Изолираната скала в Преспа и илюзията за абсолютна безопасност
Остров Голем Град се издига на 850 метра надморска височина в акваторията на Преспанското езеро. Геоморфологично той представлява затворено варовиково плато с площ около 18 хектара, заградено от стръмни, почти вертикални скални откоси. Липсата на постоянно човешко присъствие, съчетана с пълното отсъствие на сухоземни хищници като диви свине, лисици, чакали или плъхове, години наред се смяташе от природозащитниците за идеален микроклиматичен убежищeн басейн. В подобни изолирани райони биологичният натиск отвън е практически нулев.
Именно тази липса на външно ограничение обаче създаде условия за неконтролируема плътност. Плътността на популацията достига нива от 50 индивида на хектар – цифра, която надхвърля значително нормалните стойности за същия вид в континенталната част на Балканите. Но докато на хартия това изглежда като екологичен успех, на терен ресурсите на ограниченото плато бързо се изчерпват. Хранителната база – предимно ниска растителност и сукуленти – е подложена на системан паша, а липсата на пространствена маневра затваря екземплярите в постоянна физическа близост. В тази изолация вътрешновидовите взаимодействия придобиват разрушителен характер.
Логистиката на преследването и физическото изнуряване
От 2008 година насам международен екип от изследователи от Северна Македония, Сърбия и Франция картографира и маркира екземплярите на острова. Данните от измерванията показват силна морфологична деградация при женските индивиди. Докато в контролните групи по крайбрежието на Преспанското езеро възрастните женски достигат тегло от 2,9 килограма и поддържат нормален размножителен цикъл, на Голем Град теглото им рядко надхвърля 1,7 килограма.
Причината не е единствено оскъдната храна, а метаболитният стрес. Системата за чифтосване при шипоопашатата костенурка се основава на персистентно преследване – мъжкият агресивно блъска, хапе и блокира пътя на женската, докато тя не спре. На острова обаче съотношението между половете е напълно деформирано. Групи от 3 до 8 мъжки преследват една и съща женска непрекъснато в продължение на целия светлинен ден. В опитите си да избегне атаките, женската губи ценна енергия и практически няма възможност да се храни или да терморегулира в сянката на храстите. Постоянно високите нива на кортизол и физическото изтощение водят до репродуктивна атрофия – снасяните яйца са намалели наполовина спрямо континенталните норми.
