Изследването на космоса отново стана актуално, „получава второ дишане“, пише журналистът от „Фигаро“ Никола Бавере. САЩ очакват да се върнат на Луната преди края на десетилетието и след това да се подготвят за полети до Марс. Китай от своя страна се развива с огромна скорост в космоса: през 2019 г. той изпрати кораб до далечната страна на Луната, а наскоро негово устройство кацна на Марс. А в амбициите на Китай се включва изпращането на своите астронавти до естествения спътник на Земята до 2030 година.
„Ренесансът на космоса е неотделим от новата Студена война, в която САЩ и Китай се противопоставят“, пише авторът на статията. По време на биполярната система именно космосът, наред с ядрените оръжия, беше в епицентъра на враждата между САЩ и Съветския съюз.
И именно космическото пространство ще изиграе решаваща роля за резултата от конфронтацията между Вашингтон и Пекин, смята авторът на статията. Там се определя ефективността на съвременните оръжия. Ето защо, въпреки че международните договори да забраняват разполагането на оръжия за масово унищожение в космоса, все едно, в него се извършва милитаризация. Във въоръжените сили на всички големи държави се появиха командвания, които се занимават с космоса.
Наред с други неща, космосът се превръща в най-важната инфраструктура за цифровата икономика и играе решаваща роля в конкуренцията между държавите и континентите. „Космосът през 21 век ще стане това, което са били моретата - през 19 век: който ги контролира, контролира земята“, пише авторът на статията.
Настоящата фаза на изследването на космоса се различава от предишната по три характеристики. Първо, космическите совалки и малкият размер на сателитите позволява да се разполагат в тях в концентриран вид и да се използват за двойни цели.
На второ място, космосът се превръща в пазар и се измъква от монопола на САЩ. Въпреки че в Китай космическата индустрия тя все още е под контрола на партията, в Съединените щати частните предприемачи мече са навлезли в тази област.
Трето, според автора на статията, сега САЩ и Китай доминират в космоса, докато Русия и Европа отстъпват на заден план. И ако Русия се опитва да си сътрудничи с Китай, то Европа се задоволява с изпълнението на второстепенни програми. Европейският модел за развитие се оказва остарял, твърде сложен и бюрократичен. Страда от хронично недофинансиране, от нарастващите разногласия между Франция и Германия.
„Космосът е един от ключовите аспекти на стратегическата автономия на Франция и Европа, както в технологично, така и в икономическо, и военно отношение“, заключава авторът на статията в Le Figaro.
Превод: ЕС
