Пробойни в симулацията и липсващите доказателства
Това изглежда кинематично елегантно, но среща сериозен геоложки и архивен проблем. Математическите симулации на компютърни модели са стабилни в цифрова среда, но те често страдат от липса на твърди гранични условия. Венера е планета с изключително агресивна релефна преработеност. Масивните вулканични събития преди около 300 до 500 милиона години са покрили над 80% от повърхността с пресни базалтови лавови потоци, унищожавайки почти всички следи от ранни ударни кратери.
Нещо повече, радиовъглероден или изотопен анализ от повърхността на Венера към момента практически липсва. Данните, с които разполагаме, датират предимно от съветските сонди Венера и американската Magellan, чиито радари картографираха терена, но не можаха да осигурят пряка петрологична диагностика на дълбочинните скали. За да се твърди със сигурност, че повърхността е била преобразена от катастрофално падане на спътник, а не просто от бавна дегазация на вътрешното мантийно ядро, са нужни химически замервания на изотопните съотношения на благородните газове.
Сходни дилеми относно орбиталната еволюция и изчезналите водни басейни вече бяха повдигнати при анализа на радарните данни от външните планетарни тела, но при Венера термичният натиск от 460 градуса по Целзий и налягането от 92 атмосфери правят прякото потвърждение изключително трудно за изпълнение.
Какво всъщност се очаква от DAVINCI
Надеждите на екипа са насочени към предстоящата мисия на НАСА — DAVINCI (Deep Atmosphere Venus Investigation of Noble gases, Chemistry, and Imaging). Сондата трябва да бъде спусната през атмосферата, за да измери за първи път с висока прецизност съотношението на тежките изотопи на ксенон, криптон и аргон, както и деутерий спрямо водород.
Ако спътникът наистина е паднал и е изпарил водата на планетата в условия на екстремен удар, това би трябвало да е оставило специфичен изотопен отпечатък в атмосферата. Всяка сурова хипотеза опира до логистиката на полета: задвижващите модули, термичните щитове и инструментите на сондата ще имат по-малко от час работа по време на спускането през киселинния облачен слой, преди повърхностната температура да разруши електрониката.
Моделирането на Кейн е интелектуално провокативно, но докато масапектрометърът на DAVINCI не предаде физическите данни от атмосферата, теорията за погълнатата луна остава просто една от многото математически възможни истории за ранната Слънчева система.
