Термодинамичен ад и деструкция чрез магнитно поле
Ако разгледаме хипотетичен сценарий, в който гравитационният градиент е изкуствено неутрализиран, следващата бариера е магнитната и термодинамичната среда. Младите неутронни звезди притежават повърхностна температура от порядъка на милион келвина. Излъчването на тази повърхност не е във видимия спектър, а е концентрирано в рентгеновия диапазон. При такова лъчение фотонният натиск и фотойонната деструкция разграждат всякакви химични връзки за фракции от секундата.
Още по-екстремен е казусът с магнетарите – подклас неутронни звезди с магнитни полета от порядъка на 10 на 11-та степен Тесла. За сравнение, най-мощните лабораторни магнитни полета на Земята бързо разрушават соленоидите си при достигане на едва стотина Тесла. В полето на магнетар квантовомеханичните свойства на вакуума започват да се изкривяват:
- Електронните обвивки на атомите се деформират от сферични в тънки, удължени цилиндри.
- Обикновената химия престава да функционира, тъй като ъглите на валентните връзки се сриват под действието на Лоренцовите сили.
- Фотонното разсейване става анизотропно – вакуумът придобива двойно лъчепречупване подобно на кристал.
При такива условия йонизираната плазма от някогашния външен обект се затваря в капан от силови линии, насочващи я към магнитните полюси на звездата със скорост, близка до тази на светлината.
Структура на кората и ударният контакт
Когато релативистката струя от йонизирана материя най-накрая достигне действителната повърхност на неутронната звезда, тя не среща „скала“ или „метал“. Външната кора на неутронната звезда е кристална решетка от йони на желязото, потопена в регенерирано море от релативистки електрони. По-надълбоко, с увеличаване на налягането, ядрата губят своята индивидуалност – феномен, който в теоретичната ядрена физика се описва като „ядрена паста“ (фази, при които ядрената материя се организира в листове, нишки и сфери поради конкуренцията между силните ядрени и кулоновите сили).
Падането на каквато и да е материя върху тази кора предизвиква освобождаване на колосална кинетична енергия. Всеки килограм паднала маса освобождава енергия, сравнима с експлозията на десетки хидрогенни бомби. Процесът прилича на микроскопичен, но изключително плътен термоядрен взрив. Падащите частици мигновено се абсорбират от ядрената кора, преминават през процеса на неутронизация и стават неразличими от останалата маса на обекта.
В крайна сметка, въпросът за „докосването“ на неутронна звезда опира до пълно разминаване между ежедневните ни физически възприятия и суровите закони на екстремната материя. В тази среда няма тела, няма наблюдатели и няма повърхности в класическия смисъл. Има само фундаментални сили, превръщащи всичко доближило се в термоядрена пепел и квантова супа.
