Вместо да разчита само на пасивното любопитство на публиката, той развива сложна двигателна програма. Наричан „Великият Лентини“ или „Трикракият футболист“, той използва третия си крайник, за да рита футболна топка през арената, да прескача препятствия и да изпълнява балансиращи номера. Анатомичният му дефект му позволява да ползва допълнителния си крак като естествено триподие – когато се умори да стои прав, той просто се обляга върху него, което се превръща в негова запазена марка пред публиката. Използването на физическата му специфичност в демонстрациите на терена създава илюзия за механично предимство, въпреки че асиметрията в дължината на костите прави продължителното бягане физически натоварващо за гръбначния стълб.
Подобни казуси с вродени структурни отклонения и тяхната социална интеграция в ранния XX век могат да бъдат открити и в архивите за медицинска история на Сицилия, където анализите на подобни патологии разкриват специфичните демографски и генетични изоли на острова.
Икономическата самостоятелност на Лентини му осигурява статут, изключително рядък за хората с увреждания по онова време. Той контролира личните си финанси, договаря сам хонорарите си и отказва да бъде третиран като обект на състрадание. През 1907 г. се жене за Тереза Мъри, от която има четири деца. Никое от децата не наследява мутацията – факт, който потвърждава, че вроденото паразитно близначество е резултат от грешка в ранното делене на оплодената яйцеклетка, а не от генетично препредавана хередитарна малформация.
Финансовият му успех му позволява да обикаля САЩ в продължение на повече от четири десетилетия. С навлизането на киното и промяната в обществените норми след Втората световна война, традиционните панаирни циркове постепенно западат, но Лентини продължава да участва в самостоятелни турнета до края на живота си. Неговата кариера приключва не поради липса на интерес или физически срив, а поради естествения ход на възрастта. Той умира на 22 септември 1966 г. на 77-годишна възраст в Джаксънвил, Флорида.
Историята на Франческо Лентини остава в архивите не като сензационна хроника от жълтите издания, а като документиран казус за пълна адаптация на тежка биологична аномалия към суровите закони на пазарната икономика. В свят, който не е предлагал нито социални пенсии, нито съвременна рехабилитация, той използва физическите си ресурси до техния краен лимит, без да разчита на евтин фатализъм или медицински илюзии.
