Когато НАСА официално потвърди договора със SpaceX за изстрелването на Dragonfly през юли 2028 г., малцина обърнаха внимание на фактурата. Договорът за самите стартови услуги е на стойност 256,6 милиона долара, но цялата сметка за мисията вече достигна 3,35 милиарда. Това е трикратно увеличение спрямо първоначалния таван от 1 милиард долара, определен при избора на концепцията през 2019 г. Според официалните обяснения на Лабораторията по приложна физика „Джонс Хопкинс“, която ръководи разработката, оскъпяването и забавянето с една година се дължат на пандемични вериги за доставки, инфлационен натиск и технически препроектирания. Твърди се, че тези преизчисления са необходими за сигурността на апарата, но всеки, който е разлиствал отчетите на Офиса на генералния инспектор на НАСА, знае, че бюджетните пробойни в програмата „New Frontiers“ са хронична диагноза, а не изключение.
Харченето на подобни суми за изпращане на машина с размерите на малък автомобил на 1,4 милиарда километра от Земята изисква сериозно оправдание пред американския данъкоплатец. Официалният наратив наблегна на търсенето на пребиотична химия и евентуални следи от живот. Спътникът Титан наистина е уникално геофизично тяло. С диаметър от 5150 километра той превъзхожда по размер планетата Меркурий и разполага с азотна атмосфера, чието повърхностно налягане е с 50 процента по-високо от това на Земята. Водният лед на повърхността му играе ролята на скална скала, а ролята на земния хидрологичен цикъл се изпълнява от метана. Изследванията на мисията „Касини-Хюйгенс“, която проучваше системата на Сатурн между 2004 и 2017 г., потвърдиха съществуването на десетки въглеводородни езера в полярните региони, като Kraken Mare и Ligeia Mare.
Физическите условия на терена обаче поставят под съмнение идеалната сметка на инженерите. На повърхността на Титан температурата поддържа постоянно ниво от около minus 179 градуса по Целзий. При тази температура електрониката и стандартните литиево-йонни батерии спират да функционират за секунди. За да оцелее, Dragonfly ще разчита на радиоизотопен термоелектрически генератор (MMRTG), захранван с плутоний-238. Този източник генерира както електричество, така и отпадъчна топлина, която трябва постоянно да се циркулира из вътрешността на титановия корпус, за да предпази научните инструменти от окончателно замръзване. Това е сложна термодинамична система с тесни граници на безопасност, при която всяка повреда в помпите означава мигновена смърт за мисията.
Изборът на роторкрафт вместо конвенционален роувър е чисто прагматичен, обоснован от физиката на самия спътник. Тъй като гравитацията на Титан е едва 13,8 процента от земната, а плътността на въздуха е около четири пъти по-голяма, летенето там изисква значително по-малко енергия, отколкото на Земята или Марс. Dragonfly е проектиран с осем витла, разположени в четири двойни роторни двойки. Според разчетите той ще може да прелива на разстояния от няколко километра с едно зареждане на батериите, покривайки общо над 170 километра по време на планираната си 2,5-годишна основна мисия. Инженерите планират кацане в дюнното поле „Шангри-Ла“ и поетапно придвижване към ударния кратер „Селк“, където се предполага, че в миналото течна вода се е смесила с органични съединения при падането на метеорит.
