Вайшешика сутра, чието съставяне традицията приписва на Канада (фигура, потънала в архивното гробище на времето около II век преди новата ера), представлява строг и лишен от сантименти опит за класификация на реалността. В тази система светът не е илюзия, а структура, изградена от дискретни единици. Но тук изследователят се сблъсква с първия физически проблем: ако материята е съставена от крайни, неделими атоми (параману), какво точно ги държи в състояние на непрекъснатост, без те да колабират в абсолютен хаос?
Отговорът на ранните логици не е божествена намеса, а въвеждането на субстанция, която не притежава маса, мирис или цвят, но служи като твърда среда. За разлика от класическите четири елемента — земя, вода, огън и въздух, които подлежат на агрегатни промени и взаимно замърсяване, Акаша се дефинира като непрекъсната (нираваява) и безкрайна (вибху). В текстовете на Вайшешика тя е класифицирана като една от деветте фундаментални субстанции (дравя). Тук липсва романтична гладкост: Акаша е просто логическият лепилен материал, необходим за сглобяването на реалността, отвъд обсега на сетивата.
В ученията на Вайшешика и последвалата школа Няя, отличителният белег (лакшана) на Акаша е звукът (шабда). Това не е просто физическата акустика, която познаваме от модерните измервания в херцове, а онтологично качество. В Шива Пурана тази концепция е сведена до строгата формула, че Акаша притежава единствения атрибут на звука. Според тази логическа рамка, за да съществува вълна или вибрация, трябва да има субстанциална основа. Въздухът пренася вятъра, но Акаша е средата, която прави самия феномен на звуковата резонансност възможен.
Това виждане създава ясна пробойна в теорията, ако я разглеждаме през призмата на съвременната физика, където звукът изисква материална среда от молекули, а не абстрактен вакуум. Но за индийския архивист и мислител целта е била друга — обяснение на речевия акт и пеенето на мантри като механизъм за трансфер на енергия. Звукът не е просто шум, той е физически инструмент, а Акаша е проводникът, който свързва човешката гортан с по-високите нива на организираност на материята. За допълнителен контекст относно ранните източни теории за елементите си струва да се разгледат паралелите с древногръцката концепция за апейрон и концептуалните граници на ранната атомистика.
