Доколко може срещата на върха на Байдън-Путин да поправи разрива между САЩ и Русия? Защо САЩ не могат да успеят да разделят Китай и Русия? Бочков сподели своите виждания с репортера на Global Times (GT) Ю Джинкуи в писмено интервю.
GT: Какви са вашите очаквания за срещата на върха на Байдън-Путин? До каква степен американско-руските отношения могат да бъдат облекчени?
Бочков: Рано е да се твърди, че отношенията между Русия и САЩ се връщат към нормалността, но очевидно намеренията на администрацията на Байдън за търсене на стабилност с Москва кристализират след години на отчуждение и съперничество.
Срещата на върха Путин-Байдън вероятно ще се съсредоточи върху същия кръг въпроси, обсъждани по време на срещата на Лавров-Блинкен, които могат да бъдат разделени на глобални и регионални групи. На световно ниво това са неразпространението и контролът върху ядрените оръжия, пандемиите и изменението на климата.
Второ, има напрежение в Северна Корея, Афганистан, Близкия изток, включително Сирия, Иран и неотдавнашната ескалация на конфликта между Палестина и Израел и други належащи въпроси от взаимен интерес. Байдън също вероятно ще повдигне приоритетните за него въпроси за правата на човека, свързани със ситуацията около Алексей Навални.
Също така ще намерят място притесненията на САЩ, свързани с външнополитическото маневриране, счетено за провокативно във Вашингтон, включително близо до Украйна, както и киберсигурността; което се оказа водещо в дневния ред след пробива на горивния тръбопровод и признаването на Москва от САЩ като това, което представлява „сериозни заплахи за разузнаването“.
Не трябва да се очакват пробиви, тъй като това е първата среща на най-високо ниво през последните години; среща, която се провежда на фона на много разрушено и ужасно състояние на отношенията. Русия и САЩ биха могли, ако не да облекчат отношенията, но да внесат в тях просто малко повече стабилност, като поставят най-належащите въпроси на масата за преговори.
Ако Москва и Вашингтон успеят да съхранят проявилият се на срещата Лавров-Блинкен „делови и продуктивен“ стил на дискусия - то обменът на позиции може да бъде по-искрен, съществено проправящ пътя за по-нататъшни взаимодействия.
GT: Администрацията на Байдън се отказа от санкциите срещу компанията стояща зад руския газопровод "Северен поток 2" и нейния главен изпълнителен директор. Това беше сметнато за сигнал, изпратен от Вашингтон за търсене на размразяване на отношенията с Русия. Какъв е „мотивът“ зад опита на Вашингтон да оправи отношенията с Русия? Съществува мнение, че Вашингтон все повече се оказва неспособен да сдържа едновременно Китай и Русия. Това истина ли е?
Бочков: Отказът от санкции срещу оператора на проекта „Северен поток 2“ е по-скоро знак на добра воля не към Русия, а към стратегическия съюзник на Вашингтон - Германия, която става все по-раздразнена от опитите на САЩ да разрушат проекта на всяка цена.
Вашингтон преследва някаква отдалечена стабилизация на отношенията с Москва, тъй като не вижда никаква практическа полза в поддържането на твърда линия, като се противопоставя на Москва и на Пекин едновременно, - при това с ресурси, които не са достатъчни за борба с тях двамата.
Китай, а не Русия, е официално признат от САЩ като заплаха и основно предизвикателство за запазване на водещите позиции на САЩ в света. Следователно е по-логично и тактически правилно да се насочат ограничените ресурси за сдържане на Китай, като същевременно се играе балансираща игра с Русия, като се сътрудничи там, където е възможно, и се конфронтира в случаите, когато интересите се разминават.
GT: Някои анализатори смятат, че САЩ искат Русия да се отклони от сътрудничеството с Китай. Вие казахте, че китайско-руското партньорство е достатъчно силно, за да устои на зараждащите се американски увертюри в скорошната ви рубрика за South China Morning Post Защо опитът на САЩ да забият клин между Китай и Русия не може да успее?
