Тук обаче се появява един физически и комуникационен проблем, за който в официалните прессъобщения се споменава само мимоходом. Радиосигналът от Титан до Земята пътува над 80 минути в едната посока. Това изключва каквото и да е управление в реално време. Дронът трябва да навигира, да каца и да избира местата за вземане на проби напълно автономно, разчитайки на сензори за лидар, оптични камери и предварително заредени алгоритми за разпознаване на терена. Ако машината се натъкне на неочаквано стръмна дюна, ледена кухина или течен метанов локва при кацане, няма оператор на Земята, който да предотврати преобръщането. Интелектуалната мъгла около точното състояние на повърхността в микромащаб остава плътна, тъй като спускаемият апарат „Хюйгенс“ през 2005 г. предаде данни само от една-единствена точка.
Архивните документи от минали космически програми показват, че нито една сложна мисия до външната Слънчева система не е преминала без непредвидени спънки. Шестгодишният транзит до Сатурн включва гравитационни маневри около Земята, които трябва да натрупат необходимата кинетична енергия за изпращането на апарата толкова далеч от Слънцето. Прозорецът за изстрелване през юли 2028 г. е фиксиран от небесната механика. При пропускането му, следващото подходящо подреждане на планетите би изисквало нови преизчисления, допълнителни разходи за съхранение на оборудването и преразглеждане на цялата балистична траектория.
Не по-малко спорна е и хипотезата за наличието на подповърхностен океан от течна вода и амоняк под ледената кора на Титан. Твърди се, че този глобален океан може да съдържа повече вода от всички земни океани взети заедно. Сизмометърът DraGMet, инсталиран на спускаемия апарат, ще се опита да измери телуричните трусове и приливните деформации, за да потвърди съществуването на този течен слой. Данните от измерванията на гравитационното поле, събрани от „Касини“, наистина загатват за подобна структура, но геоложките модели все още съдържат сериозни пробойни. Връзката между повърхностната органична химия и подповърхностния воден басейн може да се окаже напълно прекъсната от дебела десетки километри плътна ледена обвивка, което би направило търсенето на биомаркери на повърхността безуспешно.
В крайна сметка Dragonfly е огромен хазарт. Залогът от 3,35 милиарда долара е поставен върху комбинация от плутониева топлоцентрала, автономни летателни алгоритми и ракетата Falcon Heavy на Илон Мъск. Ако апаратът оцелее при влизането в атмосферата на Титан със скорост от хиляди километри в час и успее да разгърне парашутите си в азотната мъгла, НАСА ще разполага с първия летателен апарат с многократна употреба на друг спътник. Ако обаче някой от десетките критични компоненти откаже под действието на криогенния студ, това архивно гробище за милиарди ще остане просто поредният скъпоструващ паметник на човешката амбиция в крайнините на Слънчевата система.
