В случая с отравянето на руския блогер Алексей Навални немският канцлер Ангела Меркел и външният министър Хайко Маас показаха "изненадваща твърдост", пише Die Zeit. Немският лидер нарече инцидента "престъпление", а ръководителят на външното министерство, по необичаен за социалдемократите начин, свърза атаката с изпълнението на проекта "Северен поток-2", припомня авторът на статията Йорг Лау.
„Немско-руските отношения се сриват до най-ниската си точка от края на Студената война - и с всеки изминал ден това се случва все по-стремително", посочва вестникът. Берлин не изключва възможността за изоставяне на газопровода през Балтийско море и настоява за въвеждане на европейски санкции, ако Москва не разследва отравянето. За Германия прекратяването на строителството на „Северен поток-2“ може да се превърне в едно от най-скъпите външнополитически решения в историята на страната. В крайна сметка засегнатите от това компании ще поискат компенсация за инвестициите си в проекта.
Немските власти се оказаха в нова за тях геополитическа ситуация, продължава Лау. Германия е „затисната“ между конкуриращи се свръхдържави От една страна, опити за изнудване на ръководителя на Белия дом Доналд Тръмп. От друга страна е „краят на илюзията“ в отношенията с руския президент Владимир Пути, че промените могат да бъдат постигнати чрез сближаване.
Опитът за разделяне на икономиката и политиката в диалога с Москва се провали, посочва вестникът. В Русия и двете сфери са в едни и същи ръце, особено що се отнася до износа на суровини. А Кремъл "много агресивно използва" тази сила, която се проявява в събитията в Източна Украйна, Крим, Сирия, Либия и Белорусия, както и в ситуациите с кибератаката срещу Бундестага, отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и убийството в Тиргартен.
А Германия финансира тази „агресивна политика на властта“ с милиарди от продажбата на руски природен газ, оплаква се авторът. Освен това „Северен поток-2“ отслабва постсъветското пространство, намалявайки транзитните такси за някои страни, а също така увеличава зависимостта на Западна Европа от синьото гориво от Русия. Това са най-важните геополитически цели за Путин, подчертава вестникът. В тази връзка, за да се защити „стратегическата автономия“ и „европейският суверенитет“, е необходимо проектът да бъде замразен, призовава Лау.
В случая с Навални и репресиите в Белорусия са необходими санкции, убеден е авторът. Тези, които вярват, че наказанията няма да проработят, „грешат“. В ситуацията с Иран те подтикнаха Техеран към диалог. Без тях ядрената сделка не би била възможна. Санкциите са „форма на политическа комуникация“, обяснява немският журналист. Те някак сигнализират на всички останали: „Внимавайте, тази държава се управлява от безотговорни хора, инвестициите и кредитирането са свързани с висок риск“.
В същото време наказанията не изключват възможността за диалог, подчертава Лау. Погрешно е да се мисли, че в ситуацията с Крим санкциите не дадоха нищо. В крайна сметка целта не беше да принуди Путин да върне полуострова*, а „да очертае границите на политиката на дестабилизация“. Ако сега европейците се обединят, те могат да успеят, както в украинския конфликт. Тогава Ангела Меркел изигра голяма роля в случилото се. „Но в действителност - каква ирония - Владимир Путин обедини Европа срещу себе си“, заключава вестникът.
* Крим влезе в състава на Русия, след като преобладаващото мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова
