, която то постепенно овладява, превръщайки несъвършенството си в напълно функционален двигателен апарат.
Преселението на семейството в Съединените щати през 1898 г. съвпада с пика на индустрията на т.нар. freak shows – забавления, изградени върху експлоатацията и показването на редки вродени аномалии. По това време Ringling Bros., Barnum & Bailey и циркът на Бъфало Бил са гигантски логистични машини, генериращи огромни приходи. За американския пазар човек с три крака и два функционални органа не е медицинска трагедия, а високоликвиден актив. На деветгодишна възраст Лентини вече е на арената, като бързо разбира, че суровата атракция трябва да бъде допълнена от умения и характерен сценичен образ.
