Физически лимити и тесни места в лазерното захранване
Въпреки успеха, лабораторната реалност бързо поставя граници пред ентусиазма. Анализът на използваната инфраструктура показва, че основното ограничение за по-нататъшно разширяване на матрицата е наличната оптична мощност. Експериментът работи с лазерен източник с мощност около един ват. При разделянето на този ресурс между 100 режима, енергията на всеки отделен канал достига критични нива, близо до прага на чувствителност на измервателните уреди.
С увеличаването на броя на каналите (например към решетка 32 на 32 или 64 на 64) се появяват сериозни пробойни в теорията за лесното мащабиране. По-високата лазерна мощност създава термооптични деформации в нелинейните кристали, използвани за генериране на заплетените състояния. Тези деформации нарушават пространствената профилираност на лъча и водят до кръстосани смущения (crosstalk) между съседните пиксели.
Освен това, архитектурата все още зависи от стабилността на фазовата синхронизация. Всяко треперене на лабораторната маса или минимална промяна в температурата на въздуха над оптичния плот променя оптичния път с части от микрометра, което мигновено срива точността под класическия праг от 0.52. В този смисъл, преминаването от контролирана лабораторна среда към практически квантови повторители и реални мрежи остава инженерно предизвикателство от висок порядък. Подобно на ранните опити за оптични преноси от края на миналия век, технологията показва валидността на концепцията, но изисква значително по-стабилна компонентна база, преди да напусне загражденията на оптичните маси.
