Физическите лимити на една занаятчийска епоха
Археологическата реалност на обекта край Шанлъурфа е отрезвяваща. Намираме се в епоха, класифицирана като Докерамичен неолит A (PPNA). Тук няма следи от бронз, желязо или дори елементарна керамика. Разкопките в близките варовикови кариери показват, че Т-образните стълбове, достигащи тегло до 50 тона и височина над 5 метра, са били изсичани от скалния масив с помощта на кремъчни секачи и дървени клинове. Пренасянето и изправянето на подобен тонаж върху хълма изисква едновременната физическа сила на стотици хора, организирани в строга йерархия, работещи в продължение на месеци.
Това изглежда логично на хартия, но съдържа сериозен организационен проблем. Традиционният модел на Гордън Чайлд за неолитната революция гласи, че първо хората о опитомили растенията и животните, уседнали са в села, натрупали са хранителен излишък и чак тогава са отделили ресурс за жреци и каменоделци. В Гьобекли тепе хронологичният ред е обърнат. Срезовете на почвата не показват следи от постоянни къщи, нито от опитомени зърнени култури в най-ранните слоеве. Строителите са били ловци-събирачи. Хиляди кости от диви газели, глигани и благородни елени, открити в насипите, потвърждават, че тук се е консумирала единствено дивечова месо. За поддържането на подобна строителна площадка е била нужна невиждана за времето си логистика – снабдяване с тонове вода на сухото плато и ежедневна доставка на протеин за неколкостотин души, без да съществува нито едно засято нива наблизо.
Анатомия на геномния пробив и климатичният натиск
За да се разбере защо този хълм се превърна в център на праисторическия свят, трябва да се погледне към генетиката на ботаниката. Изследванията на Института „Макс Планк“ за биология на растениевъдството в Кьолн сочат, че генетичният прародител на съвременния лимец (Triticum monococcum) расте в диво състояние именно по склоновете на планината Караджадаг – едва на 30 километра от Гьобекли тепе. Радиовъглеродният анализ на овъглени семена свързва времето на първата систематична култивация с периода на активно използване на комплекса.
Това съвпадение не е случайно. Данните от сондажите на дънните утайки в Черно море и палеоклиматичните възстановки показват, че крайъгълният камък тук е т.нар. Млад Дриас – бързо и рязко застудяване на климата около 10 900 г. пр.н.е. Свиването на естествените ареали с диви зърнени култури и засушаването са принудили мобилните групи ловци да се концентрират около малкото останали водоизточници в Плодородния полумесец. Физическият натиск на средата е наложил нови социални механизми. Вместо да се избиват за намаляващите ресурси, тези групи са започнали да изграждат общи ритуални пространства. Идеологията и култовите събирания са се превърнали в лепило за оцеляване, а необходимостта да се изхранят хилядите събрани хора по време на тези обреди вероятно е форсирала първите опити за събиране и засяване на диви семена.
