Освен това наблюдавахме как през целия ден и до четвъртък вечерта президентът, очевидно, пренасяше потока си от съзнание в Twitter, публикувайки различни опции и описвайки ситуацията. „Победихме халифата на ИД*“, „няма американски войски“, „да върнем войските“, „финансови санкции срещу Турция“, „могат да станат посредник между турците и кюрдите“, „сражавали са се помежду си 200 години“… И така нататък и така нататък нататък.
Очевидно тези туитове говорят за истинските мисли на президента: той се втурва от една крайност в друга в характерния си стил, предлагайки илюзорно добри решения. Според резултатите от всички тези съобщения обаче той не е решил как най-добре трябва да действа. И ето как това звучи от устата на президента. Нека да чуем.
ДОНАЛД ТРЪМП, президент на САЩ: Спечелихме голяма победа. Напуснахме този район. Струва ми се, че нашият народ не иска да се върнем на това място. Спечелихме – тръгнахме си. Струва ми се, че не искаме да се връщаме там. Нека видим какво ще се случи след това. Може би ще вземем някои много твърди мерки във вид на санкции и други финансови стъпки.
„Може би ще вземем някои много твърди мерки във вид на санкции и други финансови стъпки.“ не е най-внимателно изработената стратегия, която да привлече Анкара към отговорност, не мислите ли?
СОНЕР КАГАПТАЙ, автор на книгата «Империята на Ердоган»: Доколкото си спомням, в Конгреса на САЩ беше внесен законопроект за налагане на санкции срещу Турция поради нахлуването й в Сирия. Струва ми се, че Тръмп се опитва да ограничи Конгреса, с други думи се опитва да предотврати въвеждането на най-строгите санкции. Според мен САЩ се опитват да намекнат на Турция, че трябва да ограничи операцията възможно най-бързо. Бих казал, че Америка уважава правото на Турция да отговори на екзистенциалната, според тях, заплаха от заклетия враг - кюрдите. В същото време Тръмп, може би, се опитва да смекчи реакцията на Конгреса, тъй като там се подготвя съответният законопроект.
* „Ислямска държава” (ИД) - организацията беше призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 29 декември 2014 г.
Превод: М.Желязкова