Училище, полигон или просто архивно гробище
Ако разгледаме Земята като „училище за души“, се сблъскваме с един физически и исторически проблем: огромната част от човешката история е белязана от пълно липса на педагогически приемственост. Архивите на изчезнали цивилизации показват системно повторение на едни и същи икономически и екологични грешки. Разпадането на Маите през IX век поради прекомерно изсичане на горите и последвалата ерозия на почвата се повтаря с почти математическа точност векове по-късно в други части на планетата. Ако това е училище, процентът на скъсаните на изпитите е катастрофално висок, а самата учебна програма изглежда напълно лишена от обратна връзка.
Според съхранените писмени папируси от епохата на Средното царство в Египет (например „Разговор на разочарования със своя Ба“), хората са изпитвали абсолютно същото усещане за безизходица и изоставеност преди четири хилядолетия. Изглежда, че тези метафизични теории са просто защитен механизъм на психиката срещу осъзнаването на собствената ни незначителност пред лицето на тектоничните плочи, слънчевата радиация и неизбежния термодинамичен срив. Планетата не е нито затвор, нито рай, нито компютърна игра. Тя е сложна, затворена биосферна система с ограничени ресурси, в която биологичният вид Homo sapiens се опитва да осмисли съществуването си, докато изгаря въглеводороди, за да поддържа изкуствената си среда.