Бочков: Очевидно САЩ биха се възползвали от хипотетичната конфронтация между Русия и Китай, тъй като без подкрепата на другия техните позиции в света значително отслабват, губейки положителна инерция при балансиране на интересите и сътрудничество на множество нива.
САЩ не биха могли да разделят Москва и Пекин, тъй като те разбират, че противопоставянето на натиска на Вашингтон заедно, е техният естествено припокриващ се интерес, което прави връзката стабилна и недокосната от всякакви глобални политически турбуленции.
Доказано е и исторически, ако се погледне времето, когато Русия-Китай са започнали да създават по-добри връзки. Това се случи през 2001 г. и бе белязано от подписването на китайско-руския договор за приятелство, който оттогава се превърна в най-високото ниво на отношения в момента.
GT: Ще засили ли Вашингтон усилията си да сее раздори между Пекин и Москва в бъдеще? В кои области ще се опита да забие клин между тях? Как могат Китай и Русия да се справят съвместно с този натиск?
Бочков: САЩ в близко бъдеще е по-вероятно да се концентрират върху изглаждането на отношенията с Русия във възможни области от взаимно безпокойство, за да се избегне едновременната конфронтация с Москва и Пекин и на двата фронта.
Русия и Китай нямат такива области в двустранните си отношения, които биха били извън възможностите им за съвместно обсъждане и разрешаване. Москва и Пекин вече демонстрираха тясна координация на усилията в рамките на Съвета за сигурност на ООН и други многостранни органи и обикновено имаха сходни или близки позиции по най-належащите международни въпроси.
Сега Русия и Китай влизат в редовни консултации след взаимодействието си със САЩ и обменят в лични срещи това, което е обсъдено по време на разговорите им с Вашингтон.
GT: И Китай, и Русия наскоро заявиха, че няма да позволят на САЩ да говорят с тях, "от позицията на силата". Какво съобщение изпраща това на САЩ? Дори Вашингтон да заяви готовността си да облекчи отношенията си с Русия, дали САЩ наистина могат да поставят Русия на равноправни позиции сега, когато се готвят даразговарят с нея?
Бочков: Това може да означава, че Москва и Пекин се радват на непосредствената близост до позициите, които формират дълбоко вкорененото им доверие. Те заедно биха могли да се противопоставят на всякакъв външен натиск и не биха позволили на САЩ да ги скарат за техните суверенни решения и действия.
Нещо повече, дори ако САЩ не признаят Русия за равноправен партньор, те трябва да се примирят с нейното глобално влияние и военна мощ, което всъщност е най-важната причина за последните опити на САЩ да намерят някаква степен на стабилност в отношенията .
GT: Президентът Путин каза, че отношенията между Москва и Пекин са достигнали „най-високото ниво в историята“. Каква е движещата сила за непрекъснато задълбочаване на отношенията между Китай и Русия? Китайският държавен съветник и външен министър Ван Йи заяви, че "в развитието на стратегическо сътрудничество между Китай и Русия не виждаме никакви ограничения, забранена зона и таван на въпроса докъде може да стигне това сътрудничество." В кои области двустранните отношения все още имат място за по-нататъшно подобрение?
Бочков: Русия и Китай са развили отношенията си до такова ниво, където сега са обхванати почти всички области на двустранното сътрудничество - от икономиката и политиката до глобалното управление, технологиите, военния и хуманитарния обмен. Тъй като повечето области на партньорството са проучени, следващите стъпки вероятно ще бъдат да ги разширят допълнително чрез увеличаване на интензивността и дълбочината на тези кооперативни полета.
Това може да стане чрез по-базиран на доверие обмен на чувствителни технологии, както е илюстрирано от решенията на двете държави да интегрират взаимно своите космически програми и да разработят съвместно система за противоракетна отбрана.
Превод: ЕС
