Слабостта на колективния интелект
Тази аномалия поставя под сериозно съмнение романтизирането на "суперорганизма". Колективният интелект при социалните ципокрили не е съзнателен процес, а математическо натрупване на прости правилата за поведение. В нормални условия тези правила работят с впечатляваща ефективност, позволявайки на видове без централна нервна система да изграждат сложни подземни градове и да управляват огромни територии. Но когато граничните условия се променят извън програмирания толеранс, същите тези правила водят до системна катастрофа.
За разлика от по-примитивни или единично ловуващи видове, при които загубата на ориентация води до хаотично търсене и индивидуална смърт, тук имаме индустриална, организирана смърт. Строгата специализация и сляпото изпълнение на протокола превръщат индивида в заменяем елемент от конвейер. Ако конвейерът дефектира, той унищожава всичко по веригата.
В полевите проучвания се забелязва, че видове с по-гъвкава социална структура или такива, разчитащи на смесени навигационни системи — комбинация от химически маркировки, поляризирана светлина от небето и вътрешна стъпкова система (педометър) — са напълно имунни срещу този тип капани. Но за високоефективните номади, при които цялата колония е в постоянно движение и разчита единствено на силата на масовия поток, всяка пробойна в химическата логистика е потенциално фатална.
В крайна сметка природата не търси съвършенство, а статистическа достатъчност. Загубата на десет хиляди работника в "спирала на смъртта" е просто приемлив оперативен разход за майката-царица, която произвежда милиони нови яйца на сезон. Жертвата на отделните войници в омагьосания кръг не е трагедия, а неизбежен страничен ефект от ползването на опростен, но евтин навигационен код.
