До 2013 г. западният свят малко или много бе изоставил интереса си към мащабни проекти за развитие в Азия, Африка и Латинска Америка. И раздутата финансова система „Ню Йорк-Лондон“ не преследваше никаква дейност извън страни, отговарящи на изискванията на банкерите за сигурност и редовни лихвени плащания.
Но постепенно сумите от нови кредити, предоставяни чрез проекти по инициативата „Пояс и Път“ /Belt and Road/, насочени специално към транспортния и други инфраструктурни сектори, дадоха нов живот на азиатските, африканските и латиноамериканските страни.
Инициативата „Един пояс - един път“ не само е облагодетелствала развиващите се страни, но също така е спомогнала за стимулиране на световната търговия с Европа и Съединените щати.
Идеята за нови инфраструктурни програми се вписваше добре и на американците, стига да има за цел да модернизира американските пътища и железопътни линии. Докато реакцията на американската администрация към инициативата „Пояс и път“ беше доста хладна в началото, тя показа известен интерес да се поучи от инициативата, тъй като може да бъде от полза за САЩ.
Така редица мозъчни тръстове започнаха да изучават нейните операции, като някои дискусии се провеждаха в Държавния департамент на САЩ с китайски събеседници, за да се види дали и как САЩ могат да си сътрудничат с инициативата „Един пояс - един път“.
Много американски компании във Fortune 500, като Honeywell, Caterpillar и General Electric, започнаха да се присъединяват към проектите на Belt and Road в голяма степен в Азия и другаде, като Caterpillar дори издаде своя „бяла книга“, възхваляваща възможностите, предлагани от инициативата, за американските предприятия.
Дори в ранните дни на администрацията на Доналд Тръмп имаше вероятност предизвиканият от инициативата „Един пояс - един път“ „тласък“ да му помогне да продължи напред със собствените си амбиции за изграждане на инфраструктура. Но манията на Тръмп за "търговския дефицит" с Китай го накара да наложи неоправдани, дори наказателни, търговски мита върху китайските стоки.
И когато новият коронавирус удари САЩ, неистовият Тръмп излезе "извън релсите", наричайки го "китайски вирус". В същото време антикитайското лоби в Конгреса на САЩ започна изслушвания, за да се опита да обозначи инициативата „Един пояс - един път“ като китайска игра на сила.
С нарастването на параноята за "възхода на Китай" американските политици твърдяха, че ще възстановят американската инфраструктура със собствени сили. И сега планът „Изграждането на по-добро“ /'build back better'/ се превърна в лозунг на администрацията на Джо Байдън.
Но много малко от тази "сграда" е близо до оформяне, още по-малко в готовност за лопата и багер. Предвид политическия хаос в американската общественост по въпросите на расата, околната среда и дори легитимността на миналогодишните президентски избори, „възстановяването“ може да отнеме много време.
Знаейки, че САЩ скоро няма да постигнат темповете на китайско развитие, някои в Конгреса и администрацията на САЩ се опитват да подкопаят всеки напредък, който може да бъде постигнат от Китай на икономическата и политическата сцена.
Ако тази политика не бъде променена скоро, това ще доведе до сериозен военен конфликт между двете големи сили, конфликт, който може да доведе до поражение за САЩ или до много опасения сценарий за „взаимно гарантирано унищожение“, който „виси“ над света още от началото на развитието на ядрените оръжия.
По ирония на съдбата, решението на реалните проблеми, пред които са изправени САЩ, и единственият начин те бързо да се "възстановят по -добре" е да си сътрудничат, а не да саботират инициативата „Един пояс - един път“.
Поканата за САЩ да се присъедини към инициативата „Един пояс - един път“ все още е отворена и би й помогнала да възстанови собствената си разпадаща се инфраструктура много по-бързо, отколкото някога би могла да направи със собствените си усилия.
Използвайки съществуващите вериги за доставки, много от които са тясно преплетени с китайската икономика, използвайки ноу-хау на Китай, който се превърна в лидер в области като високоскоростната железопътна мрежа, и увеличавайки контактите между инженерите и учените от двете страни, ще улесни типа проекти, чрез които американската икономика би могла да се съживи: неща като справяне с сушата на Западното крайбрежие чрез ядрено обезсоляване, научаване как да „озеленяваме“ пустинята и изграждане на високоскоростна железопътна мрежа.
Предвид сегашното отношение на САЩ към Китай, това няма да е лесно. Но ако САЩ предприемат определени стъпки в области, в които може незабавно да се започне сътрудничество, както го правят в областта на изменението на климата, такова сътрудничество може да помогне за възстановяване на чувството за доверие между двете страни. И по този начин САЩ биха могли да направят Китай партньор, за разлика от съперник, и да ускорят темпото на „възстановяване“ на поизносената американска икономика.
Авторът е базиран във Вашингтон политически анализатор и нерезидент в Института за финансови изследвания в Чонгянг, Китайски университет Ренмин.
Превод: ЕС
