Всичко това изглежда логично на хартия, но има един съществен физически и методологичен проблем, който самите автори на изследването не смеят да подминат с лека ръка. Корелацията между леда в Чукотско море и пълноводието на река Селенга все още е само статистическо съвпадение, а не доказан физичен механизъм с проследима верига от причини и следствия. Между Охотско море и Монголското плато лежат хиляди километри планински вериги, тайга и вечна замръзналост, които поглъщат и преразпределят влагата по начини, които съвременните климатични модели хващат доста грубо. Освен това дендрохронологията, колкото и прецизна да е при отчитането на сушата, има един стар и добре известен на теренните изследователи дефект – когато влагата стане прекалено много, корените на боровете спират да реагират пропорционално и широчината на пръстена удря биологичен таван. С други думи, дърветата ни казват със сигурност, че след 2017 година е станало необичайно мокро, но точният мащаб на предишните големи наводнения през осемнадесети век може да е леко притъпен от самата физиология на растенията.
Дори да приемем без резерви, че Байкал преживява исторически воден ренесанс, на терен този излишък създава почти толкова главоболия, колкото и предишната суша. Екосистемата на езерото и инфраструктурата по бреговете му са нагодени към определен, сравнително тесен диапазон на колебание на водното ниво, регулиран със специални постановления на руското правителство заради Иркутската ВЕЦ. Когато нивото падне твърде ниско, пресъхват плитчините в делтата на Селенга, където хвърля хайвера си прочутият байкалски омул, и водозаборите на крайбрежните селища остават на сухо. Когато обаче водата тръгне рязко нагоре, както се случва през последните седем години, вълните започват безмилостно да подкопават ронливите брегове, заливат ниските участъци на Транссибирската железница и принуждават енергетиците да изпускат огромни обеми през шлюзовете, рискувайки наводнения в град Иркутск. Затова въпросът на Шиджие Уанг и колегите му дали това е трайна промяна в климатичния режим или просто кратка, седемгодишна пауза преди следващата голяма суша, не е академично любопитство, а директен въпрос за милиарди рубли и долари в инфраструктурно планиране. Природата в Сибир рядко прави подаръци без скрита цена, а седем години са твърде къс отрязък в геоложкото време на Байкал, за да бърза някой с отварянето на шампанското.