Технологичен консерватизъм в продължение на 300 000 години
Най-странният аспект на откритието в Наморотокунан е липсата на забележим технологичен прогрес. За период от близо триста хилядолетия форма на инструментите, ъгълът на удара и изборът на суровини остават практически непроменени. В съвременната наука съществува изкушението това да се интерпретира като културен застой, но реалността вероятно е по-проста: дизайнът е бил напълно достатъчен за задачите, които е трябвало да решава.
Ръководителят на теренните проучвания Дейвид Р. Браун от университета „Джордж Вашингтон“ посочва, че еднообразието в изработката изисква предаване на познанията. Как точно са се предавали тези умения в отсъствието на развит език е въпрос, върху който може да се спекулира безкрайно. Физическите артефакти обаче показват, че начинът на отцепване на люспите от нуклеуса следва един и същ механичен модел. Нужен е бил точен ъгъл на удара – обикновено под 90 градуса спрямо платформената повърхност – и определена сила, нанесена с твърд камък-чукач.
Това техническо умение не се придобива интуитивно от първия опит. Експерименталната археология показва, че неопитен човек, опитващ се да дяла базалт без предварително наблюдение, просто разтрошава материала на неизползваеми парчета. Следователно, в продължение на десетки поколения в Наморотокунан е съществувал механизъм за обучение чрез имитация. Всичко това се случва на фона на променящ се пейзаж, където речните корита са променяли пътя си, а вулканичните изригвания са покривали региона с дебели слоеве пепел.
Пробойни в теориите за ранната човешка еволюция
Натрупването на нови данни от басейна Туркана поставя под въпрос някои от по-старите, гладко написани хипотези за пряката връзка между нарастването на мозъчния обем и употребата на инструменти. Анатомичните остатъци от същия хронологичен прозорец са оскъдни и показват присъствието на повече от един вид хоминиди по това време в Източна Африка, включително представители на рода Australopithecus и ранни форми на Homo. На този етап е абсолютно невъзможно да се каже със сигурност кой точно от тези видове е изоставял каменните трупани в Наморотокунан.
Възможно е технологията на Олдуан да не е била монопол на нашите преки предци, а общо постижение на няколко паралелно съществуващи вида, притиснати от едни и същи екологични лимити. Тази идея създава сериозен смут в класическите антропологични модели, които обичат да чертаят прави линии от простото към сложното и от „примитивното“ към „развитото“. На терена в Кения няма прави линии. Има само пластове от уплътнена пепел, речни чакъли и хиляди камъни, дялани по един и същ начин.
Предишни систематични разкопки в района на Одувай в Танзания и в региона Афар в Етиопия вече показаха подобни датировки, но Наморотокунан попълва важни географски и стратиграфски празнини. Връзката между тези обекти очертава огромна територия, в която технологичният модел е бил идентичен. Това изключва хипотезата за локално, краткотрайно измисляне на сечивата от отделна затворена група.
Архивните празнини и физическите граници на познанието
Всяка научна публикация по темата се опитва да предложи подреден разказ, но суровата истина е, че работим с малки фрагменти от цялата картина. Повечето органични материали от тази епоха са напълно унищожени. Използвали ли са тези хоминиди дървени колове, растителни влакна или кожени торби? Физическият архив мълчи по този въпрос, защото киселинността на почвите и изтичането на милиони години са заличили всичко освен камъните и фосилизираните зъби.
Затова трябва да се внимава с заключенията. Инструментите от Наморотокунан са доказателство за забележителна физическа адаптивност, но те също така показва границите на тази адаптивност. Технологията не е попречила на изчезването на много от тогавашните видове, нито е спасила популациите от масов мор по време на най-тежките засушавания. Тя просто е свалила прага на смъртност с няколко процента – достатъчно, за да може веригата на унаследяване да не се прекъсне.
Днес Наморотокунан е суха, прашна местност, където вятърът разкрива стари пластове и пренася пясък върху оголените скали. Археолозите маркират координатите, описват седиментите, правят снимки и прибират артефактите в кутии с етикети. Зад тези лабораторни процедури обаче остава да виси основният факт: преди 2,7 милиона години, в свят на избухващи вулкани и съхваща растителност, някой е стоял край речното корито, избирал е правилния камък и го е удрял под точно определения ъгъл. Без търсене на смисъл, просто за да има какво да яде преди залез слънце.
