Но увреждането на клетките е само половината от уравнението. По-интересният процес се случва, когато в анатомичния механизъм се намеси централната нервна система под въздействието на емоционален стрес. При състояние на тревожност или бойна готовност, надбъбречните жлези отделят кортизол и адреналин. Тези хормонали директно влияят върху диаметъра на спиралната артерия, която захранва кохлеята. Получава се локален съдов спазъм. Оксигенният глад на слуховите рецептори води до нестабилност на йонните канали.
Това е моментът, в който се появява феноменът тинитус — фалшивият шум, звънене или бучене, което няма външен акустичен източник. Мозъкът, лишен от нормалния входящ сигнал от увредените или спазмирани клетки, започва автоматично да усилва невроналния „шум на заден план“, опитвайки се да компенсира загубата. Свързани изследвания в областта на невробиологията показват как централната нервна система буквално генерира звукови илюзии, когато перцептивният канал е увреден или подложен на системен натиск.
Освен чистия биофизичен спазъм, съществува и когнитивен филтър. Слуховият нерв изпраща информация не само директно към слуховата кора в слепоочния дял на мозъка, но преминава и през лимбичната система — структурата, отговорна за емоциите, и през ретикуларната активационна система, която регулира бодърстването и вниманието. Поради тази причина мозъкът постоянно упражнява т.нар. низходящ контрол (top-down processing). Той избирателно затихва или усилва определени честоти още преди сигналът да е достигнал до съзнанието.
Когато даден човек е подложен на продължителен психоемоционален натиск, лимбичната система маркира определени звуци като заплаха, а други като маловажни. Шумът от трафика или гласът на близките може да бъде напълно блокиран или, обратното, изключително усилен и дразнещ, поради свръхчувствителност на слуховия кортекс. Слухът престава да бъде обективно наблюдение и се превръща в инструмент за субективна адаптация.
Вътрешното ухо показва как човешкият организаъм е принуден да прави компромиси между физическите закони и биологичното оцеляване. Всяка промяна в кръвното налягане, вискозитета на кръвта или хормоналния баланс веднага се отразява на микроскопичната хидродинамика вътре в кохлеята. Всяка емоция променя начина, по който мозъчният кортекс интерпретира подадените електрически импулси. В крайна сметка ние никога не чуваме действителността такава, каквато е; чуваме само това, което нашият биологичен приемник и неговите неврологични филтри са в състояние да обработят в конкретния момент.
