Идеологическият мит срещу архивите на ГОСТ
Историята за "съветската забрана" на СВЧ (свръхвисокочестотните) уреди е класически пример за това как липсата на елементарна проверка в държавните архиви ражда устойчива градска легенда. Според популярния онлайн разказ, през 1976 г. правителството на СССР издава специален декрет, с който забранява продажбата и употребата на микровълнови фурни заради унищожаването на молекулярната структура на храната и образуването на канцерогени. Проблемът с този разказ е, че подобно постановление на Съвета на министрите на СССР просто не съществува в правните регистри.
Нещо повече – точно през 70-те и 80-те години на миналия век ВНИИИЕП (Всесъюзният научноизследователски институт по електропреработвателни уреди) разработва и въвежда техническите стандарти ГОСТ за домакински СВЧ печки. Първите промишлени партиди започват да излизат в края на 70-те години. Уредите се сглобяват главно в предприятия от военно-промишления комплекс, където има необходимата технологична база за производство на магнетрони – компонентите, генериращи микровълновата енергия.
Заводът "Машприбор" в Днепропетровск пуска известния модел "Днепрянка", а заводът "Запорожтрансформатор" сглобява "Таврия". В Литва, в завода за радиоизмервателна техника в Плунге, се произвежда "Банга". Тези уреди не само са напълно легални, но се продават в специализираните магазини "Орбита", макар и на астрономически за онова време цени от 300 до 350 рубли – стойност, равняваща се на две до три средни месечни инженерни заплати.
Промишленият дефицит и физическите лимити на съветското производство
Ако микровълновите фурни не са били забранени, защо тогава почти никой в съветските апартаменти не е виждал такъв уред? Отговорът се крие в суровата индустриална логистика. Производството на качествен магнетрон за битови цели изисква прецизна металургия, стабилни сплави и чисти полупроводници. В съветския модел на планиране целият капацитет за СВЧ електроника е насочен с абсолютен приоритет към радарните системи на ПВО, военната авиация и радиолокационните станции. Битовият сектор получава трохи от ресурсите.
Магнетроните за домашните печки са били тежки, с нисък КПД и склонни към прегряване. Една съветска микровълнова фурна от 80-те години тежи между 30 и 40 килограма, консумира огромно количество електроенергия и изисква заземени контакти, каквито в тогавашните панелни блокове от серията К-7 просто липсват. Всичко това прави уреда абсолютно непрактичен за масовия потребител.
Пробойните в производствената верига водят до ниски тиражи. Докато в САЩ и Япония през 1985 г. годишното производство надхвърля милиони бройки, в СССР общият обем на всички заводи едва достига няколко десетки хиляди бройки за целия период на съществуването им. Не става дума за загриженост за здравето на гражданите, а за елементарна технологична неспособност да се организира евтино масово производство.
