Тектоничното изместване на реката и сухите канали
Големият въпрос около Сансиндуй никога не е бил само как са изработени бронзовите маски, а защо това огромно селище изчезва внезапно около II-IV век преди новата ера, а ямите са засипани с начупени и частично обгорели предмети. Хипотезата за унищожително външно военно нашествие постепенно губи почва, тъй като по скелетните остатъци в региона липсват масови следи от бойни травми, а оръжията в ямите са били деформирани ритуално преди заравянето.
Алтернативният геоложки модел, проучван от старши изследователя Нианиан Фан, разглежда проблема през призмата на тектониката и хидрологията. Геоложките сондажи в долината разкриват, че стръмните терасовидни хълмове около археологическия обект не са формирани от бавна водна ерозия на малката река Миндзян, а са резултат от каскада от силни земетресения. Тектоничното разломяване в този сеизмично активен регион вероятно е блокирало старото корито на реката и е пренасочило водната артерия.
За град, чиято икономика, земеделие и транспортен транзит са изцяло зависими от речния поток, такова изместване е катастрофално. Водните ресурси пресъхват за десетилетия, превръщайки инфраструктурата в неизползваема препречена зона. Строшените фигури, нарязаните златни маски и внимателно подредените слонови кости в осемте жертвени ями изглеждат не като резултат от плячкосване, а като отчаян, организиран ритуален опит на местния елит да умилостиви природните сили преди окончателното напускане на града.
Това обяснение звучи издържано от гледна точка на геологията, но все още липсват достатъчно независими профилни сондажи по цялата дължина на древното речно корито, които да потвърдят точния десетилетен прозорец на тектоничното събитие. Дотогава металургичният пъзел на Сансиндуй остава отворен.