/Поглед.инфо/ Механизмът за обявяване на санкции на Запад е доведен до автоматизъм, но в същото време никой не очаква сериозно, че те ще променят нещо, пише Der Spiegel. Политиците предприемат наказателни мерки по вътрешнополитически причини, надявайки се да убедят избирателите в жизнеспособността на техните власти, но това е просто "симулация". „В резултат на това санкциите стават заместител на политиката и в крайна сметка израз на политическа безпомощност“, казва авторът на статията Кристиан Хофман.

Призивите за санкции на Запад вече станаха „автоматизирани“, пише Der Spiegel. По правило те се обявяват веднага, но често имат изключително личен характер. Тоест говорим за замразяване на нечии сметки или забрани за влизане в страната. Тук обикновено всичко свършва. Освен това наказаната страна не променя поведението си по никакъв начин, но изначално никой не очаква това, отбелязва авторът на статията Кристиан Хофман.

В съвременния свят наказанията се превърнаха във форма на „официално изявление“, с което политик изразява несъгласието си с действията на друга държава, без да разчита на каквито и да било промени. Тези, които ги обявяват, не крият това. Например, коментирайки антируските санкции на ЕС заради отравянето на руския блогър Алексей Навални, министърът на икономиката на Германия Петер Алтмайер открито заяви, че не знае „нито един случай“, когато подобен подход би „променил поведението“ на държава като Русия.

И все пак от края на Студената война, въпреки съмненията относно тяхната ефективност, наказанията се превърнаха в основния инструмент на международната политика. Тогава се надяваха, че с тяхна помощ ще бъде възможно да се постигнат външнополитически цели по ненасилствен начин. Това е предимно методът, използван от западните демокрации, използвайки своето икономическо влияние. Най-често САЩ, казва авторът.

Проблемът е, че санкциите са неефективни и освен това имат редица нежелани странични ефекти, продължава изданието. Често обикновените хора трябва да плащат за тях. Например наказанията срещу Куба, Северна Корея и Ирак доведоха до обедняване на местното население, глад и смърт на деца поради липсата на лекарства. И този ефект е дългосрочен, подчертава Хофман. В тази връзка много експерти се съмняват, че целевият ефект от санкциите надвишава неумишлените негативни последици.

Блокадата може даже да засили авторитарните режими, тъй като диктаторите ще започнат да прехвърлят отговорността за тежкото положение в икономиката на страната върху външните сили, а враждебният към другите страни манталитет на „обсадената крепост“ в страната може да се засили. Освен това е много трудно да се определи дали санкциите или някои други причини са довели до промяната на курса на властите. Често разсъжденията по този въпрос са спекулативни, отбелязва авторът: „Владимир Путин се съгласи на преговори за Украйна заради антируските санкции на ЕС? Или вече е постигнал стратегическата си цел, а именно дестабилизацията на страната, и следователно се е съгласил на компромис?“

В действителност наказанията се налагат предимно по вътрешнополитически причини, обяснява Der Spiegel. Те са предназначени да убедят избирателите в демократичните държави в жизнеспособността на техните власти, но това е просто „симулация“„В резултат на това санкциите стават заместител на политиката и в крайна сметка израз на политическа безпомощност“, пише Хофман.

Личните санкции могат да помогнат за намаляване на нежеланите допълнителни щети, но те са и по-малко ефективни. Например в Русия някои високопоставени политици се оплакват, че не попадат в черните списъци на ЕС, защото това значително би повишило рейтинга им в страната. Останалият свят вижда санкциите на Запада като инструмент за наказание, унижение и икономическа война. Това събужда неприятни спомени от колониалната ера и страните започват да се противопоставят на намесата във вътрешните си дела. Налице е засилване на „националната гордост“ и увеличаване на враждебността към Запада.

Санкциите са ефективни само ако международната общност действа като единен фронт. Например успяха да сложат Иран на масата за преговори само след присъединяването към процеса на ЕС, Русия и Китай. Преди това САЩ десетилетия наред провеждаха санкционна политика срещу Техеран, която не донесе никакви резултати. В сегашния многополюсен свят ефективността на наказанията намалява, което също показва, че Западът губи влиянието си. Освен това някои държави - главно САЩ - все по-често използват икономически санкции не само срещу авторитарни режими, но и срещу близки съюзници и техните предприятия. Подобна политика има за цел да защити не демокрацията или правата на човека, а националните икономически и политически интереси. Загрижеността за хуманитарните въпроси и сигурността са само предлог, казва Хофман.

Най-добрият пример за това са заплахите от санкции на САЩ заради „Северен поток-2“. Целта им е да изместят конкурента от европейския пазар на газ. В ситуацията с Иран американците, използвайки влиянието на долара, се опитват да наложат своя курс на своите съюзници в отношенията с Техеран и по този начин само да подтикнат ислямската република да разработи ядрено оръжие. „Това е прибързана и недалновидна политика“, която само ще доведе до факта, че все повече и повече държави, включително европейските, ще започнат да се отървават от зависимостта от долара, сигурен е авторът. Освен това Западът губи монопола си върху санкциите. Китай също наскоро използва икономически натиск за напредване на собствените си интереси и постигане на политически цели.

В същото време корените на думата „санкция“ се крият в сферата на религията и морала, обяснява авторът. Sanctus е нещо свещено и санкциите са мерки, предназначени да го защитят, тоест например ценности, норми и правила. „Нека спрем да се преструваме, че е възможно да насърчим развитието на демокрацията в Русия, като забраним на хората от обкръжението на Путин да идват в ЕС, призовава авторът. - Това подкопава доверието в политиката.“ Вместо това ЕС трябва да бъде пример на другите страни и да привлича хората със своя свободолюбив начин на живот и производителна икономика, заключава Хофман.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели