В света има само един човек, който искрено ще се зарадва на новия „руски доклад“ на Комитета за разузнаване и сигурност на Обединеното кралство, а неговото име е Владимир Путин. В него Русия се представя като хаотичен и страховит противник, главно защото в „неубедителния и претърпял много корекции“ доклад практически няма обосновани обвинения. В него Русия е показана като призрачна и неразбираема заплаха - което ще провокира появата на хиляди теории за конспирация, които ще нанесат много повече вреди на политиката във Великобритания, отколкото всеки скандал, иницииран от Москва в социалните мрежи или изтекли документи, пише The Spectator.
Русия не беше уловена на място при намеса в Брекзит. В същото време фактът, че правителството забави публикуването на доклада, може да показва на онези, които са склонни да вярват, опит да бъдат прикрити следите. „Дори настойчивото искане държавата да прави повече за борба с руската намеса, е в полза на Путин. Страхът от руска намеса в британските избори сее хаос и разцепление - и това обстоятелство, а не някакви конкретни успехи, е истинската цел на Путин.“, предполага списанието.
Въпреки факта, че Русия все още не се е възстановила от срива в цените на петрола и тази страна има един от най-високите проценти на коронавирусна инфекция в света, Москва се опитва да убеди всички наоколо, че в действителност именно е лошо за Запада, който е изтощен от бруталните културни войни и който е загубил вяра в собствените си идеали. „Новата партийна линия на Кремъл е тази: дори и да сме в затруднено положение, кризата им е много по-лоша“, казва The Spectator.
При това, ако вземем най-новата история, яростните спорове около движението Black Lives Matter са любима тема на руските тролове, които се стремят да раздухват пламъците, които Западът е разпалил за себе си сам. Тази забележка е справедлива както за Великобритания, така и за ЕС, и особено за Америка. По-специално в своето разследване Комитетът за разузнаване на Сената заключи, че „руската кампания за разпространение на лъжливи новини“ не е засегнала „нито една група повече отколкото афро-американците“. Според комитета руските агенти използваха социалните медии, за да намалят избирателната активност сред чернокожите граждани на САЩ и разпалваха расова вражда.
Междувременно, продължава The Spectator, руските тролове не спират дотук. От 2014 до 2017 г. те популяризираха културни мотиви в САЩ в подкрепа на южняците и тъмнокожото население. Във Великобритания те също подкрепиха шотландските движения за независимост и разпространиха съобщение с одобрение на Брекзит.
Контролираните от Русия акаунти в Twitter със споменаване на BlackLivesMatter разпространяваха не само съобщения в подкрепа на движението, но и мемове, които се подиграват с него. „Накъде се насочва светът: сега не можеш да се прицелиш в ченгета с пистолет, без те да те застрелят. #BlackLivesMatter“, се казва в един пост. „И сякаш подобни изказвания не са достатъчно цинични, руските тролове дори се опитаха да дискредитират BLM, насърчавайки тезата, че #BlackLivesMatter е инструмент на руското правителство.“, посочва британският вестник.
Според мнението на редица американски чиновници руските тролове все повече се опитват да посеят раздор. "Ние виждаме, че Русия е готова да извърши още по-арогантни и разрушителни операции за въздействие, отколкото преди, заради своето възприятие за конфликт със Запада", заяви Дейвид Портър, ръководител на оперативната група за външно влияние на ФБР. "Просто казано, Русия иска да се разкъсаме взаимно на парчета."
Въпреки че Facebook и Twitter започнаха да се отнасят къде по-внимателно към фалшивите акаунти, Русия се научава да покрива следите си. Сега троловете премахват издаващите ги водни знаци от снимките и избягват откровено расистките формулировки, които веднага се маркират от автоматизираните системи.
Голямото умение, с което Русия провежда операциите за оказване на влияние върху Запада, не е изненадващо, като се има предвид, че прави това от много дълго време. Например, през 20-те и 30-те години на миналия век, блестящият просъветски немски комунистически агитатор Вили Мюнценберг създаде и събра пари за десетки организации, с помощта на които успя да привлече хиляди либерално настроени хора за добри дела - които са тайно финансирани от Коминтерна.
По-късно Съветите тайно финансираха както кампанията за ядрено разоръжаване, така и Националния съюз на миньорите във Великобритания по време на стачката от 1984 г. Нещо повече, въпреки че директорът на ФБР Джон Едгар Хувър не е трябвало да подозира Мартин Лутър Кинг за това, че получава руски пари, "съветските пропагандисти" са използвали темата за расизма в САЩ, за да дискредитират моралното лидерство на Вашингтон по време на Студената война. „Винаги, когато СССР беше критикуван за нарушаване на човешките права, той отговаряше със стандартното официално опровержение в духа на „и вие линчувате негрите“- което се превърна в крилата фраза и еталонен пример за преместването на стрелките“, напомня The Spectator.
В наши дни "руските пропагандисти" вече не се нуждаят от набиране на "полезни идиоти", за да прокарат делото си - те могат директно да достигнат до милиони хора чрез социалните мрежи. Освен това тяхната задача в сравнение с времената на Студената война стана много по-лесна: вместо да разпространяват идеите на комунизма, съвременните „руски тролове“ просто обръщат с краката нагоре молитвата на Франциск от Асизи: да внесат раздор вместо единство, заблуда вместо истина и отчаяние вместо надежда.
Но самият ужас е в това, че може би за първи път след Голямата депресия „намесата на Русия“ и нейните опити да посеят смут се случиха в момент, когато се разклати не само световното ръководство на САЩ, но и вярата на американците в себе си. С враждебното превземане на някога умерената републиканска партия от протръмповските националисти и срива на класическия либерализъм, Америка е по-уязвима от всякога пред „токсичния нихилизъм на Кремъл“.
„Брекзит и текущата криза на вярата в ЕС по целия континент също е музика за ушите на Кремъл. Всяко разцепление на Запад укрепва основната теза на Путин, която той постоянно изказва на своя народ и на целия свят: демокрацията е слабост, а не сила. Говорейки за краха на царския режим, Владимир Ленин цитира Николай Чернишевски: „Колкото по-зле, толкова по-добре“. Същото е справедливо, когато става въпрос за Путин. Колкото повече културни войни разделят Запада, толкова по-добре изглежда неговият собствен режим в сравнение с него. Путин, който управлява корумпирана и болезнена икономика 15 пъти по-малка от тази на Америка, трудно може да разчита на унищожаването, както казваше КГБ, на своя основен противник. Русия обаче може да помогне - и без съмнение, помага на Америка и съюзниците й да се самоубият.“, заключава The Spectator.
Превод: М.Желязкова
