Забравяме, че цялата романтика на американската граница почива върху изключително оскъдна физическа инфраструктура и сурови логистични ограничения. Когато изследователят отвори регистрите на окръжните съдилища от втората половина на XIX век, в тях няма да открие описания на изтънчени дуели по европейски модел. Вместо това страниците са запълнени с тривиални, кървави инциденти, породени от липсата на чиста вода, прекомерната употреба на евтин дестилиран алкохол и липсата на елементарен административен контрол. Документалните свидетелства за събитията в Спрингфийлд през юли 1865 година между Бътлър Хикок и Дейвис Тът саRac по-скоро изключение, потвърждаващо общото правило. Използваният тогава Colt Navy Model 1851 е оръжие с черни барутни заряди, чиято балистика при разстояние от близо седемдесет метра прави всеки точен изстрел въпрос на чист късмет, а не на свръхестествена точност. Влажността на въздуха, нагарът в цевта и ниското качество на тогавашните капсули създават пробойни в теорията за безгрешните стрелци, които кинематографът толкова обича да възпроизвежда.
Инфраструктурата на градовете от типа на Додж Сити или Абилин е била проектирана с една основна цел: прекарването на хиляди глави добитък от Тексас до железопътните терминали в Канзас. В тази сурова икономическа среда ресурсът е бил всичко. Счетоводните книжа на скотовъдните асоциации показват, че напрежението рядко е възниквало от абстрактни понятия за чест. В по-голямата си част конфликтите са били пряк резултат от спорове за права върху водоизточници, изтощени пасища или маркировка на добитък. Малките градски общински съвети, съставени от търговци и собственици на недвижими имоти, са гласували наредби за предаване на оръжието не от хуманизъм, а от чист прагматизъм. Всеки изстрелян куршум в търговската част на града е носел риск от повреда на стока, пожар от сухото дърво на фасадите или уплаха на впряговете, което е водело до реални финансови загуби.
Икономическият натиск зад звездата на шерифа
Фигурата на местния пазител на реда също изисква сериозно преосмисляне през призмата на оперативния реализъм. Протоколите за заплатите на градските маршали разкриват, че тези хора са получавали минимални твърди възнаграждения, често допълвани от процент от глобите за носене на оръжие или за превишаване на скоростта на яздене в рамките на града. Затова и действия като тези на Върджил Ърп и братята му в Тумбстоун през октомври 1881 година трябва да се разглеждат през финансовия и политическия контекст на епохата. Границата между полицейска акция за събиране на глоби и организирана политическа вражда е била почти невидима. Според наличните съдебни стенограми от изслушването при съдия Спайзър, престрелката при O.K. Корал е продължила малко над тридесет секунди, в които са произведени около тридесет изстрела на разстояние от едва два-три метра. Това не е бил спектакъл, а хаотична, близка схватка в калта, при която димът от барута моментално е блокирал видимостта на участниците.
Интересно е да се отбележи и технологичното ограничение на самото оръжие от онова време. Масовата употреба на капсулни револвери, а по-късно и на първите модели с патрони с централно възпламеняване, е изисквала сериозна поддръжка. Барутният нагар е блокирал барабаните след няколко последователни изстрела, ако механизмите не са били обилно смазвани. Това прави легендите за продължителни престрелки физически несъстоятелни. В суровите условия на прашните пътища и пясъчните бури в Аризона оръжието е било преди всичко работен инструмент срещу диви животни или средство за сигнализация, а не предмет на естетическо обожание.
