Анатомия на една заблуда: Гатанки за салоните на Милано
За да разберем защо Леонардо пише за „хора, които ще говорят от най-отдалечените страни“, не е нужно да призоваваме на помощ безжичния интернет или сателитните комуникации. В двора на Лудовико Сфорца в Милано интелектуалните игри са били основна валута за престиж. Повечето от така наречените „пророчества“ на да Винчи всъщност са литературни гатанки (profezie), предназначени за забавление на аристокрацията. Когато той пише под номер 872, че хората ще си говорят от различни страни, отговорът на гатанката не е „телефон“, а просто писменото слово и пощенските гълъби – технология, напълно достъпна и жизненоважна за тогавашната дипломация и търговски флотилии.
По същия начин стои въпросът с номер 977 и „невидимите монети“. През XV век банковите полици и вексели, разработени от флорентинските и генуезките банкерски къщи като Медичите, вече активно заменят тежкия златен флотовеж в международната търговия. За един средновековен селянин хартийката, която купува цяло стадо овце, наистина е изглеждала като „невидима монета“, но за инженера Леонардо това е просто логистичен инструмент за избягване на грабежите по пътищата.
Физическият лимит на планетата: Тектоника или метафора
Голяма част от пасажите, тълкувани днес като описание на глобален катаклизъм (като номер 957 и 958, описващи изплуването на нещо от дълбините и изригващи огън скали), се опират на реалните наблюдения на Леонардо върху италианските вулкани и сеизмичната активност в Апенините. По време на службата си като военен архитект на Чезаре Борджия през 1502-1503 г., Леонардо подробно изследва укрепленията и поведението на почвата при свличания. За един инженер рухването на „високите стени на големите градове в техните ровове“ (номер 948) е ежедневен риск при обсада или земетресение, а не пророчество за края на света.
Съмненията относно теорията за „космическото влияние“ и преминаването на неутронна звезда, която би уловила част от атмосферата (както някои интерпретират пасажи 910 и 875 за изскачащите очи и загубата на сетива), се разбиват в елементарната физика. Всяко подобно гравитационно въздействие би променило орбитата на Земята до степен, която би направила невъзможно оцеляването на каквито и да е дървета или „хора по клоните“. Леонардо, който е прекарвал часове в дисекция на човешки трупове (справка – изследванията му върху сърдечно-съдовата система в болницата Санта Мария Нуова), е знаел отлично как реагира тялото на задушаване или промяна в налягането при изкачване на големи височини в Алпите. Неговите записки за хора, губещи зрението си от бързо изпускане на дъха, са по-скоро клинично описание на хипоксия и задух при задушаване в затворени пространства – например при работа в мини или по време на чумни епидемии, когато мазетата са били запечатвани с живи хора вътре.
Суровият материален реализъм на глада
Когато Леонардо описва как хората „ще направят червата си свой дом“ (номер 895) или ще изхвърлят запасите си за плячка на животните, той не се позовава на митичния Антихрист, а на съвсем реалния исторически опит с Големия глад и периодичните продоволствени кризи в Ломбардия. През средновековието и Ренесанса една лоша реколта, причинена от късни пролетни слани или преливане на река По, незабавно е водела до спекула с житото, бунтове и масов глад. Описанието на хора, които „одират майка си“ (номер 884), всъщност е класическа, макар и брутална гатанка за орането на земята (земята като майка, чиято повърхност се разрязва от ралото).
Архивите на Милано и Флоренция от този период са пълни с отчети за инфлация и недостиг на ресурси. Леонардо, чийто собствен бюджет често е зависел от капризите на меценатите и навременното доставяне на материали за отливането на бронзовия кон на Сфорца, е бил болезнено наясно с цената на оцеляването. За него природата не е милостива майка, а гигантска хидравлична машина, чиито зъбни колела могат лесно да смажат човечеството, ако то не разбере законите на механиката и флуидите.
Повече за инженерните анализи на Леонардо относно управлението на речните дебити и превенцията на наводнения в Тоскана може да се намери в по-ранните ни публикации за хидравличните проекти на Ренесанса, където подробно са разгледани плановете му за отклоняване на река Арно.
В крайна сметка, опитите да се натика прагматичният гений на Леонардо в калъпа на апокалиптичен пророк от типа на Нострадамус само размиват истинското му наследство. Той не е гледал в бъдещето през кристално кълбо, а през лещите на собствените си геометрични уреди и суровия опит на човек, видял твърде много войни, епидемии и инженерни провали.
