Физиологичният капацитет на невронните мрежи преди раждането
Дълго време педиатричната практика и клиничната неврология се опираха на загладената теза, че човешкото съзнание е продукт на постнаталния опит – резултат от сблъсъка на индивида с агресивната външна среда, светлинните сигнали, звуковите вълни и необходимостта от автономно дишане и хранене. Доминиращите теории в медицината се разделяха основно на три лагера. Първият постулираше, че когнитивните функции се задействат месеци след раждането, когато главният мозък достигне определена маса и миелинизация на нервните влакна. Вторият лагер приемаше акта на самото раждане като спусък – шоков терапевтичен момент, който събужда спящите корови структури. Данните от новия метаанализ обаче принуждават академичната общност да се върне на заводите на биологичната логистика – структурата на самия развиващ се мозък в пренаталния етап.
Когато се разглеждат 145-те изследвания, събрани от канадските и международните специалисти, се вижда, че спорът не е за терминология, а за разпределяне на физиологичен ресурс. Твърди се, че плодът в третия триместър от бременността притежава напълно изградена таламокортикална система. Таламусът, който действа като разпределителна гара за всички сетивни сигнали (с изключение на обонянието), формира функционални синаптични връзки с кората на главния мозък още около 24-та до 28-ма гестационна седмица. От гледна точка на оперативния реализъм, това означава, че хардуерът за обработка на информация е наличен и е пуснат в експлоатация преди детето да е видяло бял свят. Според изследователите, новородените демонстрират способност за интеграция на сетивните възприятия в нещо, което се дефинира като рудиментарно съзнателно преживяване.
Числата и емпиричните наблюдения обаче изискват известна доза здравословен скептицизъм. Анализът изглежда логичен, но съществува един съществен проблем – липсата на пряк метод за измерване на субективното преживяване при плода. Невролозите използват индиректни показатели, като промени в сърдечния ритъм при повтарящи се слухови стимули или данни от функционален магнитен резонанс (fMRI) на бременни жени, които показват активиране на специфични зони в мозъка на фетуса. Тези пробойни в методологията не позволяват резултатите да бъдат независимо и абсолютно категорично потвърдени, тъй като границата между сложен рефлекс на ниво мозъчен ствол и реална когнитивна обработка в кората остава сива зона.
Анатомия на сивата зона и координатите на когнитивния апарат
В по-ранни наши анализи на темата за развитието на изкуствения интелект и дефинирането на самосъзнанието сме отбелязвали, че човешкият мозък често се разглежда погрешно като компютър, който просто се нуждае от софтуерно стартиране. В реалността биологичният процес е много по-тежък и материален. Канадският институт за напреднали изследвания, който координира това проучване, всъщност се опитва да намери точката, в която количествените натрупвания на неврони прерастват в ново качество – съзнание. Според авторите на статията в Trends in Cognitive Sciences, плодът в утробата не просто реагира механично на майчиния пулс или на силни външни шумове, а изгражда базови модели на очакване. Това предполага наличието на памет и способност за минимално планиране на поведението веднага след раждането.
Ако тези заключения издържат критичната оценка на независими екипи през следващите години, медицинската практика ще трябва да преразгледа редица протоколи. Тук не става дума за хуманитарни лозунги, а за конкретна промяна в управлението на ресурсите в акушерството и неонатологията. Например, управлението на болката при пренатални хирургически интервенции – практика, която навлиза все по-осезаемо в модерните клиники в Западна Европа и САЩ – вече няма да се основава на презумпцията, че плодът е просто биологичен обект на командно дишане без сетивно съзнание.
От друга страна, скептиците в научните среди посочват, че прекаленото разширяване на понятието „съзнание“ крие рискове от методологическо размиване. Ако всяка сетивна интеграция се брои за съзнателно преживяване, тогава би трябвало да признаем такова и на редица по-низши организми, чиято нервна система функционира на сходни принципи на дразнимост и координиран отговор. Проучването на канадските учени поставя началото на нов етап от изследвания, които трябва да определят точния гестационен момент, в който синапсите преминават от режим на чисто изграждане на инфраструктура към режим на реален информационен обмен. Битката за дефиницията на човешкия ум се пренася от философските катедри директно в лабораториите за невроизобразяване.
